Курс Православно вероучение

Особености на тайнствата в Римокатолическата църква: Кръщение, Миропомазване, Причащение

от: 11.05.2014

Прикачен файл:

Прикачен файл:

В Христовата Църква тайнствата са особени свещенодействия, чрез които над вярващите слиза Божия благодат, която очиства от греховете, освещава човешката природата и превежда към вечен живот. Всяко от тайнствата има външна, видима страна – това са действията, които се извършват свещеника, думите, които той произнася, а също и веществото, което се използва при дадено тайнство – вода, елей, вино, хляб и др. Другата страна на тайнството е невидима, духовна - тя включва възприемане благодатните дарове на Св. Дух, които са различни при отделните тайнства.

Православната църква различава в тайнствата два момента - действеност и действителност. Тайнствата са действени, защото чрез тях ни се преподава реално Божията благодат и действителни, защото чрез тях се спасяваме. Първото означава, че тайнството „действа”, т.е. при извършването му реално се преподава Божията благодат, а действителността се отнася до действието, което благодатта извършва върху човека – т.е тайнството спасява.

В Римокатолическата църква тайнствата са седем на брой, подобно на тези в Православната църква: Кръщение, Миропомазване, Причастие, Изповед, Свещенство, Елеосвещение - наричано последно помазание (преди смъртта) и Брак.

Между тайнствата в Православната и Римокатолическата църква съществуват някои съществени различия. На първо място това е принципът на действие на тайнствата. В Римокатолическата църква те действат по силата на извършеното действие – т.нар. ex opere operato. Условието едно тайнство да е действително е и извършителят и приемащият го да са съгласни то да бъде извършено. Разликите в тайнствата между Източната и Западната църква не се отнасят само до принципа на извършване на тайнствата, но касаят и някои други съществени елементи в тях.


Тайнството Кръщение

В Западната църква Кръщението се извършва по един от трите начина – потапяне, поливане или поръсване, всеки от които е еднакво валиден. Свещеникът е видимият извършител на тайнството, макар че тайноизвършителната формула е от първо лице: „Аз те кръщавам ...”. В Православната църква тази формула е безлична „Кръщава се ...” – като така едновременно се подчертава недостойнството на кръщаващия се, а същевременно и неговия свободен избор.

След Втория Ватикански събор в чина на Кръщението настъпили някои изменения. Те са няколко: при Кръщението родителите на детето гласно изповядват вярата си в Христос и желанието да кръстят детето си. Били изработени и два чина за Кръщение – на възрастни и на деца. Подобно на разбирането на Православната църква и Римокатолическата счита Кръщението за първото тайнство от чина на християнско посвещение, което включва още Миропомазване и Евхаристия (Причащение). При малките деца последните две тайнства се оставят за по-късно време.

Освен кръщението с вода, РКЦ признава още два вида кръщение, които нямат качества на истински тайнства: кръщение с огън, при което човек няма възможност да се кръсти, но вярва и се разкайва за греховете си; и кръщение с кръв – повярвалият в Христос завършва живота си мъченически и се кръщава в собствената си кръв.


Тайнството Миропомазване (Конфирмация)

Това тайнство се извършва от епископ и само в краен случай от свещеник, като упълномощен от епископа негов извънреден изпълнител. Тайнството се извършва над деца навършили 7 години, като епископът възлага ръце над миропомазвания, след което помазва челото му със св. Миро. В Православната църква не се извършва ръковъзлагане, а само помазване на всички важни части на тялото, а не само челото, а миропомазването се извършва веднага след Кръщението от свещеник.

След Втория Ватикански събор настъпили някои промени и в чина на тайнството Миропомазване. Западната църква приела посвещението в християнството чрез трите тайнства - Кръщение, Миропомазване и Евхаристия, да се извършва, ако е възможно последователно, без отлагане във времето. При Миропомазването е възприет византийския обряд на помазване челото със св. Миро, като тайноизвършителната формула гласи: „(Името), приеми печата на дара на Св. Дух”. Не се изисква свещеникът да възлага ръка върху главата на миропомазвания. Премахнат били обичаят помазваният да бъде удрян леко по бузата, като напомняне за трудностите на християнския живот.


Тайнството Причащение (Евхаристия)

В начина на извършване на това тайнство Римската църква внесла сериозни изменения още в първите векове. От VІІ в. бил въведен официално в употреба безквасния хляб. Според разбирането на Западната църква, претворяването на св. Дарове във Тяло и Кръв Христови става без Епиклеза (моментът, в който на Изток свещеникът или епископът призовават Св. Дух над принасяните дарове), а още във времето, когато се припомня установяване на тайнството: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло...”. До ХІІ век неслужещите свещеници и миряните са се причастявали само със св. Хляб.

След Втория Ватикански събор са въведени и някои промени в начина на причастяване. На всички християни се позволява да се причастяват под двата вида – с Тялото и Кръвта Христови.


Използвана литература:

1. Митев, Д. Инославни изповедания, Варна, 2003

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com