|
от: 20.01.2013
Различните християнски изповедания – православие, римокатолицизъм и протестантизъм, имат различно разбиране за ролята и значението на свещената йерархия в Църквата.
Римокатолицизмът възприема Църквата преди всичко като църковна държава, която монополизира религиозния живот във всички области на човешката дейност. Като видим глава на Църквата се посочва римският епископ – папата. За римокатолиците той е върховен учител на вярата и нравствеността, незаблудим и непорешим. В Катехизиса (на Стацевич) се казва, че Църквата има „един невидим глава – Иисус Христос на небето, а на земята видим глава – светия римски отец папата, в качеството на приемник на апостол Петър и наместник Христов”.
За православните Църквата е Богочовешки организъм – органично единство между Бога и човеците. Тя има един невидим глава – Господ Иисус Христос, а видим глава тя няма и не може да има. Православната Църква има съборно, а не еднолично управление. Тя се управлява от Синод – събор от епископи (митрополити), начело на който стои епископ с различна титла, в зависимост от традицията на поместната Църква – патриарх (България, Румъния, Русия и т.н) , архиепископ (Гърция), екзарх, католикос (Грузия) или папа и патриарх (Александрийска църква).
Българската православна църква се управлява от Свети Синод – събор на митрополитите от всички епархии, а всяка епархия – от свой епархийски архиерей, който носи титлата митрополит. Светият Синод се състои от Българският Патриарх, който е и Софийски митрополит, а също и от митрополитите на останалите 12 епархии – Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска. БПЦ има и две задгранични епархии – Американска, Канадска и Австралийска, както и Западно- и Средноевропейска епархии.
Духовенството в Православната Църква е разделено на три йерархични степени – епископска, презвитерска и дяконска. Духовенството се състои от лица от мъжки пол, надлежно подготвени, избрани и ръкоположени за своето служение. Разделят се на монашеско (т. нар. черно духовенство) и бяло духовенство. Към черното духовенство се причисляват патриархът, митрополитите, епископите, архимандритите, йеромонасите, йеродяконите и монасите. Бялото духовенство съставляват свещениците и дяконите. Всяка от трите йерархични степени се титулова по различен начин в зависимост от длъжността, която заема:
Монашеско (черно) духовенство
І. Епископска степен:
Патриарх: Негово Светейшество
Митрополит: Негово Високопреосвещенство
Епископ: Негово Преосвещенство
ІІ. Презвитерска степен:
Архимандрит: Негово Високопреподобие
Йеромонах: Негово Всепреподобие
ІІІ. Дяконска степен:
Йеродякон Негово Преподобие
Монах: Негово Преподобие
Монахиня: Нейно Преподобие
Бяло духовенство
І. Презвитерска степен:
Протопрезвитер, иконом: Негово Високоблагоговейнство
Протойерей: Негово Всеблагоговейнство
Свещеник: Негово Благоговейнство
ІІ. Дяконска степен:
Протодякон и дякон: Негово Благоговейнство
Епископската степен е най-висшата степен в църковната йерархия. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните и подготвени лица от монасите. Епископът извършва самостоятелно всички тайнства и треби, като притежава върховната власт в управлението на една църковна област (епархия). Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. В БПЦ епархийските архиереи се наричат митрополити. Всеки митрополит има помощник-епископ, наречен викарий.
Митрополитите на всички 13 епархии на БПЦ съставят Светия Синод. Четирима от тях, избрани за период от 4 години, съставят т.нар. Намален състав на Св. Синод. Всяка година се избира измежду тях един, който е Наместник-председател на Св. Синод. Председател на Св. Синод е Българският Патриарх или Наместник-Председателят, т.е старшият между митрополитите, избиран за срок от една година.
Епископите, които не са епархийски архиереи (митрополити), носят име на древнопросияли епархии, които сега не съществуват. През първата половина на 19 век Пловдивските митрополити имали двама викарни епископи. Единията неизменно носил титула Левкийски, по името на една от десетте епископии в обширната Пловдивска епархия, чието седалище било при днешния град Белово (Левка). Другият викарен епископ носел титлата Агатоникийски, по името на другата древнопросияла епископия – Агатоникия, намираща се в западните поли на Сакар планина.
Други известни епископски титли по името на древните епископии в българските земи били – Стобийски (по името на гр. Стоби, чийто развалини били открити при вливането на р. Черна в река Вардар). Тази титла носел викарният епископ на Кюстендилския митрополит. Други по-известни титли са: Макариополски, по името на Макариополската епископия, намираща се по долното течение на р. Марица, близо до устието й; Велички бил титулован св. Климент Охридски, а по късно Неофит Видински (1909г.), Андрей Ню-Йоркски (1929г.), Старозагоски Панкратий, Калиник Врачански, Йоаникий Сливенски, а днес еп. Йосиф, управляващ Акронска епархия; Браницки, чийто титул носели блаженопочиналият Патриарх Максим, и епископ Герасим, като игумен на Бачковския манастир; Смоленски. Титулът Брегалнички, по името на основаната още от св. княз Борис епископия, носеща името на река Брегалница. Проватски (Провадийски); Тивериополски (дн. Струмица); Драговитийски; Знеполски (Знеполе, Трънско); Главиницки (по името на Главиницката епархия); Траянополски (Траянопол, северно от Дедеагач); Крупнишки (Крупнишка епархия, чийто приемник била Самоковската митрополия до 1907 г.) и Деволски (Южна Албания, основана от св. Климент Орхидски)и т.н.
Титлите на епископите възкресяват спомена за древнопросиялите епископски катедри и напомнят за приемствеността в хилядолетната ни църковна и държавна история.
|
