Курс Православно вероучение

Тайната на Бога разкрита в Стария Завет (по Битие, гл.14 и 18)

от: 11.11.2011

Съществуването на Бога е реален факт, за който Свещеното Писание не счита нужно да привежда аргументи. За древния човек главният въпрос не е бил „Има ли Бог?”, а „Кой е този Бог и каква е Неговата природа?”. Бог благосклонно откликва на това боготърсене от страна на човека и му открива тайната на Своята природа и личност в степен, в която той е бил в състояние да я възприеме.

Много са явяванията и откровенията на Бога в Стария Завет. При планина Хорив, чрез чудото на неизгарящата къпина, Бог утвърждава абсолютната Си и всемирна власт на „вечно Съществуващият” (Изх. 3:14), единствен Бог и Творец на света и човека. По-късно при Синай вярата в единия истински Бог добива силата на закон, който трябва строго да се съблюдава, защото върху него се основава и сключеният завет. Текстът от Второзаконие 6 гл. „Слушай, Израилю” се превръща в най-популярната древна молитва, която представлява своеобразна вероизповед на вярата в единия Бог и декларира верността към завета с Него.

Въпреки строгото еднобожие (монотеизъм), което се проповядва навсякъде в Стария Завет, не можем да пропуснем и някои откровения, в които е загатната и известна множественост при Бога. По думите на един от най-великите св. Отци на Църквата - св. Григорий Богослов, тайната на Божията Троичност в Стария Завет не е била възвестена открито, защото „не е било безопасно, преди да е било проповядвано божеството на Отца, да бъде проповядван открито Синът... Но необходимо е било светлината на Троицата да възсияе за по-просветените... както казва Давид, чрез „възхождания”(вж. Пс. 83:6 по Септуагинта), чрез напредване и преуспяване от слава в слава”.

Едно от най-ярките откровения за Троичността на Бога в Стария Завет, залегнало и в новозаветната иконография е Божественото посещение на тримата пътници в дома на патриарх Авраам при при дъбравата Мамре (Бит. 18:1-15). Бог се явява на Авраам, съпроводен от двама спътници, сяда на трапезата му, а след това Авраам Го съпровожда и разговаря с Него. Това Божествено явяване се случило наскоро, след като Авраам е встъпил в завет с Бога чрез обрезанието и е получил от Него обещанията. Книга Битие разказва, че докато стоял при входа на шатрата си през дневната жега, патриарх Авраам видял трима мъже да стоят срещу него. Той веднага се затекъл към тях, поклонил им се и накрая ги поканил в дома си, по обичая на древното гостоприемство – да измият нозете си, да си отпочинат под сянката на дървото, да се подкрепят с храна и питие, а след това да продължат пътя си. Заедно с жена си Сарра Авраам приготвил за гостите си трапеза с прясно изпечени питки, заклал теле и го приготвил по обичая с масло и мляко. Докато гостите обядвали, Авраам стоял прав под дървото в знак на почит към тях. На тръгване един от тайнствените гости му открил, че догодина когато го посети, Авраам ще има от Сарра син. Прамайката се усмихнала като не повярвала на обещанието, което й било дадено, заради което била укорена. След като станали да вървят, двама от пътниците се запътили към Содом и Гомор, а третият, Който бил Сам Господ останал да беседва с Авраам за бъдещата съдба на двата града. При този разговор патриарх Авраам с голямо смирение и съзнанието, че пред Бога е „прах и пепел” (Бит. 18:27), дръзнал да измоли пощада за Содом и Гомор, заради праведниците, които живеели там. Оказало се обаче, че освен Лот и семейството му други праведници там нямало, и Бог трябвало да изпълни предначертаното.

