Свидетелството на св. Иоан Кръстител за Словото като светлина и вечно Същество

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Има известно разногласие между учените-тълкуватели за това точно кои стихове от първа глава съставят предговора на Иоановото Евангелие. Някои посочват 1-5 стих, други - стихове 1-14. Като се има предвид, че казаното в 15-18 стих се намира в тясна връзка с предходните, от мнозинството се счита, че предговорът обхваща 1-18 стих. Някои не приемат изобщо идеята за предговор, но все пак отграничават началните 1-14 стихове като ги наричат „Евангелие за Вечното Слово” (Франц Каулен). Това все пак е признание за наличието на предговор, тъй като тази част не е начало евангелския разказ, а въведение в основното му съдържание – разкриване на учението за Иисус Христос като вечно Същество, противопоставяйки го на земното Му раждане, което има начало във времето.

В предговора си св. Иоан Богослов на два пъти привежда свидетелството на св. Иоан Предтеча в потвърждение на своето учение за Логоса (Словото). Основание за това му дават думите на Самия Христос, Който посочва Предтеча за най-велик между пророците: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” (Мат. 11:11). Със свидетелството на св. Иоан Кръстител започва и Евангелието по Марк 1:2-3 : „както е писано у пророците: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе” (Мал.3:1), и пак там: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Ис.40:3).

Стиховете, които се отнасят до Предтеча ев. Иоан започва с думите: „Имаше един човек” (Иоан.1:6), с които разграничава ясно Христос, с Неговия вечен произход, от Иоан, който е човек, макар и не обикновен, а „пратен от Бога”. В оригиналният гръцки текст посредством глаголните форми тази разлика в произхода още по-ясно се подчертава. Глаголът „ин” в стих 1 изразява вечно битие, а глаголът „егенето” в 6 стих се отнася до сътворено същество, което има начало на битието си. И сякаш това не е напълно достатъчно, в стих 8 евангелистът отново ясно ги разграничава – „Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината”.

Защо е било необходимо св. Иоан Богослов по толкова категоричен начин да изясни природата на св. Иоан Кръстител? Отговорът трябва да потърсим в преобладаващото сред народа разбиране, че Предтеча не е обикновен човек, а ангел или друго висше същество. С думата „човек” св. Иоан Богослов категорично опровергава този неправилен възглед - Предтеча е човек, макар и пратен от Бога, докато Словото е Самият Бог. Св. Иоан Предтеча е наистина „ангел”, т.е. „пратеник”, „вестител” на Божията воля за хората, както го определя и пророческото слово (Мал.3:1). Неговото извънредно пращане се осъществило, когато той бил в пустинята и чул гласът Божий, който му заповядал да излезе на обществено служение и да приготви пътя на Месия. Ев. Лука определя и точното време, в което Иоан започва своето пророческо служение – „В петнайстата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове, както е писано в книгата с речите на пророк Исаия” (Лук. 3:1-6; Ис.40:3-5). Неговото служение на Господен Предтеча е подготвено както чрез необикновените обстоятелства на раждането му, така и от възпитанието му в пустинята и строгият му аскетичен живот там. Като пратен от Бога Иоан Предтеча не говорел нищо от себе си, той предвъзвeстил Христос и послужил за подготовката на Неговата проповед. Името дадено му при раждането – „Иоан”(Лук.1:60,63) което означава „благодат Божия”, напълно отговаряло на неговото особено предназначение – да бъде пророк на Всевишния, който ще даде на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете, което ще им покаже светлина и Божието милосърдие, което идва да ги посети (вж. Лук. 1:76-79). Иоан идва, за да свидетелства за светлината, а тази светлина е Логосът, т.е. Христос. С това св. Иоан Богослов изтъква най-главната черта на Словото, Което е „истинската светлина” (Иоан. 1:9) С това ев. Иоан иска да изтъкне, че всяка друга светлина, била тя и духовна - разпространявана в света от най-извисените представители на човечеството, дори и на изпратения от Бога пророк Иоан, не би могла да се приближи до достойнството на Христос, Който единствен отговаря в пълнота на понятието, което имаме за светлината като животворна и спасителна за света. „И човек озарен отгоре се нарича светлина, но истинската светлина е тази, която озарява. Така и Иоан бил светлина, но не истинската светлина, защото, ако не беше озарен, щеше да бъде мрак. Той станал светлина поради озарението отгоре” – казва по този повод Блажени Августин. За св. Иоан Кръстител не може да се каже, че е светлина на света в смисъла, в който е светлина на света Словото. За него Христос казва „той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате на светлината му” (Иоан. 5:35), припомняйки за мъченическата му кончина. И така, според св. Иоан Богослов, една, в смисъл на единствена, е светлината на света, като източник на висш духовен живот и спасение – Словото. За Себе Си като за светлина свидетелства и Сам Христос – „Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината” (Иоан. 12:46).

В предговора Предтеча е обрисуван не толкова като проповедник, колкото като верен свидетел за явяването на светлината – Логоса, който потвърждава истинноста на неговото учение. Причината ев. Иоан няколко пъти да прибегне до неговото свидетелство му вероятно се крие в това, че тези, за които е било предназначено Евангелието, високо са го ценили, почитайки го като най-великият между пророците и поради това заслужавщ доверие повече от всички. Пророците до Иоан предричали близкото откриване на Месианското Царство, но единствено на Предтеча е дадено да Го посочи на народа. Всяко свидетелство е важно, защото свидетелят говори за това, което сам е видял – т.е потвърждава един неоспорим факт. Не може да се съмняваме в думите на този, който е видял слизането на Дух Свети върху Христос при Неговото кръщение в р. Иордан: „видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него ... И аз видях и свидетелствах, че Този е Син Божий” (Иоан. 1:32).

Някои считат стих 15 за грубо вмъкнат и неестествено прекъсващ мисълта на Иоановия пролог, но ако го разгледаме внимателно, ще забележим, че мястото му е напълно естествено и оправдано. След като в 14 стих говори за въплъщението на предвечното Слово, ев. Иоан отново напомня за предвечното Му съществуване. „Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене” (Иоан. 1:15). Глаголът „изпреварвам" в оригиналния текст - „емпростен” има значение за време – „по-рано, по-преди”, както и за достойнство - ”по-горе, по-високо”. Не трябва да има никакво съмнение – Христос се явява на проповед след Иоан, но Той е „над” и „преди” него.