Как можем да познаем Бога

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Въпросите за това съществува ли Бог и кои са пътищата към Неговото познание са главните, които стоят пред всеки мислещ човек. Философите наричат тези въпроси екзистенциални (от лат. exsisto – съществувам), т.е. въпроси засягащи съществуването на човека. Единствено човекът, като мислещо същество може да задава подобни въпроси и да търси техните отговори.

В самата си същност въпросът за съществуването на Бога е твърде абсурден, защото самата идея за Бога е като за „вечно съществуващ”, т.е. притежаващ пълнотата на битието. По идея Бог е над всичко съществуващо и всичко получава своето битие от Него. Може ли в такъв случай съществуването на Бога да зависи от човешкото благоволение? Бог не е зависим от нашата вяра и от представите ни за Него, напротив – именно нашата вяра зависи от Божието съществуване, а представите ни за Него трябва да бъдат истинни. Затова човек е призван не само да даде утвърдителен отговор на въпроса „Има ли Бог?”, но и да Го усети в сърцето си, да се устреми към Него с цялото си същество, с всички свои душевни сили - със сърцето и с разума си.

Бог е създал човека да търси Бога и да общува с Него. Тази мисъл изразява и св. ап. Павел, като казва: „(Бог) произведе от една кръв целия род човешки да обитава по земното лице ... за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме...” (Деян. 17:26-28). Познанието на Бога е призив към човека, а самото познание е не друго, а приобщаване към живота на Самия Бог, както ни учи Христос: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Иоан. 17:3). В този смисъл не трябва да гледаме на богопознанието като на някакво еднократно и завършено действие, а като на безкраен процес на човешко възрастване към Бога. Да познаем Бога означава да встъпим в лични отношения с Него, да се приобщим в определена степен към Божествения живот.

Съществуват два вида богопознание – естествен и свърхестествен, за които преп. Теодор пише следното: „От тукашните, придобивани на земята, познания, едното бива според естеството, а другото – свръх естеството... Естественото знание ... се ползва от естествените средства и сили, разбира се, доколкото това е достъпно за свързаната с веществото душа. А свръхестествено знание е това, което се привнася и идва в ума по път, надвишаващ неговите естествени способности и сили” („Умозрително слово” - Добротолюбие, том 3).

Стремежът към Бога е вложен в човешкото естество изначално. По думите на св. Григорий Богослов „от многото и велики дарове, които сме получили и ще получим от Бога, ... най-големият дар и най-силно свидетелстващият за Божието човеколюбие към нас е нашият стремеж към Него и сродството ни с Него” (Слово 21). По силата на този дар, всеки човек, със своите естествени способности, може да достигне до мисълта за Бога, защото „онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане на творението” (Рим. 1:20). Това потвърждава с думите си и Псалмопевецът, който възкликва: „Господи, Боже наш! Колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата... Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си: що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш” (Пс. 8:1-2,4-5). За св. Василий Велики вселената е училище, в което разумните души се учат да познават Бога. Да не познаваш Твореца, съзерцавайки света – това означава да не виждаш нищо посред ясен и светъл ден. Освен от света около себе си, човек може да познае своя Творец и от внимателното вглеждане в човешката природа. „Ако внимаваш върху себе си, казва св. Василий, (т.е. ако водиш изпълнен с внимание живот) ти не ще имаш нужда да търсиш следите на Създателя в устройството на вселената, но в самия себе си, като че в някакъв малък свят, ще съзреш великата премъдрост на своя Създател. От безплътността на намиращата се в теб душа разбирай, че и Бог е безплътен. Знай, че Той не е ограничен от място, защото и твоят ум няма предварително обиталище където и да е, но само поради съединяването си с тялото намира за себе си известо място. Вярвай, че Бог е невидим, като познаеш своята собствена душа, защото и тя е непостижима за телесните очи” (Творения, ч. 4).

Св. отци считат познанието на Бога посредством Неговите творения за съвсем начално и ограничено, т.е. за несъвършено. То довежда човека само до най-обща представа за Бога като Творец и Промислител на вселената. Поради внесеното безредие в света от греха, човекът може да види в него само отблясък на божествена красота и величие. Нерядко страданията, взаимната вражда между тварите, печата на тление и разруха върху всичко съществуващо, които човек наблюдава около себе си, могат да утвърдят в него неверие. Истинското богопознание е немислимо без просвещение свише, без намесата на свърхестественото Божие Откровение, затова и Псалмопевецът казва: „Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон” (Пс. 118:18).



Задача за домашна работа:

Открийте в Свещ. Писание на Стария и Новия Завет текстове, които отразяват естествения човешки стремеж към богопознание.