от: 16.01.2011
Докато първата част на св. Литургия – Литургията на оглашените, има за главна задача четенето и разяснението на Свещ. Писание пред желаещите да се кръстят, то Литургията на верните въвежда в самата Евхаристия – главното тайнство на Църквата.
По време на ектенията, след излизането на оглашените свещеникът чете тихо две молитви за верните, в които изпросва от Бога да ги направи достойни да извършат безкръвната жертва, та безукорно и неосъдно да застанат пред св. Жертвеник. След отварянето на св. двери свещеникът започва да чете пред св. престол молитвата „Никтоже достойн” – „Никой от свързаните с плътски желания и наслади не е достоен да пристъпи, или да се приближи, или да Ти служи, Царю на славата...” В тази молитва той моли Бог да удостои него, недостойния свещеник, да му принесе предложените дарове. След това три пъти тихо казва думите на Херувимската песен (в това време певците я изпяват) и докато кади св. олтар, иконите на иконостаса и народа, тихо прочита псалом 50, ако е неделя – молитвата „Като видяхме Христовото възкресение” и умилителните тропари „Помилвай ни, Господи”, „Господи, помилвай ни” и „Отвори ни вратите на милосърдието”. Покланяйки се на св. престол и целувайки св. антиминс, свещеникът казва „Съгреших ти, Спасителю, като блудния син, Отче, приеми мене, който се кая и ме помилвай, Боже”, обръща се към народа и се покланя. Произнася и думите „Боже, очисти мене грешния и ме помилвай”, след което излиза през северната врата, носейки св. дискос и св. чаша, и предшестван от свещоносец и църковнослужител, който кади пред него, прави велик вход. Гласно той произнася моление за народа, правителството, войнството, митрополита, целия свещенически, дяконски и монашески чин, за блаженопочиналия император Александър, воините загинали за освобождението на отечеството ни, за основателите, настоятелите и дарителите на храма, както и за всички благочестиви християни. Споменаването на имената на входа е поради извършваната в древност на това място проскомидия. Великият вход символизира пътя на Христос към Голгота, Христовата смърт и запечатването на гроба. Поставяйки св. дарове на св. престол, свещеникът прочита няколко кратки молитви, които възпоменават Христовата смърт – „Благообразният Йосиф”, „Ти, неописуемий Христе” и „Твоят гроб, Христе”. Песента „Иже херувими” в древност е била антифонен тропар, т.е. припев, който се е повтарял към стиховете на Псалом 23, в който се говори за Царя на славата. По-късно псаломските стихове престанали да се употребяват, а останал само припевът. Православната Църква използва още три херувимски песни: „Нине сили небесния” (Преждеосвещена литургия), „Вечери Твоея тайния” (Велики четвъртък) и „Да молчит всякая плот человеча” (Велика събота).
Докато дяконът произнася просителната ектения, свещеникът чете молитвата на приношението, като се моли принасяните дарове да бъдат благоприятни на Бога и спасителни за нас. След ектенията свещеникът или архиереят произнасят поздрав - „Мир всем”, и следва призивът: „Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядваме: Отца и Сина и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна”. огато има съслужение на
няколко свещеници или архиереи, се изпява „Ще те възлюбя, Господи, крепост моя. Господ е моя твърдиня и мое прибежище и мой избавител”(Пс. 17:2), а свещенослужителите, след като целунат св. престол си дават взаимно целувката на мира, като по-старшият казва: „Христос е посред нас”, а по-младшият отговаря – „Е и ще бъде”. Целувката е древен обичай за изразяване на братство и общение в обич и мир. След възгласа „ Двери, двери, в премъдростта да внимаваме” се прочита Символа на вярата, който в древност се четял само при извършване на тайнството Кръщение, но от V-VІ век се въвела практика да се произнася и на всяка св. Литургия. От този момент вратите на храма оставали затворени, като се внимавало никой непосветен да не взима участие в извършването на тайнството.
Най-главната част от св. Литургия започва с призива – „Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение”. Тези думи напомнят за необходимостта благодарствената жертва да бъде принесена със страх Божий и внимание. Евхаристийната молитва се произнася тихо, но в отделни моменти тя се „прекъсва” и допълва от певците. Според църковните канони свещеникът не може сам да извърши св. Литургия – т.е. без участието на народа, който в краен случай може да бъде представляван и от църковния певец. На горния призив народът (певците) отговаря – „Благодатта на мира е хвалебна жертва” (вж. Евр. 13:15). Следва благославяне на народа - „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа...” (2 Кор. 13:13). Следващият призив е „Да издигнем сърцата си нагоре”, а народът потвърждава – „Издигнати са към Господа”. След възгласа – „Да благодарим на Господа”, свещеникът започва да чете тихо Евхаристийната молитва.
