Курс Православно вероучение

Защо и как трябва да четем Евангелието

от: 22.05.2011

Евангелието е най-важната книга за нас, християните. В него са разкрити Христовото учение и чудеса, открита е съвършената Божия воля за човека. И не на последно място, Евангелието съдържа онези „думи за вечен живот”, за които копнее човешката душа. Всичко това го прави особено ценно и близко за нас, а Христовата Църква му отдава изключителна почит.

От древност съществува обичаят св. Евангелие да се изнася за поклонение и целуване от вярващите - на утренята, след прочитане на определения откъс от него, а и при други случаи - напр. при Малкия вход на св. Божествена Литургия, при тайнството Изповед и т.н. Това прави видимо присъствието на Христос сред християните, а четенето на избрани откъси от него е жива беседа с Него, източник на откровение, утешение и духовно наставление.

Как трябва да четем Евангелието?
Правилното разбиране смисъла на евангелските думи е от изключителна важност. Св. Игнатий Брянчанинов напомня, че Евангелието е книга, която „ще реши нашата вечна участ. По нея ще бъдем съдени, и гледайки по това, какви сме били тук на земята по отношение на нея, ще получим дял във вечното блаженство или във вечното осъждане”. Всичко това ни дава достатъчно основание да се погрижим правилно да разбираме и тълкуваме евангелските слова. Помощ и ръководство в това дело са тълкуванията на св. отци на Църквата. Ние сме длъжни, от една страна, да се ръководим от тях, а от друга - да се научим да четем словото Божие просто и с открито сърце. Чрез него Сам Бог говори с нас, затова е недопустим какъвто и да е научен подход във възприемането му. Когато държим в ръце Евангелието е нужно единствено „да потопим ума си в Божиите чудеса”(Исаак Сириец) и да почувстваме, че зад думите стои живият Бог.

Едно поучително слово към служителите на св. олтар – свещеници и дякони, разкрива и на нас какво трябва да е отношението ни към четенето на св. Евангелие: „Трябва да отварят Евангелието така, сякаш Христос е пред тях, и да видят какво Той иска да им каже... Никога не трябва Евангелието да се разглежда като откъс, който по устав сме длъжни да прочетем”. Тези думи се отнасят и за нас, които също трябва всеки ден да прочитаме поне една глава от него. На евангелския текст винаги трябва да гледаме като на лично откровение на Христос към нас, откровение, което ще изпълни разума и сърцето ни, и ще стане основание за постъпките ни. То никога не трябва се превръща в привичка, а винаги да бъде неповторима, жива среща с Бога. Ето какво казва за Евангелието игумения Арсения (Себрякова): „Някои обичат да четат акатисти и канони, а аз повече от всичко обичам Евангелието. При четенето му на душата се открива някакво особено познание. Евангелието – това е Самия Христос. И когато се случи някакво смущение на душата, или някакви външни дела и грижи ме уморят, аз бързам, при всяка свободна минута да отворя Евангелието и да прочета макар и една дума...И веднага чувствам облекчение и успокоение в душата...”

Самопонятно е, че когато четем св. Евангелие, умът и чувствата ни трябва да са свободни от всякакви грижи и странични размисли, за да може Божието присъствие да ни изпълва изцяло. Главното, което трябва да помним е, че Евангелието съдържа живото слово на Христос и във всяка негова дума има светлина, път и живот за душата ни. Древният Патерик разказва следния изумителен случай – един монах, който се смущавал от помисли на неверие, бил вразумен от чудно видение. По време на богослужение, когато се четяло св. Евангелие, той видял, че покривът на храма се разтворил – виждало се небето, а всяко слово на Евангелието било като огън, който се издигал към него. Словото Божие е наистина огън, който трябва да усещаме винаги, когато четем свещените текстове. Не винаги са нужни видения, за да усетим, че Божествените слова просвещават ума и изгарят страстите. Известни са много случаи, когато Господ е извършвал преобразяване на велики грешници единствено чрез Своето слово. Не винаги обаче тези действия на Св. Дух са осезателни за всеки човек. Четенето на Евангелието е особено препоръчително тогава, когато душата е помрачена от някаква страст – униние, гняв, тщеславие – всичко, което нарушава нормалното й устроение. В този случай сме длъжни да заставим себе си и да се постараем с голямо внимание да вникнем в думите на евангелския разказ.

Някои св. отци наричат св. Евангелие „молитва над молитвите” (св. Партений Киево-Печерски). Както при молитва най-важна е вътрешната събраност, така и при четенето на св. Евангелие е нужно голямо внимание и усилие на всички душевни сили. Както при молитва усещаме, че предстоим пред Бога, така и при четене на св. Евангелие трябва да усещаме Божието присъствие (затова се препоръчва да четем св. Евангелие прави). Евангелието и молитвата са взаимосвързани – молитвата помага да разберем смисъла на Евангелието, а то от своя страна съдейства за молитвата.

Всеки, който пристъпва към четене на св. Евангелие, трябва да помни думите на св. Игнатий Брянчанинов: „Моли се на Господа със съкрушен дух, да ти отвори очите ти за чудесата, скрити в Неговия закон, който е Евангелието”. „Молитвата считай за ключ към истинския смисъл на казаното в Божествените писания”(св. Исаак Сириец).

Виж в раздел МОЛИТВОСЛОВ - Молитва преди четене на Св. Писание от св. Иоан Златоуст

По материали от: http://www.sestry.ru

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com