Курс Православно вероучение

Как трябва да се държим в християнския храм

от: 10.10.2010

Този въпрос се задава най-често от новоначалните християни, които започват да посещават православното богослужение и активно да участват в благодатния живот на Църквата. Желанието им е продиктувано от стремежа да имат подобаващо поведение в християнския храм и това е похвално. За съжаление те най-често получават в отговор редица външни правила - как да влизат в храма, къде трябва да застанат, кога и как да коленичат, да стоят прави или пък да правят поколони и да изобразяват върху себе си кръстния знак. Разбира се всичко това е важно, но то се отнася повече до външното поведение на човека. Не трябва да се забравя обаче главното, че за стоенето ни пред Бога преди всичко е важно вътрешното разположение на духа.

Според православното учение център на истинския религиозен живот е сърцето на човека. Понятието „религия” (от лат. religio) означава не само сбор от правила, възгледи, нагласи и отношение към божественото, но включва в себе си всички онези усещания и трепети, които съставят религиозното чувство. Според свидетелството на Свещ. Писание, Бог изисква от човека любов от искрено сърце - „Синко, дай ми сърцето си” (Притч.23:26). Сърцето е мястото, където Бог се среща с човека. То е храм, в който Бог присъства,и престол, на който Бог иска да пребивава. Човешкото сърце е напълно познаваемо и достъпно само за Бога (Пс.7:10). То е създадено по особен и неповторим начин, но не може да вмести Бога напълно, защото „Бог е по-голям от нашето сърце” (1 Иоан.3:20). Човек обаче е длъжен да отдаде сърцето си на Бога докрай, защото Бог е ревнив за човешкото сърце (Изх.34:14). Грижата за това, сърцето ни да принадлежи изцяло на Бога, трябва да бъде първата ни и най-важна грижа (Притч.4:23).

С какви чувства и разположения трябва да стоим пред Бога, когато сме в храма (а и извън него)? За мнозина може би ще бъде изненада фактът, че отговорът на този въпрос се съдържа в думите и призивите, които чуваме от свещеника по време на богослужението и по-конкретно на св. Божествена Литургия. Нека ги разгледаме внимателно и се опитаме да ги осмислим.

Първият молитвен възглас на великата ектения, произнасяна в началото на св. Божествена Литургия, гласи: „С мир на Господа да се помолим”. С него ни се напомня, че пред Бога трябва да заставаме с мирно разположение на духа, да не допускаме каквато и да е вражда или зломислие към ближния. Животът ни извън храма определя и това какви ще бъдем в храма. Ако сме опазвали сърцето си от грях и зломислие против ближния в ежедневния живот, то в храма не ще ни бъде трудно да се молим с мирно сърце.

Ето към какво ни призовават и другите молитвени възгласи, които изрича свещеника (или дякона): „За тези, които с вяра, благоговение и страх Божий влизат в него (в храма), на Господа да се помолим”; „Нека сами себе си и един други, и целия си живот на Христа Бога да отдадем”; „Защото на Тебе,... подобава всяка слава, чест и поклонение...”. Всички те ни призовават към смирено и благоговейно отношение към Бога. Външно то се изразява чрез кръстния знак, който изобразяваме върху себе си или чрез смиреното навеждане на глава. По време на богослужение често биваме призовавани: „Да внимаваме”, а също и „Да приклоним главите си пред Господа”. Цялото ни внимание винаги трябва да е насочено към Бога, затова и Херувимската песен ни призовава: „нека сега отложим всяка житейска грижа”. В просителната ектения се молим: „Да завършим останалото време от живота ни в мир и покаяние”, като с това ни се напомня, че мирното и покайно настроение трябва винаги да ни съпътстват в живота.

