|
от: 07.10.2012
Въпреки разнообразието от човешки закони, нрави и обичаи, в човешката история съществуват нравствени закони валидни за всички времена и общества. Широко разпространеното твърдение, че всяко време създава свои правила и норми на поведение, е следствие по-скоро от желанието на човека да осъществява безпрепятствено желанията на сърцето си, отхвърляйки всякакви чужди авторитети, отколкото е истина, почиваща на някакви доказателства.
Безспорно най-популярния и авторитетен закон, валиден за всички времена е т.нар. Декалог (от гр. ез – „десетословие”) – Десетте Божии заповеди (Изх. 20: 2-17). Сравнявайки Декалога с познатите дотогава древни закони, известният библиотекар на Александрийската библиотека Деметрий Фалиреус открива в него „най-висока мъдрост и нравствена чистота”, и вижда в това несъмнено доказателство за божествения им произход.
Исторически данни за Десетте Божии заповеди
На третия месец, след като евреите напуснали Египет, докато били разположени на стан в Синайската пустиня (Изх. 19:1-2), Мойсей възлязъл при Бога на планината Хорив и там получил от Него десет заповеди. Те били записани върху две каменни скрижали (плочи) и съдържали заповеди, определящи отношенията между Бога и избрания от Него еврейски народ.
Според Божият план избраничеството на еврейския народ не било случайно, а имало важна цел – избраният народ да бъде носител на вярата в единия, истински Бог между останалите езически народи, да бъде пример на нравствена чистота, а в определеното от Бога време от него да произлезе Спасителят на света – Христос. Поради тази причина, дадените на еврейския народ Десет Божии заповеди са валидни за всички времена и за всички народи. Те имат характер на външен закон, но той не е чужд на хората от различните епохи и религии. Всички притежават вложен от Бога в сърцата им вътрешен нравствен закон, по силата на който съзнават, че е лошо да се краде и убива, а е добро да се дарява и проявява милост.
Доказателство, че този закон е с божествен произход е съвестта на човека. Тя се явява в ролята на неподкупен вътрешен съдия, който отсъжда кое е добро и кое – зло, според изискванията на Божиите заповеди. Тя награждава или наказва без да проявява субективизъм, затова я наричаме „Божий глас” в човека. Можем да посочим много примери за това как действа съвестта. Това не е трудно, защото в ежедневието редовно сме изправяни пред морални избори за това как да постъпим. Съвестта се явява коректив на постъпките ни, като възнаграждава с приятно усещане, когато постъпим правилно и ни осъжда с тягостно чувство, когато потъпкваме нравствения закон.
Съдържание на Декалога
Декалогът е съставен от десет изречения в повелително наклонение, определящи отношенията на човека към Бога и към другите хора. Първите четири заповеди засягат отношението на човека към Бога, а останалите шест – отношенията към другите хора:
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти. (Изх. 20: 2-17).
Актуалност на Десетте Божии заповеди днес
Макар да са дадени на човечеството близо 13 века пр.Р.Хр., Десетте Божии заповеди не са нито остарели, нито са загубили своята актуалност до днес. Те са съвършени и тяхното съвършенство се обуславя от божествения им произход.
При идването си на земята Христос не ги отменил, а напротив – утвърдил ги, като разкрил, че в основата им стои законът за любовта – първо към Бога, а след това и към човеците. „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците; не да наруша съм дошъл, а да изпълня”(Мат. 5:17). Христос свежда Десеттте Божии заповеди до две главни - „Възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Мат. 22:37-40).
|
