Обичайно за живота на Христовата църква е дните на радост и тържество да бъдат следвани от дни на духовен подвиг и пост. Така след Възкресение Христово и Петдесетница в християнския календар настъпват дните на Петровия (Апостолски) пост. Продължителността на този пост е различна. Началото му винаги е след Неделя на всички светии (тя е подвижен празник и зависи от датата, на която се празнува Великден) и завършва с празника на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден) – 29 юни.
Този пост е въведен като обичай в църковния живот по примера на св. Апостоли, които след слизането на Св. Дух се подготвяли с пост за бъдещото си проповедническо служение. Подобно на тях и ние постим, за да съхраним благодатните дарове на Светия Дух и да станем достойни благовестители на Христовата истина със слово и живот.
По строгост Петровият пост се нарежда след Великия и Богородичния пост. Както през останалите пости, така и през Петровия пост не се консумира месо, яйца и млечни произведения. Църковният устав (Типик) допуска във всички дни на поста (без сряда и петък) да се консумира риба, храна, приготвена с елей (олио, зехтин) и вино. В случай, че някой от празничните дни – Рождение на св. Иоан Предтеча (Еньовден – 24 юни), Петровден (29 юни) или Събор на св. Апостоли (30 юни) се случи в сряда или петък, тогава се разрешава риба, храна, приготвена с елей и вино.
Да постим не означава само да съблюдаваме предписанията на Типика по отношение на храната. Въздържанието не е главна цел на поста, а само средство, което подпомага усилията ни да се приближим към Бога, да бъдем в живо и радостно общение с Него, да станем причастни на благостта Му. „Вкусете и вижте, колко благ е Господ”. Църквата ни призовава да вкусим от блаженството на Богообщението като посочва и начина, по който можем да го постигнем - чрез телесен пост (въздържание), молитва (общение с Бога), чрез тайнството на Изповедта (Покаяние), и най-вече чрез приемане на Тялото и Кръвта Христови (Причастие) в св. Евхаристия (Литургия).
|