Богослужение и идолослужение в Стария Завет

ще от първите си страници книга Битие ни запознава с най-древните форми на богообщение и богослужение, характерни за народите от онова време. Библейските патриарси живели заобиколени от културното и религиозното влияние на тогавашната шумерско-акадска цивилизация. В Харан, където се заселва патриарх Авраам след излизането му от Ур Халдейски, а и по-късно в Египет, където пребивават потомците му, господстват разнообразни езически вярвания. Макар да има известна външна прилика между външните форми на религиозен култ при патриарсите и езическите народи, по отношение идеите вложени в тях намираме същностна разлика.

Различия в култа между езичниците и библ. патриарси
На първо място библейските патриарси се молят и принасят жертви на един единствен Бог. При странстванията си те изграждат множество жертвеници, но това не накърнява вярата им в единствения Бог. Чужди за тях са почитанието на много и различни богове, както и на женски божества, с които е изобилствал езическият култ. Богът на патриарсите е един, всемогъщ и свят. Жертвите, които те Му принасят нямат магическо действие. Те са само средство за придобиване на нравствено съвършенство - чрез очистване, помирение и освещение. Библейските патриарси не вярват в измислен бог, нито богопочитанието им е продиктувано от суеверен страх. Единственият Бог е в завет (съюз, договор) с тях и този завет е свързан с обещания, които засягат и двете страни. Веднъж сключен, този завет бива периодично подновяван, като непрекъснато се припомнят Божиите спасителни дела в историята на човечеството. Богослужебния култ на патриарсите се отличава от езическия култ и с пълната липса на изображения в него. Още от самото начало Бог бива приеман като духовно същество, Което не подлежи на изобразяване. По-късно в Синайското законодателство забраната за изобразяване е формулирана във втората Божия заповед – „Не си прави кумир и никакво изображение... не им се кланяй и не им служи” (Второз. 5:8-9).

Езически божества, по които се увличали израилтяните
Въпреки вярата си в един Бог израилтяните често пъти са се увличали от езическите божества. Тяхното идолослужение (служене на лъжливи божества) било осъждано и наказвано от Бога като отстъпление от завета, в който се намирали с Него. Докато пребивавали на Синай, под влияние на египетския култ, те се увлекли в почитане на златния телец. Характерно било за египтяните да почитат животните като притежаващи различни божествени сили. Така например те почитали различни божества в лицето на животните – напр. чакал (олицетворява бог Анубис), павиан (отображение на слънчевия бог), крокодил (бог Собек), ибис (бог Тот) и др.

Характерно за древните народи е и служението на звездите и планетите, което се осъжда във Второз. 17:3. В противовес на него се издига култа към Яхве (Вечносъществуващият), Който е Бог Саваот (т.е Бог на небесното воинство). Въпреки забраната, през VІІІ век пр. Хр. еврейските царе Озия, Ахав и Манасия се увличат в поклонение на богове на небесните светила.

В Стария Завет най-често се споменава за езическия култ към Ваал, най-популярния бог на ханаанците. Името му, „Ваал” озн. „притежател, господар” и е популярен като бог на бурята. За култа му е характерна кадилната жертва (Иер. 7:9), но в много случаи се принасят и човешки жертви (Иер. 19:5). Пророк Илия и други пророци са се борили против служението на Ваал (3 Царств. 18:19). Често споменавани в Стария Завет са и някои езически женски божества, символизиращи плодородието – напр. Ашера и Астарта.

Във време на религиозен и нравствен упадък, израилските царе и техните поданици се увличат също и в култ към Молох (вж. 4 Царств. 16:3; 21:6), популярно божество в древността, известно с това, че изисквало човешки жертви и най-вече детски.

Свещени места на израилския култ в древността
Древните израилтяни считали едно място за свято и го посвещавали на Бога най-вече като спомен за някое Божие благоволение. Авраам издига на Господа жертвеник в Сихем и Ветил, след като е имал видение на тези места (вж. Бит. 12:6-8), а патриарх Иаков издига камък на мястото, където сънува небесната стълба (Бит. 30:13). Св. прор. Цар Давид също издига жертвеник на мястото, където вижда Ангела Господен, и където трябва по-късно да се съгради храм (2 Царств. 24:17-25). Израилтяните са почитали като свещени и някои планини, като например Синай, в спомен на законодателството (Изх. 3:1;19:20), и Сион, мястото на Йерусалимския храм, с което е свързано и жертвоприношението на Исаак (Бит. 22:2).

Известни са няколко богослужебни средища свързани със странстванията на патриарсите. И по-късно, след настаняване на израилтяните в Палестина, тези места се радвали на голяма почит, поради факта, че са били свързани с явяването на Яхве, Бога на отците. Тези места са Ветил (озн. „дом Божий”), където патриарх Иаков сънува небесната стълба (Бит. 28:10), Мамре, което се свързва с патриарх Авраам и срещата с тримата пътници (Бит. 18 гл.) и Вирсавия (озн. „кладенец на клетвата”), където Исаак изгражда жертвеник след явяване на Яхве.

Скинията и Соломоновият храм
По време на странстванията на израилтяните след Изхода от Египет, за техните богослужебни цели служела т. нар. „шатра на събранието” – скинията. Наречена е така, защото в нея Мойсей говори с Бога „лице с лице” (Изх. 33:10-11), т.е. без посредник. Тя е била символ на това, че Бог съпътства Своя народ всякога и не е свързан с едно определено място. Скинията била поставена в заградено пространство, като на изток бил разположен преносим жертвеник, а до него меден умивалник, който служел за ритуално умиване на свещениците. Самата скиния се състои от две отделения – светилище и Святая святих (озн. буквално „най-святото място”). В светилището се намират масата с хлябовете на предложението, седмосвещник и кадилен жертвеник. Святая святих е отделена от светилището със завеса с изтъкани херувими, а зад нея се намирал ковчегът на завета (кивот), очистилището с два херувима от злато върху него. Именно от очистилището Бог говори с Моисей, когато той влиза в Святая святих. Очистилището се поръсва с кръвта на телец – жертвата за грях принасяна за целия народ на празника Очищение. В Ковчега на завета се съхраняват скрижалите с Десетте Божии заповеди, като важен документ на завета с Яхве. Ковчегът се явява подножието на Божия трон, а херувимите – подвижен трон на Господа.

След построяването на Соломоновия храм богослужението на израилтяните се съсредоточава изключително там. Той представлява величествено здание, достойно за почитта към единия истински Бог. Той е построен в съответствие с Божията воля и символизира присъствието на Бога. За разлика от езическите храмове тук няма изображение на Яхве, защото Бог е дух и невидим. Той не се отъждествява с нищо в самия храм, дори и в най-святото място (Святая святих). „Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм посторил” (3 Царств. 8:27), казва Соломон.

Храмът е място за молитвена среща с Бога, но за разлика от християнския храм, в който вярващите стоят в светилището - средната част на храма, израилтяните стоели не само извън постройката на храма, но и извън неговия двор, където се принасяли жертвите.