Благочестието на старозаветните праведници

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Старият Завет не само ни поучава да изпълняваме Божиите заповеди, но в лицето на старозаветните праведници ни дава и нагледни примери за непоклатима вяра, преданост към Божията воля, както и за тежкия понякога избор между „добро” и „зло”. При това Писанието не ни разкрива някаква абстрактна идеалистична картина, а ни посочва реални събития, в някои от които Божиите избраници допускат и отклонение от Божествената правда. Част от тези примери предизвикват у нас известно недоумение, дори неразбиране смисъла на случилото се. Това ни напомня, че Свещеното Писание е неразривно свързано с Божественото Предание, и понякога е нужно да се допитаме до тълкуванията на св. отци, за да разберем правилно смисъла на прочетеното.

Библейските праведници не са измислени герои, а хора от кръв и плът. На тях не са им чужди и някои чисто човешки слабости - страх, боязън, нетърпение, маловерие, а също и грехопаденията. Но при всичко това те остават пример на хора с изключително висок духовен ръст, с който са надскочили своята епоха и са станали образец за подражание за всички времена.

Православната Църква отдава особена почит на св. старозаветни патриарси. Старият Завет споменава за десетима патриарха до Потопа – Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Матусал, Ламех и Ной (вж. Бит. 5: 1-32). След Потопа, до получаването на Закона от Моисей, патриарсите са четирима – Авраам, Исаак, Иаков и Иосиф.

За Енох, определян като седмият старозаветен патриарх, живял на земята 365 години, се знае, че е бил взет жив на небето, подобно на прор. Илия. За него книга Битие казва: „Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе" (Бит. 5:22-24). Заради своята праведност Енох е наречен светилник, който стои пред Господа (Откр. 11:4), като е определен от Бога да бъде един от двамата пророци на Второто Христово пришествие, които ще извършват личби и чудеса, и ще призовават народите към покаяние (вж. Откр. 11: 3-12).

Патриарх Авраам е една от най-ярките старозаветни личности, пример за вяра и послушание към Божията воля, който съхранил верността си към Бога докрай, като не пожалил и възлюбения си син (Бит. 22:16). Авраам е известен и с пословичното си гостоприемство, заради което бил удостоен с Божествено посещение - във вид на Трима Ангели, той приел в дома си и беседвал с Троичния Бог. По тази причина Църквата му отдава и богослужебна прослава с думите: „Видял си, доколкото може човек да види Троицата, Която си нагостил, като истински приятел, преблажени Аврааме” (песен 5 от Канона на Неделя на св. праотци). Сам Бог му дал името „Авраам” – т.е. „баща на много народи” и го направил родоначалник на избрания от Него народ, който да запази истинската вяра и с когото сключил завет (Бит. 11:26). Бог отделя Авраам, който тогава бил 75 годишен, от нечестивото общество на идолопоклониците и го повежда към Обетованата (т.е. Обещаната) земя. Новозаветните книги свидетелстват, че делата на Авраам направили вярата му съвършена, което му спечелило и прозвището „приятел Божий” (Иак. 2:22-23, вж. Ис. 41:8). Не само св. Апостоли, но и Сам Господ Иисус Христос посочва патриарх Авраам за пример на подражание. Той упреква Своите съвременици – книжниците и фарисеите, че не вършат неговите дела: „да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови” (Иоан. 8:39). Потомството на Авраам, към което се отнасят Божиите обещания, се определя не толкова от родствената връзка по плът, колкото от духовната връзка чрез вярата. По тази причина и св. ап. Павел нарича Авраам „отец на всички необрязани вярващи, та и на тях да се вмени оправданието, и отец на обрязаните, ала не на онези, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама” (Рим. 4:11-12). В притчата за богаташа и бедния Лазар виждаме Авраам като обитател на блажените жилища в Небесното Царство. Христос е използвал израза „лоно Авраамово” (Лук 16:12-23), за да обозначи мястото на съкровен покой на праведните след смъртта им.

В Свещеното Писание най-често биват споменавани тримата патриарси – Авраам, Исаак и Иаков, праотци на еврейския народ, от които произлизат 12-те израилеви колена, т.е. родове (Деян. 7:8). Патриарх Исаак, чието име означава „този, които ще се смее”, е единственият син на Авраам и Сара, роден в старините им, по Божие обещание. Това е синът, когото патриарх Авраам е готов да принесе в жертва, когато Бог изпитва силата на вярата му. Безпрекословното послушание на бащината му воля, прави Исаак предобраз на Христос, а сам патриарх Авраам е удостоен в тази жертва да види бъдещата жертва на Сина Божий.

Патриарх Иаков, по-малкият брат на Исаав, е известен и под името Израил, което придобил заради това, че се борил веднъж с Бога, успял да Го надвие и да придобие благоволението Му. Заедно с останалите двама патриарси и Иаков се ползвал с изключителното Божие благоволение. Бог многократно общувал с него, откривал му се, давайки му познание за Себе Си и Своите бъдещи спасителни действия в света. Така веднъж Иаков получава утеха от Бога, Който му явява чудно видение – небесна стълба, която свързва небето и земята, и по която ангели Божии слизат и възлизат (Бит. 28:12). Според тълкуванието на св. отци, стълбата е предобраз на св. Богородица, чрез която Бог слезе от небето на земята и се въплъти. Според същото тълкувание, св. Богородица е и онази стълба, по която нашето човешко естество се въздига до неподозирани висоти – да застане отдясно на Бог Отец, при възнесението на Господ Иисус Христос (Пс. 109:1).

Няма как да подминем и един от най-вълнуващите образи в Стария Завет - Иосиф Прекрасни, любимият син на патриарх Иаков. Животът му е изключително поучителен в много отношения - блестящ пример за смирение, търпение и упование в Бога, както в моменти на страдание, така и в моменти на благополучие. Съдбата на патриарх Иосиф - завистта на братята му, предателството им (продават невинния Иосиф за двадесет сребърника), любовта към своя народа, въпреки злото, което са му сторили и спасението, което получават от него, удивително напомнят по-важните моменти от живота на Христос. Църквата счита патриарх Иосиф за предобраз на Спасителя и това ясно е залегнало в богослужебното последование на Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания).

За да оценим по достойнство цялото духовно величие на патриарсите, трябва да вземем предвид, че те живеят в сурова и груба нравствена среда – а именно, още не са дадени Десестте Божии заповеди, не са разгласени предписанията на Моисеевия закон, среда, в която е липсвала обредността на храма, свещеническите молитви, жертвите и приносите, и в която не се изпълняват Давидовите псалми, действащи като лечебен пластир върху греховните рани на човешката душа. И въпреки това те са притежавали толкова искрена вяра, дръзновен порив към Бога и сила на духа, които превъзмогнали покривалото на греха и достигнали небето. Неслучайно в онова време Бог е вменявал вярата в праведност. Разбира се такава силна вяра не са имали всички. Тя е била рядкост и за онова време, затова възникнала необходимостта да се утвърди в Закон и да се предава в бъдещите поколение втъкана в духовното законодателство - то да я съхранява, а вярата да го оживотворява. Този нов период от историята на богоизбрания народ се свързва с имената на други велики старозаветни праведници - Моисей, Иисус Навин, Самуил, Давид и Соломон.