В централната част от св. Божествена Литургия – т.нар. Евхаристиен канон (Евхаристия озн. „благодарение”) свещенослужителите ни призовават: „Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядаме...”. Тук изповядваме вярата си в Св. Троица – Отец, Син и Дух Светий, и ставаме едно, защото нищо не обединява хората по-сигурно и по-пълно от единомислието. Едва след това свещеникът или дяконът ни приканват:„Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение”, а после:„Да издигнем сърцата си нагоре” и „Да благодарим на Господа”. След тези призиви следват началните думи на т.нар. тайна молитва, която свещеникът чете тихо в олтара по време на Евхаристийния канон. Тя е израз на нашата благодарност към Бога за всички извършени от Него благодеяния за нас „Достойно и справедливо е да Те възпяваме, да Те благославяме, да Те хвалим, да Ти благодарим, да Ти се покланяме на всяко място на Твоето владичество ...”. Благодарност и синовно преклонение са чувствата, с които трябва да са изпълнени сърцата ни в този свещен момент. „Дай ни с едни уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и великолепно Твое име...” (възглас); „Удостой ни, Владико, с дръзновение, неосъдно да се осмеляваме да призоваваме, Тебе, небесния Бог Отец и да казваме...” (това е възгласът преди молитвата „Отче наш”); „Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете”; (възглас при изнасяне на св. Дарове – Тялото и Кръвта Христови, с които вярващите ще се причастят); „Като приехме благоговейно Божествените... Христови тайни, достойно да благодарим на Господа”; „На Тебе... въздаваме слава” и т.н.

Прочитайки с внимание по-горните текстове от св. Божествена Литургия (някои от тях присъстват като възгласи и в други богослужебни последования), ще видим, че по време на самото богослужение непрекъснато биваме призовавани да се държим подобаващо в храма, да бдим върху сърцето и помислите си, като необходимостта от постоянен призив е продиктувана от слабостта и непостоянството на човешката природа.

И все пак един призив се повтаря особено често и настойчиво. Това е призивът да вършим всичко с благоговение. Какво представлява благоговението? В Речника на българския език значението на думата „благоговение” е представено като „дълбока обич и преклонение”. Можем да разширим това разбиране като добавим, че благоговението е израз на уважение, породено от благодарност. То е религиозен трепет, който възниква у човека от преклонението пред това, което го превъзхожда. Думата има значение също и на стоене със страх и смирение, породени от любов и преданост. Благоговението е тази духовна чувствителност, чрез която осезаваме присъствието на Бога. То е състояние на изумление пред божественото, боязън, страх да не оскърбим Бога с греховни мисли и постъпки. В книга „Добротолюбие” думата „благоговение” се посочва със значение на сърдечно съкрушение на човек, който има съзнание за греха си, но и за опрощението, което му дава Господ. Това е едно сложно чувство на скръб, нежност и радост, което извира от искреното разкаяние.

Св. Тихон Задонски посочва благоговението като естествено следствие от познанието на Божието вездесъщие. Осъзнаването, че Бог е навсякъде, ни заставя всичко, което вършим, говорим или мислим, да го правим, като че предстоим пред лицето на Самия Господ. „Помни, че присъствието Божие е навсякъде - и у тебе ще се породи благоговение” - казва св. Тихон и добавя „горко на онези, които пред Божието лице безчинстват и не почитат Неговото величие”.

Безчинството е пълната противоположност на благоговението. То се определя като "безредие",т.е. липса на ред(чин), а Ттълковният речник посочва още няколко негови значения - „произвол, безобразие, злодеяние, неприличие, немирство, безредие, вилнеене, буйство, безразсъдство, своеволие, безотговорност, безнаказаност, беззаконие, издевателство”. Ап. Павел препоръчва да се избягва безчинството, особено в храма, като всичко става „с приличие и ред”(1 Кор.14:40).

Благоговението е вътрешно чувство, което се изразява и външно чрез различни видими действия: стоене прав, коленичене, поклони, навеждане на глава, изобразяване на кръстния знак, кръстосване на ръце пред гърдите и т.н. Поместеният по-долу материал дава някои пояснения именно върху външната изява на благоговението по време на св. Божествена Литургия.


