Символика и значение на старозаветния храм и богослужение

Общението между Бога и човека има своята дълга история. Старият Завет проследява как и в какви форми се е проявявало то още в зората на човечеството, после през епохата на библейските патриарси, по времето на Моисей, когато се установява свещеническата институция и в по-късно време при царете Давид и Соломон, на пророците и чак до новозаветни времена.

До установяване на свещеническата институция богослужебните функции са се осъществявали от главата на семейството. Той изграждал жертвеници, принасял жертви, правил възлияния, обрязвал всяко дете от мъжки пол, в по-късно време възглавявал пасхалната трапеза, помазвал с кръвта от агнето спонците на вратата, разчупвал хляба, разпределял жертвеното агне и благославял чашата с вино. В Стария Завет за свещеници се споменава още преди посвещаването на Аарон и синовете му за това служение (Изх.28:1). Отначало то било привилегия на първородните, а по-късно при установяване на свещеническата институция те били освобождавани от тази длъжност, като бащите им заплащали пет сикли като откуп (вж. Числ. 18:16сл; срв. 3:41).

Свещеникът се явява посредник между Бога и израилтяните, наред с царя и пророците. Встъпването в свещенство обаче не било свързвано със специален обред, при който да се изпросва благодат или особена сила от Бога. Свещеникът само трябва да се освети, защото се приближава до святото (Лев. 21:6). Обредът за встъпване на първосвещеник в служение се състоял от очистване, обличане в свещени одежди, помазване и жертвопринасяне. От свещенослужителите се изисквало телесна и духовна чистота, затова се принасяли жертви за грях (Изх. 29:22). Те били разделени на 24 чреди (смени) и задълженията им се състояли в това да принасят жертви за народа, да поставят благовония на кадилния жертвеник в светилището, да подновяват елея в седмосвещника или в светилниците, а в съботен ден да поставят нови хлябове на предложението. Левитите са първите помощници на свещениците, чиито задължения се свеждали до подготвяне на жертвените животни и участие в самото жертвоприношение, подготвяне хлябовете на предложението, грижа за чистотата на храма и т.н. Важна тяхна функция била и учителната, т.е да поучават в Закона, затова били наричани от народа „наставници” (2 Парал. 35:3).

Първосвещеникът стоял начело на свещенството. На него била отредена и върховната власт на съдия. Одеждите му се отличавали с голямо благолепие, израз на дълбокото преклонение пред Бога, Царя на славата (Пс. 23:7), в Чийто храм и светилище трябвало да се пристъпва подобаващо. На празник Очищение в знак на смирение първосвещеникът влизал в Святая Святих със скромни одежди, за да поръси с жертвена кръв очистилището над Ковчега на завета. Важна негова длъжност на била и да узнава Божията воля чрез „урим и тумим” и да я съобщава на народа. При запитване се явявало сияние по нагръдника на първосвещеника, което указвало положителен или отрицателен отговор („урим” за положителен, а „турим” – за отрицателен). Това се правело с цел да се узнае Божията воля по въпроси от важно значение за народа, и нямало нищо общо с езическите гадания на съседните народи.

В Стария Завет само свещенството имало достъп до скинията и храма. То се намирало в най-голяма близост със светилището и с мястото на Божието обиталище – Святая Святих, докато народът оставал отвън, най-често и извън храмовата ограда. Въпреки това не трябва да забравяме, че Бог устроил скинията с цел да обитава сред Своя народ, а не в само в светилището. „И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им” (Изх. 25:8). Скинията и храмът са мястото, където Божията слава обитава на земята, сред израилския народ. По време на 40-годишното странстване в пустинята тя покривала скинията под формата на облак денем и на огнен стълб нощем. Когато облакът се вдигал от нея, това се считало за знак, че народът трябва да поеме по пътя към Обетованата земя. Скинията била пренасяна от едно място на друго докато евреите не се заселили в Обетованата земя. При цар Давид тя се установила в Иерусалим, който се превърнал в главен духовен и политически център на еврейското царство. Едва след прекратяване странстванията на еврейския народ се явила необходимост от построяването на храм. Тази мисъл се появила първо у цар Давид, но Бог отклонил намерението му (2 Царств. 7:1-17) и построяването на храма се осъществило при управлението на неговият син - цар Соломон. Построяването на този храм било грандиозно архитектурно начинание, а освещаването и пренасянето в него на Ковчега на завета, се превърнало в най-главното религиозно събитие в историята на израилския народ. Храмът станал притегателен център на вярващите евреи от цяла Палестина, които се стичали тук, за да принесат своите жертви и молитви. При цялото това великолепие на храма и изобилие на жертвените приноси в него обаче старозаветният култ се оказал неспособен да очисти и освети човека. Тази тема постоянно присъствала в проповедите и книгите на пророците, които насочвали вярата на израилтяните в бъдещето, в идващия ден Господен, когато ще се изпълнят Божиите обещания за Спасител.

Скинията има важно предобразно значение за историята на човешкото спасение. Всеки детайл в устройството й е от съществено значение, а самата тя е не само място за богослужение на израилтяните, но и предобраз на Новозаветната Църква. Входът й от изток имал за цел да покаже, че старозаветната църква е в очакване явяването на Слънцето на правдата – Христос. В нейния двор влизали мъже и жени, не само евреи, но и езичници, което предизобразява вселенския характер на Църквата (вж. Ис. 54:1-3). Жертвите, принасяни на жертвеника, са предобраз на великата кръстна жертва на Спасителя (Евр. 9:13-14). Умивалника символизира на купела на кръщението, а светилището, достъпно само за свещениците, изобразява онези, които чрез кръщението ще се очистят от греха и като посветени на Бога ще предстоят пред него. Светилникът, предложението с хлябовете и кадилният жертвеник, предизобразяват Христос, Който много пъти нарича Себе Си „светлината на света” (Иоан. 8:12) и „хляб на живота” (Иоан. 6:51). Той е Ходатай между Бога и човеците, Който възнася молитвите им, като благовонно кадило към небесния Отец (1 Тим. 2:5; Иоан. 14:3; Откр. 8:3). Святая Святих символизира небето, където Иисус Христос влиза като вечен Първосвещеник със Своята кръв, като придобива вечно изкупление и очистване греховете на всички (Евр. 9: 11-12, 24). Скрижалите на закона изобразяват вътрешния закон, записан в сърцата на вярващите, „словото на вярата” (Рим. 10:8), за което говори и ап. Павел. Аароновият жезъл, пазен в Ковчега на завета, се явява предобраз на Христовия Кръст. Днес в олтара на християнските храмове има вместо Ковчег на завета – св. престол, вместо скрижали – св. Евангелие, вместо Ааронов жезъл – кръст, вместо съд с манна – чаша със св. Дарове. Бог знаел, че израилтяните няма да постигнат спасение чрез изпълнение на всичко онова, което им било заповядано в закона. И все пак всички указания, дадени им относно скинията и жертвите, които да принясят в нея, трябвало да послужат като образ на Божествения план за спасение, който намира своето изпълнение в лицето на Господ Иисус Христос.