Коя е Божията воля и как да я следваме

Важните въпроси за всеки, който върви по пътя на спасението, са два: „Коя е Божията воля?” и „Как да постъпя, за да изпълня Божията воля?”. Те стават особено актуални с наближаването на Великият Пост – време, в което подлагаме на анализ досегашния си живот, съпоставяме го с Божиите заповеди и се стараем да го приведем в съгласие с Божията воля.

Как можем да познаем каква е Божията воля?
Този въпрос не може да се изчерпи с няколко кратки правила, но съществуват някои критерии, които могат да ни насочат в познанието на Божията воля. Всеки един от тях не е достатъчен сам по себе си, за да ни отговори на този въпрос, но чрез тях, взети заедно, можем да познаем какво Бог очаква от нас или каква е Неговата воля.

На първо място това е Свещеното Писание – словото Божие. С помощтта му ние можем да очертаем границите на волята Божия – т.е. кое е допустимо за нас и кое се оказва неприемливо. Например от Божията заповед: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум... възлюби ближния си като себе си”(Мат.22:37,39) се вижда, че любовта е тази граница, зад която не трябва да прекрачваме, ако искаме да сме уверени, че следваме Божията воля. От тук може да се направи заключение, че всичко, което вършим по ненавист, не е в съгласие с Божията воля.

На второ място, за критерий по отношение на волята Божия ни служи Свещеното Предание – опита на Църквата, който дава практически отговор на въпроса как трябва да живеем и да изпълняваме Божията воля в живота си. Този опит е изключително ценен, но и необхватен. Приложението му директно в нашия живот е невъзможно, особено когато не притежаваме благодатния дар на духовна разсъдителност - рядко явление в съвременния живот. Поученията на св. отци и старците не могат, а и не трябва да бъдат ползвани без духовен размисъл, защото в повечето случаи те се отнасят до конкретен човек и в конкретна ситуация от неговия живот. И в този случай са неприложими за всеки и по всяко време.

Един от най-важните критерии за разкриване на Божията воля се крие в сърцето на човека - това е съвеста. Гласът на съвестта може да се отъждестви понякога и с Божия глас, който ни явява Неговата воля. Затова всеки, който иска да живее по Божията воля, трябва да се стреми да слуша гласа на своята съвест.

Молитвата е друг верен критерий за откриване на волята Божия за нас. Тя е нашият съкровен разговор с Бога - разговор, а не монолог. Думите, излизащи от нашето сърце, не могат да не предизвикват отговор от Бога. Много са моментите в живота ни, когато сме поставени на кръстопът и не знаем как да постъпим. „Господи, посочи ми пътя, по който да вървя”, казваме много пъти в молитвата, а това е просба, която Бог не може да остави без отговор. Опитните в духовния живот наставници съветват, след молитва да не се заемаме веднага с нашите ежедневни грижи, а да останем известно време вглъбени и в мълчание, за да изчакаме Божия отговор на нашите молитви.

Друг способ за откриване на Божията воля е благословението на духовника. Духовните старци за Христовата Църква са като пророците за древния Израил – изразители на Божията воля за човеците. В наше време истинските духовни старци са голяма рядкост, затова и е нужна голяма духовна бдителност у християните, за да бъдат избегнати много грешки. Твърде наивно е да се смята, че всички свещеници могат да бъдат истински духовни наставници. Наистина в тайнството Свещенство свещенослужителят (епископ, презвитер или дякон) получава власт да учи, свещенодейства и ръководи духовно стадото Христово. Тези дарби, подобно талантите от притчата на Христос, трябва с усърдие да бъдат развивани и преумножавани, за да имат полза от тях мнозина. Наивно е да смятаме, че всеки свещенник автоматично, по силата на своето свещеническо ръкоположение може да стане изразител на Божията воля за нас и думите му да бъдат като думи на пророк или прозорлив старец. Тази заблуда е довела мнозина до погибел. Нужна е голяма предпазливост и внимателност при избора на духовен ръководител, общуването с когото да принесе полза на нашата душа. Две са големите изкушения на нашето християнско съвремие – стремежът към послушничество на всяка цена и стремежът към старчество на всяка цена. Тези две изкушения раждат едно явление, наречено младостарчество, което не е нищо друго освен състояние на духовна прелест (духовна заблуда, самомнение), еднакво опасно както за духовниците, така и за миряните.

Божията воля можем да открием в съветите на духовно опитните хора. Общуването и усвояването опита на благочестивите хора е също способ за познаване на волята Божия.

Друг критерий за откриване Божията воля е духовната бдителност върху това - какво води към мир нашата душа и какво я довежда до безпокойство. Това е също показател за това правилен или погрешен е избраният от нас път.

За да преценим правилно коя е Божията воля, е нужно умение да оценяваме трезво и обстоятелствата в нашия живот - всичко онова, което се случва около нас. Според Свещеното Писание нищо в света не се случва без Божията воля. Обстоятелствата на живота трябва да приемаме като допуснати от Бога, било за наше вразумление, било за изпитание на нашата воля. Те не ограничават нашата свобода, а напротив – дават ни възможност да изявим нашата воля, разкриват скритото в дълбините на нашето сърце и ни дават повод за себепознание – доколко сме готови да следваме Бога и да изпълняваме Неговите заповеди.

Има още един много важен критерий, без който не е възможен животът по Бога – търпението. Евангелието ни казва: „с търпението си спасявайте душите си”(Лук.21:19). Търпението помага в определени обстоятелства да надделее Божията, а не нашата воля. Ако умеем да поверим на Божията воля разрешаването на важните за нас неща, търпението ще даде възможност на Бог да изпълни над нас това, което Сам Той е предвидил.

Като се стремим да узнаем каква е Божията воля за нас, трябва да си дадем ясна сметка и за това – Каква е отговорността ни от това, че сме узнали волята Божия за нас, ако не я изпълним? Във връзка с това един от духовните старци на Русия казва: „Страшно е да знаеш Божията воля”. Наистина голяма е отговорността на всеки, който знае „волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му”, защото „Комуто много е дадено, много и ще се иска”(Лук.12:47,48). Да разберем Божията воля и да живеем по нея са две съвсем различни неща. Църквата ни е дала много примери, но следването на Божията воля е въпрос на личен избор и на подвиг. Бог ни е дал възможност да надникнем в най-голямата тайна на света – волята Му за спасение на човека, но узнаването на тази тайна изисква от нас твърда решимост да живеем по нея. Затова и ап. Павел казва на Колосяните: „Не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране, та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването Бога... като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участваме в наследството на светиите...”( Кол. 1:9-10,12).


По материали от http://www.pravmir.ru