КОГА ТРЯБВА ДА СТОИМ ПРАВИ,
КОГА МОЖЕМ ДА СЯДАМЕ
И КОГА ТРЯБВА ДА КОЛЕНИЧИМ В ЦЪРКВА


Много християни питат кога може да сядат и кога трябва да стоят прави в храма. Имат право, защото не всички познават литургичните тайни. Затова често пъти те сядат, когато не трябва, или стоят прави, когато може да седнат. Ще дадем някои основни указания по този въпрос. Като начало трябва да кажем, че макар и седнал, човек също може да се моли в храма. Все пак в св. Литургия съществуват моменти, когато всички трябва да бъдат прави. По реда в св. служба тези моменти са следните:

1. В началото на св. Литургия, когато свещеникът произнася "Благословено царство, Отца и Сина и Святаго Духа...", тогава всички трябва да сме прави, а при произнасянето имената на трите лица на Света Троица да се прекръстим с благоговение. След това можем да седнем. Ако служи архиерей, изправяме се в момента, когато в ектенията се споменава името му. Това ще бъде знак на почит към архиерея, а и за да получим благословението му, което той ни преподава в този момент.

2. Ставаме на крака и в края на третия антифон, защото тогава започва Малкият вход (литията на свещеника с Евангелието). Тогава, когато дяконът или свещеникът произнасят : "Премудрост, прости!", което значи: "Ето премъдростта Божия, а това е св. Евангелие, всички да станат!"

3. Прави трябва да бъдем всеки път, когато ни кади с кадилницата свещеникът, т.е. след Малкия вход, при Херувимската песен и т.н.

4. При пеенето на химна "Святий Боже..." трябва да сме прави и с благоговение да изобразяваме кръстния знак.

5. При четенето на Апостола можем да седнем. Но ставаме веднага, когато чуем: "Премудрост прости, услишим светаго Евангелия". И стоим прави, докато се чете откъсът от св. Евангелие и докато то не се постави на св. Престол.

6. Стоим прави по време на Великия вход (при изнасянето на св. Дарове).

7. Всеки път, когато свещеникът благославя с кръстен знак народа от Царските двери.

8. Стоим прави и когато се чете или пее Символът на вярата.

9. Когато свещеникът произнася: "Станем добре, станем со страхом, вонмем...", стоим прави до края. Защото от този момент започва най-важната част на св. Литургия, която е св. Евхаристия, т.е. благославянето на хляба и виното, които се пресъществяват в Тялото и Кръвта на Господа нашего Иисуса Христа. Продължаваме да сме прави, докато свещеникът ни благослови от Царските двери, когато казва: "И да будут милости..."

10. Прави ще бъдем и при четенето или пеенето на "Отче наш...", и ще останем прави, докато не чуем: "Вонмем, святая святим!"

11. Ставаме пак, когато свещеникът приканва вярващите да приемат св. Причастие, като се появява със св. Чаша на Царските двери, и казва: Со страхом Божиим, верую и любовию приступите! Ще бъде добре да останем прави и докато продължава причастяването със светите Тайни.

12. Накрая ставаме при отпуста, за да получим последната благословия на свещенослужителя.

Задължение е на всички да знаят как трябва да се обръщат към Бога! А също и пастирите трябва да приучват точно народа. За съжаление, това невинаги се прави от тях. Когато вярващите ни знаят тези основни неща, ще могат да пребивават в храма с усърдно благоприличие.
Много спорове предизвиква между християните и въпросът за колениченето в храма по време на богослужение. Основното положение по този въпрос е следното. Не се коленичи изобщо от деня на Възкресение Христово до деня на Петдесетница. На Петдесетница след св. Литургия, по време на вечернята, се четат коленопреклонните молитви, отправени към Света Троица и в памет на починалите с вяра в Господа. Не се коленичи и във всички неделни дни през годината по време на св. Литургия, защото тази служба е в чест на светото и славно Христово Възкресение и защото споменът за този ден трябва да изживеем с радостта на Възкресението. Радостни сме за това, че смъртта бе победена и вече животът ни във възкръсналия Господ Иисус Христос е нашата надежда в бъдещия ни живот в име Господне. Във всички други делнични и празнични дни трябва да коленичим с благоговение, когато се пее "Тебе поем", защото в този момент се пресъществяват св. Тайни; и когато се чете или пее Господнята молитва "Отче наш". Като имаме предвид всички тези указания, за които ни наставляват св. отци, нека с вяра и упование в Господа да ги изпълняваме за слава Божия и наше спасение!

Стоян ТОДОРОВ
"Църковен вестник" - брой 6/1998 г.

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com