от: 28.10.2012
ПЪРВА ЗАПОВЕД
„Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене”
Тази заповед посочва Единия истински Бог като единствено достоен за почитане от човека. Той се открива като Личност, с която човекът може да влезе в общение, а не просто като някаква мистична висша „Сила”. Бог се открива на Мойсей при горящата и неизгаряща къпина като „вечно Съществуващият” (Изх. 3:14), - Този, Който е – вечното настояще, т.е. самата вечност.
Като богоизбран народ евреите е трябвало да познават своя Бог и да се покоряват на Неговата свята воля. А волята на Бог била една – народът Му да бъде свят, т.е. нравствено чист, за да може да влиза в най-тясно общение с Него. „Бъдете свети, защото и Аз, Бог ваш съм свят” (Лев.11:44; 1 Петр.1:16). И всичко това евреите трябвало да вършат въпреки лошия пример на околните народи, потънали в многобожие, идолослужение и безнравственост.
С първата Божия заповед Бог сякаш казва на човека: „Аз съм вечно Съществуващият личен, всесъвършен, самобитен, всемогъщ, безкраен и неизменяем Господ Бог, Който е създал всичко и господарува над всичко. Аз съм Този, който всичко премъдро е наредил в света, Който създадох човека по Свой образ и подобие, за да ми служи и в общение с Мен да придобие вечно блаженство. Откривам му се, за да ме познае. Ако отвърне лицето си от Мене и Аз ще остана скрит за него”.
Защо Бог е един и не позволява поклонението на други богове?
Могат да бъдат приведени разумни доказателства, за това, че единствено монотеизма(еднобожието) е правилното богопочитание. Бог може да бъде само един. Множествеността е възможна само при наличието на различия, а различието е свидетелство за несъвършенство. Следователно, ако Бог е наистина бог, т.е. съвършен, то Той може да е само един и единствен.
Защо Бог е избрал еврейския народ и му е дал Заповедите?
Господ освободил еврейския народ от Египетското робство, за да може този народ да свидетелства пред останалите народи за Бога, като изпълнява Неговия закон. Това е главната мисия на еврейският народ – да съхрани Божиите заповеди, Откровението - Свещеното Писание и Предание, и именно от него да се роди по плът Христос – Спасителят на света.
ВТОРА ЗАПОВЕД:
„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи”
Познаването на истинския Бог изисква служение само и единствено на Него, затова с тази заповед се забранява многобожието и почитането на лъжливи, реално несъществуващи богове, а също изработката на идоли – изображения наподобяващи предмети, животни, растения от видимия свят и принасянето им на жертви. Тази заповед е категорична – да не поставяме на мястото на Бога кое да е негово творение – звезди, луна, никаква материя, а също и кой да е човек или идея. Тази заповед съществена в изграждането на ценностната система на човека. Най-високо и над всичко стои Бог и любовта към него, и нищо друго в този свят не може да заеме Неговото място.
ТРЕТА ЗАПОВЕД:
„Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог”
Тази заповед съхранява благоговейното отношение на човека към истинския Бог и изисква да не допускаме празни, безполезни и кощунствени разговори касаещи Бога, като се отнасяме подобаващо не само към Бога, но и към свещените места и предмети. Тук е мястото да споменем кощунствените анекдоти, които се отнасят до духовния свят, като грубо и тенденциозно изопачават или се подиграват с Божествения ред и истина.
ЧЕТВЪРТА ЗАПОВЕД:
„Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог”
Тази заповед определя реда в битието на човека – в шест дни от седмицата той трябва да работи и да се грижи за всичко, което е нужно за неговия земен (временен) живот, а в неделния ден да посвети на грижа за вечността. Човек не е предназначен само за земния, материален живот и със смъртта не свършва неговото битие, човек. Затова в този благословен от Бога ден – неделя, той трябва да помисли за вечността, за Бога, като Му посвети време за почит.
В Стария завет тази заповед била разбирана като забрана да се извършват определени дейности от ежедневието – работа, пътувания над допустимите брой крачки и т.н. Стигало се и до крайности - хората ограничавали дейността си до степен да служат не на закона, а на буквата на закона, т.е да съблюдават строго заповедта, като пропускат истинската й цел. Затова и Христос остро критикува този буквализъм като казва: „Не човек е създаден за съботата, а съботата (т.е. почивката) е създадена за човека” И така, в неделен ден е позволено човек да работи над своето нравствено съвършенство.
|