Тази молитва започва с благодарение, подобно на древноеврейската „берака”, която Христос произнесъл на Тайната вечеря. На този призив се обикновено се отговаряло с „амин”. По-късно се наложил отговора „Достойно и праведно ест” – в смисъл на категорично утвърждаване (напр. при избор на император или епископ). Важно е да отбележим, че Евхаристийната молитва е отправена към Бог Отец, макар че във всички Божии дела участие взимат и Сина и Светия Дух. Във въведителната си част тя съдържа благодарение - изброяване Божиите благодеяния към човеците и възхвала на Бог Отец като Творец и Промислител. Споменават се и ангелските чинове, въз основа на видението на пророците Исаия( 6:2), Иезекиил(1:4-42), Даниил(7:10) и Откровение (4:6-8). Ангелското славословие „Свят, свят, свят е Господ Саваот” се изпълнява от народа(певците) като потвърждение на това, че Бог, Който е възпяван от ангелските сили, сега благоволява да приеме служение от недостойни човеци. Песнопението е съставено от текста на Ис.6:3, от Пс. 117:25-26 и Мат. 21:9. По-нататък в молитвата се споменава историята на нашето спасение в Христа – сътворението и грехопадението, а също и явяването на Христос като втори Адам, който ни възвръща към Бога, и Който на Тайната вечеря ни е завещал това тайнство. Припомнят се и словата, с които Христос е установил Евхаристията. Въпреки, че разказът е изграден върху евангелското събитие, нито един от богослужебните текстове достигнали до нас, не възпроизвежда буквално новозаветните текстове.Това се обяснява с древната практика Евхаристията да се извършва импровизирано, а също и с факта, че установяването й предшества по време написването на новозаветните книги.
След споменаването на Христовите думи от Тайната вечеря идва ред на издигането и принасянето на св. дарове. „Твоя от Твоих Тебе приносяще о всех и за вся” – „Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе за всички и заради всичко”. Следва най-важния момент от св. Евхаристия, за който св. Иоан Златоуст казва: „Свещеникът ... произнася думите, но силата и благодатта на Бога действат”. Спорен е бил въпросът между католици и православни кое освещава св. дарове: учредителните слова или призоваването на Св. Дух, т.е думите, с които свещеникът се моли: „Още Ти принасяме тая словесна и безкръвна служба, и просим, и молим, и умоляваме: изпрати Твоя Свети Дух върху нас и над тия предлежащи дарове”. Според православните претворяването на св. дарове става именно при призоваването на Св. Дух над тях, при което свещеникът посочва последователно хляба и виното като казва: „И направи тоя хляб драгоценно тяло на Твоя Христос. Амин. А това, което е в тая чаша драгоценна кръв на Твоя Христос. Амин”, след което ги посочва заедно и казва: ”Като ги претвориш чрез Твоя Свети Дух. Амин”. В този момент върху св. Престол стои Същият Онзи принесен в жертва Син Божий, защото Евхаристията не нова жертва, а принесената вече на Отца една единствена, неповторима, но актуализирана днес, по волята на Самия Христос жертва. Христос се явява в Евхаристията, а ние, които сме част от Тялото Христово – Църквата, приемайки св. Тайни се утвърждаваме в нейното единство и в общение с нейния Глава. Следващата част на молитвата споменава Пресвета Богородица и светиите, в чието общение ни въвежда Евхаристията, като измолва от Бога плодовете на изкупителната Христова жертва да израстнат във всички нас.
Евхаристийната молитва обхваща цялата небесна и земна Църква, целия Божи народ в най-съкровените му нужди. Поменавайки имената на живи и мъртви, Църквата ги приобщава към Божията милост. В края на молитвата се произнася обичайното славословие – „И дай ни с една уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и великолепно Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков”. Народът отговаря „Амин”, с което утвърждава думите на молитвата. Може да се каже, че това „амин” е най-древното и най-важно „амин” в християнското богослужение, защото идва от апостолско време и е потвърждение от страна на богомолния народ на истинността на извършеното служение, израз на единството на Църквата, която на всяка Евхаристия е представена в своята пълнота.
|