Пътят на сърцето към Бога

„Пригответе пътя на Господа,
прави правете пътеките Му”
(Лук. 3:4)


Един от най-светлите и радостни периоди от годината е времето, когато Църквата празнува Христовото пришествие в света – Неговото Рождество и явяването Му на обществена проповед (Богоявление). Св. ап. Павел сравнява Христовото явяване с изгряването на светлината в първия творчески ден – „Бог, Който някога заповяда да изгрее светлината от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на словото Божие, проявено в лицето на Иисуса Христа” (2 Кор. 4:6). С Христовото пришествие в света тъмнината е озарена от светлината, която идва от Бога, за да обнови съществуващото, затова празникът Богоявление е наречен още Просвещение, т.е „Празник на светлината”. В този период от църковната година се отбелязва и новолетието – началото на астрономическата година, което е още един повод за преосмисляне на живота и мястото, което Бог заема в него.

Бог разкрива Себе Си в Стария Завет като „Бог ревнител”, Който не се задоволява само с това външно да Го почитат, а изисква заповедите Му да бъдат отпечатани и в човешкото сърце. Ето какво изисква Бог, чрез гласа на Предтеча, преди явяването на Христос в света - „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие” (Лук. 3:4-6). Никое човешко сърце не би могъло да приеме Божествената истина, ако преди това не се смири пред Бога и не признае духовната си нищета. Христовата проповед е насочена именно към „бедните духом” (Мат. 5:3), към тези, които осъзнават и изповядват духовната си окаяност. Тази „бедност” не се отнася до определена прослойка от обществото. Често срещаният в старозаветните текстове израз „беден” или „сиромах” (Пс. 39:18) съвсем не се отнася до хора с определено социално положение. Той се използва обикновено със значението на смирен човек, който жадува за Бога и Неговата правда. Бедният има едно съкровище – Бога, а земното богатство и положение са нещо второстепенно. В този смисъл пророк Давид нарича себе си „беден”, „сиромах”, „угнетен”, „подтиснат”, макар че носи скиптър и царска корона. Който истински се надява на Бога не трябва да възлага надежда на своята праведност и значимост пред човеците. Бог отнема от Израил дори привилегированото му положение сред народите, като казва чрез устата на пророк Иоан - „не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму” (Мат. 3:9).

Бог снизхожда само към „бедните духом”, затова и Месия казва: „Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, … да утеша всички тъгуващи” (Ис. 61:1-2). „Бедните” очакват „утехата Израилева” (Лук.2:25), те се надяват на Бога и очакват Неговото избавление. Надеждата им не е в човеци, а в Единия Бог. От Него те очакват възстановяване на истината и обновление на света. В този смисъл те са малцинство - „остатък”, чието блаженството ще настъпи тогава, когато дойде часът на утешение за целия Израил. Затова първосвещеник Захария се радва духовно от приближаването на месианските времена и казва: „Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ” (Лук. 1:68). Той вижда настъпването на „Деня Господен”, когато Бог идва, за да промени и преобрърне реда в този свят. Това вижда и Девицата Мариам, която възпява в хвалебната си песен Бога, Който „показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престолите и въздигна смирени, гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо” (Лук. 1:51-53). „Тайните се откриват на смирени” (Сир.3:19), казва Писанието, затова и Христос поставя смирението като основа на Своето учение.