Курс Православно вероучение

Послание до Римляните - І. Кратки исторически сведения

от: 18.01.2015

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Въпреки, че се именува Павел (Paulus – лат. ез, озн. „малък”), апостолът изпъква сред останалите Христови ученици както с мащаба на своето благовестие, така и с изобилните си духовни дарования. Несъмнено той е избран съсъд на Божията благодат, а това се вижда и от знаменателния начин на неговото призоваване – Сам възкръсналият Иисус му се явявя по пътя към Дамаск и го праща да понесе името Му пред „народи, царе и синове Израилеви” (Деян. 9:15). Ап. Павел е Божий пратеник за всички народи, включително и за Израил, но най-вече за езичниците. Плод на неговото благовестническо служение са 14-те послания, които са значима част от книгите на Новия Завет. Сред тях особено силно изпъква Посланието до Римляните, което изследователите определят като „най-превъзходното” сред посланията и го наричат „кратка догматика на Новия Завет”.

Кратки сведения за Римската църква
Римската църква възниква твърде рано – скоро след пламенната проповед на св. ап. Петър в Иерусалим на Петдесетница. Първоначално нейни членове били повярвалите иудеи, към които не след дълго се присъединили други иудеи и езичници. Тук е моментът да обясним ролята на апостолите в основаване на църквата в Рим. Преданието не случайно свързва римската църква със св. ап. Петър. Първите повярвали в Рим несъмнено били плод на неговата проповед в Иерусалим и затова го считали за свой духовен баща. Основаването и устройването на римската църковна община обаче не може да се свърже конкретно с ап. Петър или с друг от апостолите. Вероятно тя била основана от учениците и сътрудниците на св. ап. Павел много преди написване на това послание и отиването му в Рим. Факт е, че апостолът не обичал да проповядва в чужда област и да строи върху чужда основа, както споделя и самият той: „считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам на чужда основа ... Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас” (Рим. 15:20, 22).

Цели на посланието
Считайки себе си за апостол на езичниците, ап. Павел чувствал дълг и към римските християни, затова им изпратил това послание по своята помощница дякониса Фива. С това послание ап. Павел си поставил няколко цели: 1) Да покаже на римските християни правилният образ на вярата, която спасява чрез Господ Иисус Христос всички, без разлика дали са иудеи или езичници. 2) Да даде на избраните си ученици в Рим писмени насоки за правилното проповядване на Христовия закон ксред вече повярвалите, както и в средите на тези, които все още не били утвърдени във вярата. 3) Апостолът искал да предпази римляните от иудействащите лъжеучители, които обикновено проповядвали паралелно с апостолите и внасяли смут сред християните. 4) Апостолът искал чрез това послание да се представи на римските християни и да подготви своето приемане и бъдеща проповед сред тях при скорошното си посещение.

Време и език на написване на посланието
Езикът, на който е написано Посланието до Римляни, е разпространеният по онова време гръцки диалект койне, наричан още обикновен гръцки език. На този широко разпространен диалект е написана Септуагинта (Преводът на Стария Завет от еврейски на гръцки език), както и повечето трудове на св. отци от ранно-християнско време. Този диалект е по-известен като „библейски гръцки език” или „новозаветен гръцки език”. По отношение на това послание няма никакво съмнение кой е неговият автор. Ап. Павел е подписвал всички свои послания, с изключение на Послание до Евреите. Счита се, че омразата на евреите към него е била толкова силна, че той не се подписал с името си, за да не ги дразни излишно. Посланието до Римляни е написано по време на третото мисионерско пътешествие на апостола, докато той е бил в Коринт. Годината на написване е спорна, но се счита, че е в периода от пролетта на 56 г. до началото на 58 г. От самия текст на посланието е видно, че то е било изпратено до римските християни чрез Фива – дякониса при църквата в Кенхрея (Рим. 16:1).

Структура на посланието
Посланието до Римляни още от средновековието е структурирано в 16 глави. В него различаваме няколко главни части, всяка от които има определена тема:

І. Предисловие
1. Надпис и приветствие ( Рим. 1:1-17)

ІІ. Вероучителна част:
1. Греховността на езичниците (Рим. 1:18-32)
2. Греховността на иудеите (Рим. 2:1-29)
3. Предимствата на иудеите пред езичниците (Рим. 3:1-20)
4. Учението за оправданието чрез вяра (Рим. 3:21 – 4:25)
5. Плодове на оправданието (Рим. 5:1-11)
6. Сравнение между Адам и Иисус Христос (Рим. 5:12-21)
7. Изискване за святост на повярвалите в Христос (Рим. 6:1-7:6)
8. Нравствената повреда на човечеството (Рим. 7:7-25)
9. Изпълнение на Божиите обещания към иудеите (Рим. гл. 9)
10. Вината на Израил (Рим. гл. 10)
11. За бъдещото обръщане на Израил (Рим. гл. 11)

ІІІ. Нравоучителна част:
1. Общи правила на християнския живот (Рим. гл. 12)
2. За покоряване на властите и длъжностите към ближните и себе си (Рим. гл. 13)

ІV. Заключение (Рим. 15:14-16:24)


Използвана литература:
Попов, Хр. Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса, София, фототипно изд., София, 1990.

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com