Изяснение същината на св. Литургия

Интересът на християните към св. Божествена Литургия, към правилното разбиране на нейния смисъл и същност е напълно естествен. Тя е от изключително значение както за живота на Църквата, така и за отделния християнин. В нея се осъществява общението на вярващите не само с Бога, но и помежду им - общение във вярата, любовта, учението и молитвата (Деян. 2:42). Участието в нея е от изключително значение за спасението, защото по време на извършването й, вярващият се приобщава с Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос, получава прошка на греховете си (Мат.26:28) и залога на вечния живот (Иоан 6:54). За да бъде наистина спасително участието в св. Божествена Литургия е нужно причащаващите се правилно да разбират и приемат смисъла и същността й, а също и достойно да пристъпват към нея.
За правилното разбиране същността на св. Евхаристия от особена помощ за нас е изреченото от св. Иоан Златоуст, наричан от Църквата – „Учител на Евхаристията” (Doctor Eucharistiae). Можем да намерим много общи неща между времето, в което той е живял (354-407г.) и нашето съвремие. И тогава, както и сега, била охладняла у християните ревността по богослужението и св. Причащение. Именно през ІV в. Църквата приема известното 2 правило на Антиохийския събор (341г)., както и 9 правило на апостолите, според което се отлъчвали от общение непребиваващите в молитва и причащение до края на св. Литургия. Известни са ни пламенните слова, с които св. Йоан Златоуст изобличавал и наставлявал християните към правилно отношение спрямо това велико тайнство на Църквата. Като истински пастир той се стремял да приведе душите на пасомите си към възможно по-близо и по-тясно общение с Христос, защото какво друго би могло да ги просвети, освети и преобрази, ако не Самият Христос, Който е Живот и Светлина на света. Според св.отец причина за всички злини у християните е тази, че не се причастяват, че не участват в Евхаристията и нямат любов.
Евхаристията е преди всичко жертва – безкръвна, мирна и благодарствена. Христос е дошъл на земята не само да се принесе в жертва, да отдаде Себе Си за нас, но и да ни позволи да Го видим, осезаем, вкусим, да се съединим с Него, за да насити със Себе Си всяко наше желание. Христовата жертва заменя старозаветните жертви. Тези жертви се принасяли със съзнаниято за виновност, поради извършените грехове, но и с любов и преданост към Бога, с желание за умилостивяването Му, за спечелване на Неговото благоволение. Принасящият поднасял своя дар – жертвено животно или плодове, със съзнанието, че принася своя дар в замяна на своя живот. И все пак всички тези жертви били сянка на бъдещите блага (Евр. 9:9; 10:1) и предобраз на бъдещата, една, единствена, всеобща изкупителна Христова жертва. Още преди Голготската жертва Христос разкрил, че ще отдаде плътта Си за живота на света (Иоан. 6:51), а още по-ясно казал това на Тайната вечеря – „Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано”(1 Кор. 11:24) и „Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове”(Мат. 26:27-28).
На Тайната вечеря Христос символично и реално-мистично предизвърши Своята изкупителна Жертва и поръча на апостолите – „Това правете за Мой спомен”(Лук. 22:19). Разликата между Голготската и евхаристийната жертва е тази, че Голготската е кръвна, а евхаристийната – безкръвна, онази е единствена и неповторима, а тази – повторима. Евхаристията не е само жертва на Христос за нас, но и наша жертва. На нея ние принасяме веществена жертва - хляб и вино, плодовете на нашия труд, но и духовна – благодарствените молитви и песнопения – които са плодовете на нашето сърце, прославящо Божието име. Тази мисъл е отразена и в уводната част на евхаристийната молитва. Към такова духовно служение ни призовава и ап. Павел - „Моля ви, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение”(Рим. 12:1).
Евхаристията е и тайнство, в което при невидимото действие на Божията благодат, жертвените приноси – хляб и вино, се претворяват в Тяло и Кръв Христови. Два са главните моменти в Евхаристията – претворяването и причащението. Тайната, която се извършва е велика – след призоваването на Св. Дух става вътрешна промяна на хляба в Тяло и на виното в Кръв Христова, като външните свойства на веществата, съставящи приношението остават непроменени за сетивата ни – вид, цвят, вкус, мирис, твърдост и т.н. Още по-велика е тайната на причащението, при която вярващият се приобщава със Самия Богочовек Христос, като става едно с Него, получавайки опрощаване на греховете и залог за вечен живот.
