Подготовка за извършване св. Божествена Литургия. Проскомидиен чин.

Участието в св. Божествена Литургия на свещенослужителите и на миряните изисква от тях съответната подготовка. Така нареченото Поучително упътване (намира се в Служебника) дава определени правила, които свещенослужителите – дякони и свещеници, а също и миряните, трябва да съблюдават строго. Ето по-важните от тях:

ПОДГОТОВКА НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ

- Православната Църква изисква от свещенослужетилите достойно да се приготвят за извършване на тайнството. Никой не трябва да пристъпва към извършване на св. Литургия без нужната подготовка, която се отнася както до външния им вид, така и до духовното им разположение. От свещенослужителите се изисква чистота – телесна и духовна, а също и необходимото молитвено настроение. За целта трябва да се изпълнява стриктно т. нар. Правило, определено от Устава пред извършване на св. Литургия. То включва молитвено участие или извършване на вечернята в навечерието на служението, вечерта прочитане на Малкото повечерие с Канона преди св. Причащение и молитвите преди сън, а също и някои от следните канони – на Пресладкия Иисус, Покайния канон, молебния канон към Пресвета Богородица, Богородичния акатист или канона към Ангела-Хранител. Това последование не трябва да се прочита механично, тъй като целта му да приведе душата в съкрушение, умиление и благоговение.
- Свещеникът е длъжен да подготви не само себе си, но и св. олтар, св. съсъди, св. одежди и принадлежностите върху св. престол в изрядно състояние за служение. Веществата необходими за извършването на св. Литургия също трябва да отговарят на съответните изисквания – хлябът да е чист, квасен, пшеничен, не сух и мухлясал. Виното трябва да бъде гроздово, червено, чисто, не вкиснало, нито смесено с някаква друга течност. С нарушаването на всяко от тези изисквания свещеникът тежко съгрешава и може да бъде наказан с низвергване от свещен сан, според изискването на църковните правила.

ПОДГОТОВКА НА МИРЯНИТЕ ЗА СВ. ЛИТУРГИЯ

- Подготовката за участие в св. Божествена Литургия и съответно за причащаване със св. Тайни изисква всеки християнин да се е подготвил чрез пост, молитва, съкрушение за греховете, изповядване и съвършено примиряване с всички. Малките деца до 6 г. възраст се причастяват без приготвяне, а останалите след надлежно приготвяне, наречено говение, което включва съблюдаване на установения пост, усилена домашна и църковна молитва, изобщо водене на строго въздържан живот, който да го подготви към достойно приемане св. Тайни. В случай на нужда говението може да бъде съкратено от една седмица до три и дори до един ден.
- Духовната подготовка включва и прочитането на определените молитви преди св. Причастие, а също и на някои от горепосочените канони и акатисти.

ВХОД В СВ. ОЛТАР
За да пристъпят към служение свещеникът (и дяконът) най-напред вземат благословение от архиерея (ако е в храма) или се покланят на иконата Христос - Велик Архиерей на архиерейския трон. Влизането им в св. олтар за начало на службата се състои от определен чин, наречен „вход в св. олтар” или „взимане на време”. Този чин съдържа определени молитви, които свещенослужителите прочитат пред иконите на Спасителя и св. Богородица без богослужебно одеяние. Смисълът на това последование е да ги подготви към богослужението, да събуди в тях чувство на смирение, умиление, да снизходи над тях Божията помощ и сила, за да пристъпят към служение. Едва след това те влизат в св. олтар, за да се облекат в свещено одеяние, да приготвят евхаристийните вещества, да ги принесат и преподадат на вярващите.

ОБЛИЧАНЕ НА СВ. ОДЕЖДИ
Обличането на св. одежди става по следния начин – свещеникът благославя всяка отделна одежда, целува зашития на нея кръст и тогава я облича. При обличането на всяка една се казват определените за това библейски стихове, напр. при обличането на наръкавниците се казва: „Твоите ръце ме сътвориха и строиха; вразуми ме и ще се науча на Твоите заповеди” , при обличане на фелона: „Твоите свещеници, Господи, ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват”.

УМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ
След обличане на одеждите свещенослужителите си умиват ръцете, като произнасят стиховете: ”Ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи, за да възвестявам с хавлебен глас и да разкавам всички Твои чудеса...”(Пс. 25:6-12). Умиването на ръцете напомня на свещенослужителите за духовната чистота, която те трябва да имат при извършване на тайнството.

ПРОСКОМИДИЯ
След изброените по-горе действия свещенослужителите се насочват към същината на Божествената Литургия и към нейната първа част наречена Проскомидия или приношение.
Проскомидията в днешния й вид представлява подготовка към действителното принасяне на безкръвната Христова жертва. Извършва се по време на утренята, обикновено по време на четенето на канона. Свещеникът застава пред св. предложение (намира се в лявата част на св. олтар, където се съхраняват предложениете св. дарове – просфорите и виното за св. Литургия), подготвя св. съсъди, нужни за извършване на проскомидията – поставя св. чаша отдясно на себе си, св. дискос – отляво, а също така звездицата, покровците и т.н. Свещеникът прочита тропара: „Приготви се Витлееме”, а после „Изкупил си ни от клетвата на закона” и поставя началото на Проскомидийния чин с „Благословен е нашият Бог сега и винаги и во веки веков” и още в началото казва: „За възпоменание на Господа и Бога и наш Спасител Иисуса Христа”. След това с копието изрязва св. Агнец от просфората при произнасяне на следните думи: ”Като овца биде Той заведен на клане. И както невинно агне пред стригачите си е безгласно така и Той не отваряше устата Си. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни”. Като изрязва с копието кръст върху св.Агнец казва: „Принася се в жертва Божият Агнец, Който взима греха на света, за живот и спасение на света”. После пробожда Агнеца в дясната страна под името „ИС” и казва: „Един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв (влива вино в св. чаша) и вода (влива вода). И който видя, засвидетелства и свидетелството му е истинско”. После благославя св. чаша.
След това последователно се изваждат с копието частици в чест и памет на Пресвета Богородица, на небесните безплътни сили, на чина на пророците, на апостолите, на светителите, на мъчениците, на преподобните, на св. безсребърници и целители, на св. богоотци, храмовия светия, дневния светия, всички български светци, на светията, по чийто чин се извършва св. Литургия. Изваждат се частици за духовната власт, за целия народ и воинството. Свещенослужетелят изважда частици за ръкоположилия го архиерей, за митрополита и вярващия народ, като при всяка частица казва: „Помени, Господи, (името)”. След това изважда частици за покойниците: „За помен и прошка на греховете на светейшите православни патриарси и блажени създатели на тоя свят храм” и споменава имената на всички покойни християни, за които е записана св. Литургия. Накрая свещеникът споменава и изважда частица за себе си. От останалата част на просфорите се нарязва т.нар. нафора, която се раздава в края на св. Литургия.
Като приготви по този начин Агнеца и всички частици върху св. дискос, свещеникът поставя върху него т. нар. звездица и казва: „И звездата, като дойде, спря се над мястото, дето беше Младенецът”. После поставя първия покровец върху звездицата с думите: „Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е с могъщество и препоясан”, а втория поставя върху св. чаша с думите: „Твоята доброта, Христе, покри небесата, и с Твоята хвала се изпълни земята”. С третият покровец се покриват заедно св. дискос и чашата, при думите: „Покрий ни с Твоята закрила, отстрани от нас всеки враг и противник, умири живота ни, Господи, помилвай нас и Твоя свят, и спаси душите ни, като благ и човеколюбец”. Накрая се чете молитвата на предложението (над предложените дарове) – „Боже, Боже наш, Който за храна на целия свят си изпратил небесният хляб...” След завършване на проскомидията свещеникът кади св. предложение и св. престол от четирите страни като казва: „Ти неописуемий Христе, Който всичко изпълваш, си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си, като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа”.
Още от най-ранно време в проскомидийния чин се влагала богата символика – символите са едновременно от Христовото рождество и от Голготската жертва на Спасителя. Така например св. предложение символизира едновременно Витлеемската пещера и Голгота, звездицата - Витлеемската звезда, копието – онова копие, с което са прободени ребрата на Спасителя, дискосът изобразява едновременно Витлеемските ясли и лобното място на Христос, покровците – пелените на Младенеца и погребалните повивки.