Духовната борба и Божието всеоръжие (по Ефесяни 6:10-18)

Християнството е религия на мира, а Христос е „нашият мир” (Еф. 2:14). Този мир, за който говори Евангелието, няма нищо общо с душевния или телесен покой, с който обикновено свързваме това понятие. Мирът е преди всичко е резултат от победа. Той не се дава даром, а се извоюва с голяма борба. Христос е наречен „Мир”, но нека не забравяме, че преди това Той става Победител над света, греха и смъртта. Животът, и особено християнският живот, е непрекъсната борба. Тя се състои в непрекъснатите усилия да се утвърждаваме в Бога, да воюваме за Неговата правда, за доброто и за истинската вяра, възвестена на света от Христос. Борбата е дълг на всеки християнин и за онзи, който побеждава в нея, е обещана голяма награда – „На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене, на Моя престол”(Откр.3:21).

Борбата между доброто и злото е по-стара от света. Тя е започнала преди сътворяването на видимия свят и човека. От духовния свят злото е навлязло и във видимия свят. Падналите духове от край време увличат хората към грях и неподчинение на Твореца, затова враждата между тях и човека датира още от грехопадението (Бит.3:15). О. Александър Шмеман, който разглежда същността на тайнството Кръщение, споменава за тази вражда и казва следното: „Независимо дали желаем, или не, дали знаем, или не, всички сме въвлечени в духовната война, бушуваща от самото начало на света. Решителната битка, разбира се, вече е спечелена от Бога, но дяволът още не се е предал. Напротив, според Писанията, именно когато е смъртно ранен и обречен, той устройва последната, най-яростна битка. Той не може да направи нищо срещу Христа, но може да направи много срещу нас. Затова заклинанията (срещу дявола при св. Кръщение – ск.м) са начало на битката, която представлява първото и най-съществено измерение на християнския живот”(„От вода и Дух”).

Ето кратка извадка от заклинателните молитви по св. Иоан Златоуст, които не са включени в съвременния чин на св. Кръщение, но потвърждават гореказаното: „Излез (сатана - ск.м)и остави този запечатан, новозаписан войник на Христа, нашия Бог... Излез и остави това създание, с всичката си власт и всичките си ангели”. Св. Кръщение е новорождение, което прави човека да бъде не роб на сатаната и злото, а воин Христов, призован да побеждава в една борба, която „не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”(Еф. 6:12).

Тази борба е наистина древна и можем да проследим исторически как се е водила тя във времето. В старозаветната епоха духовната борба със злото се е състояла в противопоставяне на вярата в Единия Бог на езическото многобожие, на култа към сатаната, на грубото и извратено идолоклонство. С това зло са водили борба св. праотци, патриарси и всички Божии угодници. Явяването на Христос в света е предизвикало особено жестока проява на злото. То въстанало най-напред срещу св. Иоан Кръстител - Предтечата на Господа и срещу младенците, а преди началото на Христовата проповед дръзнало да изкуси и Самия Спасител и Господ. Той обаче удържал окончателна победа над него чрез страданията, кръстната смърт и Възкресението Си. Тази победа обезсилила силата на ада и дарила на човека прошка на греховете чрез вярата в Христос и спасителната благодат на Светия Дух. Църквата, чийто Глава е Сам Христос, Спасителят основал като единствен спасителен кораб, та в единение с нея да може всеки човек да се спаси. Поради важното значение на Църквата за човешкото спасение, в наши дни злото е насочило всичките си сили именно към нея, стараейки се да разкъса единството й и да откъсне колкото се може повече човеци от нея. Ап. Петър уподобява дявола на „рикащ лъв”, който „обикаля и търси кого да глътне”(1 Петр. 5:8). Без съмнение днес той има широко поле за действие, като се стреми навред да всява неверие, да подклажда разногласия, разколи и ереси. Действията му много често са прикрити зад маската на мнимото добро, като много пъти умело се преобразява и в „ангел на светлината” (2 Кор. 11:14), само и само за да погуби повече души.

По примера на Господ Иисус Христос, Който имал обичай да разяснява предметите и явленията от духовния свят чрез примери от земния живот, и ап. Павел използва някои сравнения между средствата на духовната бран при християните и въоръжението и тактиката на римския войник.