Евхаристията е средство за придобиване на живот вечен, според думите на Господ: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот”(Иоан. 6:53). Христос възвръща на човека загубения дар – вечния живот именно чрез това тайнство – „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие”(Иоан.10:10). Наистина това тайнство утолява копнежа на човека за живот в неговия истински смисъл – общение с Този, Който е истинския живот. Св. Писание ни посочва няколко начина, по които човек може да постигне вечен живот – чрез слушане на словото Божие (Иоан. 5:24), чрез изпълнение на Божиите заповеди (Иоан. 12:50), чрез вяра в Бога Отца (Иоан. 5:2), чрез познаване на Истинния Бог и на Пратения от него Иисус Христос (Иоан. 17:3), но най-пълно и реално това се осъществява чрез св. Евхаристия, без която човекът остава суха лозова пръчка, лишена от живот. Чрез Евхаристията Господ Иисус Христос живее в Своите Си и те в Него (Иоан. 15:5).
Евхаристията е жертвена трапеза - тайнствено вкусване на храна и питие, която ни приобщава към Бога, затова се нарича и Господня вечеря. Жертвени трапези са съществували и при езичниците. Чрез тях те влизали в общение с езическите божества. Ап. Павел противопоставя християнската Евхаристия на езическите трапези – едната ни прави съобщници на Бога, а другата – на бесовете (1Кор.10:1). В древност чрез храната отпаднахме от Живота, а сега пак чрез нея Бог ни дава възможност да възвърнем предишното си достойнство.
Евхаристията е трапеза, чрез която предвкусваме онази бъдеща трапеза в Царството Божие, за която ни говори Христос. Тя се оприличава на сватбена гощавка, на която Христос е младоженец, но и прислужник (Вж. Мат. 25:1; Лук. 12:37). Това е трапезата, на която ще седнем заедно със св. патриарси – Авраам, Исаак, Иаков и всички, които вярват в Христос (Мат. 5:6). Сам Христос е казал на учениците Си на Тайната вечеря – „Истина ви казвам, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си”(Мат. 26:29; Марк. 14:25). Евхаристията е насочена към бъдещето, към очакваното Второ пришествие на Господ Иисус Христос, което изпълвало с радост християните още от времето на апостолите.
Евхаристията се извършва на земята, но изобразява небесното служение. Това е застъпено в много от молитвите и песнопенията на св. Божествена Литургия - молитвата на Малкия вход, на Трисветата песен, Херувимската песен и най-вече в Евхаристийната молитва.
Евхаристията е истински спомен за Христос, за Неговото Въплъщение, земен живот - раждане, излизане на проповед, Тайната вечеря с апостолите, страданията, кръстния ход към Голгота, разпятието и кръстната смърт, погребението, запечатването на гроба, а също и Възкресението, Възнесението и очакваното Второ Негово пришествие на земята. Наистина, главните моменти не винаги се споменават в хронологичен ред. Тази външна непоследователност е доказателство и подсещане, че Евхаристията стои извън времето, защото обединява минало, настояще и бъдеще.
Евхаристията е свидетелство за реалността на Боговъплъщението. В претворяването на св. Дарове в Тяло и Кръв Христови се осъществява тайнствено великата тайна на благочестието – явяването на Бога в плът (1 Тим. 3:16). Това е и главната догматическа истина, която проповядва Църквата – Бог стана човек, за да ни направи синове Божии по благодат, причастни на Неговото Божество.
Св. Евхаристия ни явява Царството Божие, възвестява ни Новия завет, който Бог сключва с човешкия род. Това е завет на мир, правда, любов, благодат и свобода, на милост и осиновение, на непосредствено познание на Бога - нов закон, записан не върху каменни скрижали, а в сърцето на човека. Всяко извършване на Св. Евхаристия е напомняне за този завет, възвестен на Тайната вечеря и подпечатан с Христовата кръв, повтаряне на обещанията дадени от Спасителя. Самата Литургия е осъществяване на това Царство на земята – Христос се явява сред Своите Си, привлича ги на трапезата Си, дава им плътта Си за храна и кръвта Си за питие, при което те тайнствено и реално се съединяват с Него. Така Евхаристията се явява осъществено Царство Божие на земята.
Евхаристията е изява на вътрешния живот на Църквата като мистично Тяло Христово. Тя, заедно с другите тайнства на Църквата, дава благодатни сили на вярващите да възрастват духовно, съединява ги и ги прави част от това Тяло. На св. Дискус видимо и символично е представена цялата Църква – Агнецът Христос в средата, а около него частиците извадени от просфората и изобразяващи различните чинове в Църквата –всички събрани около и в Христос. Чрез Евхаристията се осъществява истинското единство на Христовата Църква, затова присъединяването към нея – чрез св. Кръщение или при повторно приемане на отпаднали от нея, се отзнаменува с Евхаристия (причащение).
Евхаристията е доказателство за постоянното пребиваване на Христос с вярващите и изпълнение на обещаното от Него – „Ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”(Мат.28:20). Наистина както в Христовото тяло „обитава всичката пълнота на Божеството” (Колос.2:9), така и в Евхаристията е с нас Самият Христос с всичката пълнота и реалност на Своята Богочовешка същност.