Курс Православно вероучение

Същност на протестантизма. Основни различия във възгледите на Лутер, Калвин и Цвингли. Основни тези на протестантизма.

от: 26.10.2014

Прикачен файл:

Прикачен файл:

По думите на видния руски религиозен философ А. Хомяков,„протестантизмът е законно, но непокорно чедо на римокатолицизма”, което възниква като протест против изопаченото от католицизма християнство.

Ето как описва целите на протестантизма самият Мартин Лутер: „Християнството е изопачено в римската църква … Християнството е подавено, заглушено е в римокатоличеството с мъртвото посредничество на църквата и робския авторитет на човешкото предание. За възстановяването на истинското християнство... трябва да се обърнем към единствения първоизточник – Словото Божие. Само в Евангелието на Иисуса Христа и посланията на Неговите апостоли тече тази благодатна струя на истинския живот по духа Христов, който трябва да обнови цялото човечество, за да изпита по най-съвършения начин влиянието на християнството”.

Протестантите действително щяха да намерят истината, ако за осъществяването на своята цел си бяха послужили със законни и действителни средства, т.е. ако бяха отхвърлили заблудите на Рим и бяха се присъединили към Вселенската православна Църква, която е „стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Грешката им се състои в това, че те със собствени сили са се опитали да възсъздадат чистото християнство. Решили са, че без посредничеството на основаната от Христос Църква и без ръководството на богоустановената йерархия могат да намерят божествената истина и да получат даровете на Светия Дух. Последицата от тази самонадеяност била тази, че протестантството не само не възстановило християнството в неговата изначална чистота, но и се отклонило от истината, оформяйки нови и още по-големи заблуди от римокатолическите. Духът на горделивост и самомнение, който станал причина за отпадането на Рим от Църквата, още от самото начало се възцарил и в протестантството. Като отхвърлило Свещеното Предание и всякакво съдействие на Църквата в разбирането и изучаването на Св. Писание, протестантството ги заменило със субективно разбиране на Христовото учение, надценявайки човешкия разум. В крайна сметка то принизило християнството до степен на рационална философия и отворило широко врати за различни заблуди. Факт е, че днес повече от 4000 протестантски деноминации четат приблизително един и същ библейски текст и въпреки това всяка от тях има различна доктрина, често взаимно изключващи се.

Основни тези на протестантизма
(общи за Лутер, Калвин и Цвингли)

• Свещеното Писание (Библията) е единствен източник на вярата в Бога.
• Не приемат Свещеното Предание и свързаните с него богослужебни дисциплинарни форми на църковен живот
• Приемат за валидни само две тайнства – Кръщение и Евхаристия
• Отричат необходимостта от свещена йерархия. Според тях всички християни са свещеници
• Допускат намесата на държавната власт в Църквата


„SOLUS CHRISTUS” – „Само Христос”
Според протестантите единствено Христос е наш Господ, Спасител и Ходатай пред Бог Отец за цялото човечество. Така протестантите отхвърлят посредничеството пред Бога на Св. Богородица, на светиите и на ангелските сили. Изповядват също така, че Христовата жертва е една, единствена и неповторима, затова тя не може да се замества от богослуженията. От този постулат следва и убедеността им, че нито една църква не може да претендира да бъде наследник на Христовите заслуги.

„SOLA FIDES” – „Само вярата”
Само вярата спасява и оправдава човека. Няма човешки дела, които да заслужат Божието милосърдие и спасение. Вярата е дар Божи, а не награда за добрите дела. Последните са само следствие от преданата вяра в Бога. Те обаче не са заслуги пред Бога и не довеждат до спасение, а са израз само на благодарността пред Бога за полученото като дар спасение. Този постулат на протестантизма е следствие от погрешното схващане, че човешката природа е фатално повредена от първородния грях, в резултат на което човек не може правилно да познава Бога (с ума си), нито правилно да Го обича (чрез сърцето си), нито вярно да Му служи (чрез волята си).

„SOLA GRATIA” – „Само благодатта”
Според протестантите човекът не е и не може да бъде свободен. Само Божията благодат му дава свобода, но тя не идва по човешки заслуги, а действа предизбиращо (предопределящо) и неотстранимо (характерно разбиране за калвинизма).

SOLA SCRIPTURA – „Само Писанието”
Според протестантите щом притежаваме Свещеното Писание – Божието слово, то Църквата и Свещеното Предание са излишни. Словото Божие единствен критерий за истинност в духовния живот. То трябва да се чете от всеки повярвал християнин, като не трябва да се поставя никакъв друг човешки авторитет в разбирането на Писанието.

Всички християни са свещеници
Според разбирането на протестанството Църквата е невидима общност от „свещеници” (1 Петр. 2:9). В нея няма йерархия, а функционални служби, заемани от равноправни християни. В църковните общества на реформати, лутерани и баптисти, се счита за положително явление многообразието на начините, по които оправданите по вяра служат на своя Господ. Тези служби са: пастори - изнасят проповеди и извършват някои сакраментални действия; доктори - богословски образовани; старейшини - осигуряват дисциплината и дякони, които извършват благотворителна дейност. В протестантските общности не е задължително пасторът да е мъж. Реално той не е и свещеник, в смисъла влаган от нас, а лице с по-сериозни познания на Св. Писание, който има проповеднически заложби. Тайнствата, признати от протестантите, могат да се извършват не само от пастора, но и от друг, всепризнат духовен човек.

Две тайнства – Кръщение и Евхаристия
Протестантите считат тези две тайнства за единствените установени лично от Иисус Христос и имащи духовно-благодатен характер. Останалите пет, които признава Църквата, за тях имат характер само на благочестив обред.


Различия между възгледите на Лутер, Цвингли и Калвин

Лутер отначало приемал три тайнства – Кръщение, Евхаристия и Покаяние, но по-късно престава да счита Покаянието за тайнство. Той дори допуска идеята за чистилище и счита, че Църквата трябва да се подчинява на светската власт.

Цвингли е доста по-радикален в своето учение и в неговото практическото приложение. Той е представил учението си във вид на 67-члена на вярата. В тях се отрича приматството на папата, правото на свещениците да прощават грехове, задължителността на постите, безбрачието и отличителното облекло на духовниците. Той не приема идеята за чистилище и допуска насилствена смяна на светската власт, когато тя възпрепятства духовния живот. Приема Евхаристията единствено като символично възспоменаване на Христовата жертва.

Калвин се явява по-радикален в своите възгледи. Това, което Лутер не посмял да извърши и оставил на свободата на съвестта на вярващите, Калвин приложил като желязна необходимост за всички членове на религиозната община. Според него последната има пълно право да извършва духовен и граждански съд над всички свои членове. Така това, което в римокатолицизма принадлежало във властта единствено на папата, било дадено от Калвин като право на религиозната община.
Идейно неговото учение се различава от това на Лутер и Цвингли основно в два пункта: отрицанието на личната свобода и разбирането за Евхаристията. Според Калвин има безусловно предопределение за спасение или гибел на вярващия. Евхаристията според него е духовно-мистично общение на вярващата душа с Бога, която по необясним начин се възнася на небето и там се причастява с плодовете на Христовата изкупителна жертва.


Използвана литература:
Дюлгеров, Д.В., Цоневски, Ил.К, Учебник по мисионерство, Фототипно изд, София 1992.
Митев, Доц. Д-р Д., Инославни изповедания, Варна 2003.

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com