Снаряжението на римския войник се е състояло от средства за защита и от средства за нападение. Към защитните средства спадали шлема, бронята и щита. Ап. Павел призовава и християните да бъдат готови за борба и облечени, но не в обикновено оръжие, а във „всеоръжието Божие”(Еф.6:11), за да могат да противостоят на врага – дявола и неговите козни. Още от тези думи става ясен и какъв ще е характерът на тази борба. Това не е борба открита и директна, а борба на прелъстяване и улавяне чрез хитрост. Врагът е хитър и изобретателен, затова християните трябва да подхождат към нея много предпазливо. Да познаваш врага и тактиката му на действие е важна част от пътя към победата.

Важна част от борбата съставлява и умението на християнина да стои в битката така, както подобава на воин – да стои право, без да се скланя към никаква страст. Да препаше кръста си с истината (Еф. 6:14), ще рече самоволно да ограничи пожеланията си чрез съзерцание и размишление за Бога. Защото, който съзерцава Бога и намира радост в Него, няма да допусне желанията му да са насочени към низки цели.

Не само желанията на християнина трябва да са насочени към Бога, но и целият му живот трябва да е добродетелен и съобразен с Божията правда. Само правдата може да го направи неуязвим за дяволските козни, както бронята предпазва гърдите на воина. Това е и смисълът на думите, че воинът Христов трябва да се облече в бронята на правдата (Еф.6:14). Бронята, като част от въоръжението на римския войник била много тежка и затруднявала много движенията му, но без нея той не можел да се запази невредим от ударите на врага. Така е и тук, в духовната борба - да се постъпва по Божията правда не винаги е лесно, а и е свързано с много утеснения за душата, но тя прави неуязвим за врага всеки, който е облечен в нея. Правдата прави човека силен и неустрашим в борбата, така че никой враг не би могъл да му надделее.

Обущата също са важна част от облеклото на всеки войник. Римските воини били обути в леки сандали, снабдени с отстри шипове отвън на подметката. Предназначението им било както да направят придвижването на воина по-успешно, така и чрез тях той да може да стои по-стабилно по време на бой. Според ап. Павел нозете трябва да са обути в готовност да се благовести мира (Еф.6:15). Нозете са тези, които ни отправят към целта, а тя е Божието благовестие. Ние водим битка, но тя не е против хората. Винаги когато воюваме с демоните, ние имаме мир с Бога – и това е полезният и спасителен мир за нас.

Над всичко обаче трябва да вземем щита на вярата (Еф.6:16). Тук забелязваме, че тя е поставена над истината, над правдата и над упованието в Евангелието. Защо ли? Защото всички изброени неща се нуждаят от вярата. И то не от каква да е вяра, а от вяра чужда на съмнения, която ни кара да вярваме в бъдещето като в настояще, която върши знамения и премества планини. Както щитът скрива цялото тяло, като го огражда и защитава подобно на стена, така прави с нас и вярата, а мъдруването само пречи. Щитът на вярата защитава от всички „нажежени стрели” на дявола, т.е от помислите на неверие и съмнение, на изкушенията, които искат да възпламенят в нас множество страсти.

Шлемът на спасението (Еф.6:17) е другото оръжие на Христовия воин. Той защитава главата, насочва помислите ни към спасението и по този начин управлява нашия ум в правилната посока.

Духовният меч е Божието слово (Еф.6:17). То е „живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч” (Еф. 4:12), казва ап. Павел. Мечът е оръжие за нападение и за активна борба срещу врага. С щита войниците са можели да нанасят удари на врага и да го изваждат от равновесие, но преди всичко той ги е защитавал. Само след като се е защитил надеждно, воинът е могъл да се бие и побеждава. Пример за това как Божието слово е могло като меч да сразява враговете, ни дават новозаветните книги и най-вече Деяния Апостолски и Посланията. Само който притежава дара да изрича божествени слова, е могъл да бъде непобедим, какъвто е бил и самият ап. Павел.

И все пак воинът не е всесилен. Ап. Павел напомня, че без Бога усилията ни са напразни, затова призовава: „молете се духом във всяко време”(Еф.6:18), като насочва надеждите към Военоначалника и Подвигоположника на всичко – Христос. Ап. Павел смирено признава пред ефеските християни, че не от себе си говори, а във всичко се надява на Христос, затова и молбата му е всички да се помолят за него, та чрез Божията помощ да му се даде слово да благовести (Еф. 6:19).