В това тайнствено явяване на тримата пътници при патриарх Авраам някои св. Отци на Църквата - св. Амвросий Медиолански и блаж. Августин, виждат откриване на едната Света Троица, а други, придържайки се към текста в книга Битие, считат че само един от тримата е Божествено Лице. И наистина, Авраам вижда трима, но разговаря само с един от пътниците, като Го нарича „Господарю” (Бит. 18:3) и „Господ” (Бит. 18:27,30-32). Само в един от тях Авраам вижда по-високо достойнство и Той предизвиква в него очудване затова, че е отгатнал скритите мисли на Сарра. Възоснова на това, друг от св. Отци - св. Иоан Златоуст, счита, че патриарх Авраам е разговарял с едно от Божествените Лица на Св. Троица – Син Божий, посредник и вечен Ходатай на човеците пред Бога, Който в определеното време трябвало да се въплъти и да живее между човеците. Св. Отци считат, че на много места в Стария Завет, където се споменава за Ангел Господен (вж. Бит.16:9), става дума за явяване на Второто Лице на Света Троица – Син Божий.

Тази среща на патриарх Авраам с тримата пътници става сюжет на една от най-известните икони в целия православен свят – „Старозаветна Троица” (1420 г.) на преп. Андрей Рубльов. Чрез нея иконописецът е успял да пресъздаде не само историческото събитие от книга Битие, но и да изобрази тайнствения живот на трите Лица на Светата Троица. От гледна точка на историческото събитие, иконата е максимално изчистена от сюжетни подробности – липсват Авраам и Сарра, на трапезата присъства само една чаша и т.н. Всичко е съсредоточено върху тримата Ангели, които изобразяват предвечния Божий съвет. По удивителен начин преп. Андрей Рубльов е съумял да предаде усещането за божествен покой, вечност и съвършенство, характерни за Божеството. Трите фигури образуват кръг, който е символ на завършеност и вечност. Леко приклонените глави създават усещане за тайнственост и близост, за единение и общение без думи. За разлика от традиционната иконография, в която иконата задължително „гледа” към наблюдателя, тук се натъкваме на обратното явление – нито едно лице от трите не гледа към нас, без обаче това да ни прави безучастни, а напротив – усещаме се приобщени към Троичния съвет и от наблюдатели ставаме участници в Божествения живот.

Патриарх Авраам, който се отличавал със силна вяра и преданост на Божията воля е бил удостоен да получи благословение и от старозаветния свещеник Мелхиседек, когато се е връщал от битка за освобождаването на пленения Лот. Това събитие е описано в Бит. 14:14-20. Там Мелхиседек е наречен "цар на Салим" – градът, който по-късно при цар Давид се нарича Иерусалим. Мелхиседек е едновременно и цар и свещеник на истинския Бог. Свещеното Писание го представя като стоящ по-горе от Божия избраник Авраам, и затова той му принася дарове – десятък от военната си плячка.

Всичко, което се отнася до Мелхиседек има важно предобразно значение. Още в Псалмите образът на Мелхиседек се свързва с Месия, на Когото Бог казва – „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Пс. 109:4). Месия е вечен Първосвещеник, Който получава служението Си от Бога, а не както го получават свещениците от Аароновия род. В посланието си до Евреите ап. Павел разяснява, че Мелхиседек с името си (цар на правда – от евр. „мелек” и „седек”) е предуказвал, че Христос ще бъде „Цар на правдата”, както са Го изобразявали и пророците (Зах. 9:9; Иер. 23:5; 33:15), а като „цар на Салим”, т.е „цар на мира” (Евр. 7:2) също е предобраз на Христос, „Царят на мира”, Който примирява човечеството с Бога. Със служението си на свещеник без произход и родословие, Мелхиседек изобразява Христос като вечен и велик Първосвещеник, Който по плътското Си рождение е без баща, а по предвечното – без майка. Благословението, което Мелхиседек дава на Авраам, е предобраз превъзходството на новозаветното свещенство над старозаветното. Хлябът и виното, които принася Мелхиседек са предобраз на безкръвната новозаветна жертва.

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com