Курс Православно вероучение

V - Х Божии заповеди - За отношенията ни към човеците

от: 04.11.2012

ПЕТАТА ЗАПОВЕД:
„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”


Тази заповед поставя ред в отношенията ни към останалите хора – на първо място към родителите. В по-широк план тази заповед се отнася до отношенията ни към всички висшестоящи - към началството, учителите, духовните наставници и по-възрастните хора изобщо. Тя учи да отдаваме чест, любов и почит към другите хора, като поставя граници на егоизма, който представлява поставяне на „Аз”-а на първо място.

Родителската любов, която е свойствена на човека, сама по себе си е гаранция за доброжелателство по отношение към децата, затова и не е казано „родители, обичайте децата си”. Не така е обаче с любовта на децата към родителите, особено когато те са възрастни и безпомощни. Именно затова тази грижа към родителите се обезпечава със заповед.



ШЕСТАТА ЗАПОВЕД:
„Не убивай”


Тази заповед е категорична и може да бъде разбирана и в много широки рамки. Човек няма право да отнема живот под какъвто и да е предлог, като тази заповед се отнася най-вече до живота на ближните. В по-широк смисъл тази заповед забранява също и съучастието в убийство, както и всички действия, които застрашават живота на другите. Разглеждайки тази заповед, Христос посочва като престъпни действия, водещи до убийство гнева и презрението към ближния.

Днес особено дискутирана е темата за абортите, като данните за мащабите на този вид убийство са впечатляващи. Те надвишават многократно жертвите на световните войни, жертвите по пътищата и тежат на съвестите както на майките и бащите, така и на лекарите, които са съучастници в този род престъпление. Ето някои данни, които илюстрират мащабите на това явление:

Само през 2008 г. са били извършени 2 милиона 863 хиляди 649 официално регистрирани аборта, които се явяват основна причина за смъртността на континента, значително изпреварвайки жертвите от автокатастрофи, рак, инфаркт и др. Ако към тях се прибавят и нелегалните аборти, които не подлежат на статистика, то броят им вероятно би надхвърлил 5 милиона само за година. Втората световна война, продължила 6 години, е отнела живота на 17 милиона военнослужещи и 33 милиона цивилни, като по този начин става най-голямата трагедия в историята на човечеството. Абортите избиват 50 милиона деца, но само за година!



СЕДМАТА ЗАПОВЕД:
„Не прелюбодействай”


Това е заповедта, която съхранява любовта. Погрешно е да бъде схващана като отнасяща се единствено до сексуалния живот на човека. Думата „прелюбодеяние” има доста по-широк смисъл - "пре-любо-деяние" означава престъпление против любовта, против доверието, против верността. За да разберем правилно тази дума е нужно да имаме правилно разбиране за самата дума „любов". За това ще ни помогне преди всичко християнското разбиране за целомъдрието - добродетелта, която се противопоставя на прелюбодеянието. „Целомъдрие”-то, така както го разбира християнството, никога не е било разбирано като отнасящо се единствено до сексуалността на човека. Показателна е и самата дума „целомъдрие” - "цело-мъдрие" означава запазване на мъдростта в цялост, т.е. във всички постъпки на човека, в мислите и делата. Да бъде един човек целомъдрен означава да бъде мъдър във всичките си постъпки - т.е. да не бъде роб на плътта, а напротив - делата му да са съобразени с Божиите заповеди.

Тази заповед не се отнася само до прелюбодеянието. Както посочва Христос, осъдителна е също и мисълта, която го предхожда (вж. Мат.5:27,28). „Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”(Мат. 5:28). Както убийството се предхожда от неовладян гняв, така и прелюбодеянието се предхожда от сърдечните помисли. Който е господар на мислите си, той е господар и на тялото си.

Седмата заповед предпазва човека от престъпни спрямо любовта действия – блудството, което засяга необвързаните с брак лица, и прелюбодеянието, което включва към престъплението и странични лица. Тази заповед предпазва от дела, които засягат както отделния човек, така и ближните му. „Всеки грях, който човек върши, го върши извън тялото си, а блудникът греши против своето собствено тяло”, се казва в Свещ. Писание. Тази заповед съхранява косвено и семейството - среда, в която човек получава взаимопомощ, разбиране, подкрепа в трудни моменти на своя живот. Именно в семейството се раждат и отглеждат деца, и там получават първите и най-важни уроци в живота – учат се на любов, на взаимопомощ, на себежертване, на вярност, на прошка. Родителите са отговорни както за любовта помежду си, така и за примера, който дават с действията си на своите деца.



ОСМА ЗАПОВЕД:
„Не кради”


Заповедта се отнася до опазване неприкосновеността на собствеността на човека. Всяко посегателство, лъжа и измама с цел нечестно придобиване на имущество попадат под ударите на този закон. Много са престъпленията, които можем да изброим тук: фалшифициране на документи, кредитни карти, фалшиви мерки и теглилки, злоупотреба и присвояване на чужди средства.



ДЕВЕТА ЗАПОВЕД:
„Не лъжесвидетелствай против ближния си”


Тази заповед включва не само даването на лъжливи сведения против ближния, но и всякакъв вид злословене, клюкарство, всяка лъжа и преувеличение, които имат за цел да засегнат доброто име на ближния. Премълчаването на истината и бездействието, когато трябва да свидетелстваме за истината също е престъпление.



ДЕСЕТАТА ЗАПОВЕД:
„ Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му; ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти”.


Последната заповед се отнася към подбудите на нашите постъпки. Това е заповед срещу завистта и алчността, които са корен на всяко зло в междучовешките отношения. Тази заповед ни напомня, че човек носи отговорност както за делата, така и за мислите си. Ако трябва да изразим тази заповед кратко, тя би звучала така: „Не завиждай”. Изброени са и най-честите обекти на завист, които засягат човешкото сърце. Тази заповед утвърждава правото на собственост, което има човека, защото и „жената” и „нивата” и всичко онова, което е пожелало сърцето ни, е „на ближния”.

Християнството има особено отношение към собствеността. Според него Бог е Творец на небето и земята, а също и на човека. Човекът е само съсобственик, временно разполагащ с онова, което Бог му е дал според Своя промисъл. Да ламтим за това, което нямаме е хула срещу Бога и Неговата воля. Споменахме в самото начало, че във всички Божии заповеди присъства любовта. В светлината на тази заповед, ако имахме достатъчно любов към ближния, нямаше ли да се радваме на това, което притежава той, без да искаме да му го отнемем, да го нараним или да го ощетим?

В заключение можем да подчертаем, че в основата на Десетте Божии заповеди стои ЛЮБОВТА. Който отхвърля или не почита Божия закон, той всъщност действа против любовта и против самия себе си.

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com