|
от: 17.01.2016
Евангелието на Матей е първата книга от новозаветния канон.
Написано е от св. ап. Матей, наричан още Левий Алфеев (Марк 2:14), от числото на 12-те Христови апостоли, който е бил митар – събирач на данъци и служител на римските власти, но призован от Христос и причислен към най-близкия кръг Негови апостоли (Мат. 10:3; Деян. 1:13). След призоваването си митарят Матей незабавно оставя всичко и става ревностен последовател на Господа. Евангелист Лука свидетелства, че малко след призоваването, той устройва “голяма гощавка“ в дома си (Лук. 5:29). На това празненство присъстват много “митари и грешници” (Лук.5:30). Фактът, че Христос се осмелява открито да общува с отхвърлените и презрените от иудейското общество хора, предизвиква остра критика от страна на фарисеите и книжниците. На техния упрек Христос отговаря с небезизвестните Си думи – „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Лук. 5:32). Трогнат до дълбините на душата си от милостта на Господа, ап. Матей възприел с цялото си сърце Христовото учение и особено дълбоко почувствал превъзходството му над преданията и възгледите на фарисеите, носещи печат на външна праведност, самомнение и презрение към грешниците. Ето защо той отделя изключително внимание и подробно описва изобличителната реч на Христос против книжниците и фарисеите лицемери (Мат. 23 гл). Трябва да се предположи, че по същата причина той взел особено присърце делото на спасение на своя собствен народ, който по това време се бил поддал на лъжливите понятия и възгледи на фарисеите. Има основания да се предполага, че Матеевото Евангелие първоначално било написано на еврейски език, а по-късно преведено и на гръцки език.
Евангелието на Матей е първо като време на написване – не по-късно от 50-60 г.сл. Р.Хр, като е било предназначено за повярвалите иудеи. Основната цел на автора е да представи Иисус от Назарет като Месия от старозаветните пророчества. Връзката между тази книга и Стария Завет е изключително тясна - в нея са използвани повече от 53 цитата и около 76 илюстрации от старозаветни събития. Евангелист Матей съумява по удивителен начин да проследи основните събития в живота на Христос и да ги изтълкува като изпълнение на пророческото слово. В стремежа си да подчертае това, той използва близо 13 пъти израза: ”всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка” (Мат.1:22,23; 2:5,15,17,23; 3:3,15; 4:14). Девет пъти ев. Матей нарича Иисус „Син Давидов”, като с това подчертава Неговия царски произход и полагащото Му се положение на Иудейски Цар. От запитването на мъдреците: ”Де е родилият се Цар Иудейски?” (Мат. 2:2) до надписа на кръста: ”Този е Иисус, Царят Иудейски” (Мат. 27:37), всяка глава от Евангелието на Матей представя славата и величието на Този Цар. Самата думата “цар” се среща 20 пъти в книгата, а “царство” - 55 пъти. Изразът “небесното царство” се използва поне на 33 различни места, а “царство Божие” - на 4 места. Евангелист Матей обръща специално внимание и на поученията на Иисус, като Го представя като велик Учител и Наставник на Своя народ. Особено място в Матеевото Евангелие е отредено на Проповедта на планината (Мат. гл. 5 – 7), която включва Блаженствата (Мат. 5:3-12), молитвата “Отче наш” (6:9-13), притчите за Царството (Мат. гл.13), както и разясненията за последните дни, дадени на Елеонския хълм (Мат. гл. 24, 25).
Ап. ев. Матей нарича своя разказ „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов” (Мат. 1:1) и разкрива родството на Иисус Христос, като неопровержимо доказателство, че именно Той е очакваният Месия – Помазаникът, Христос, Онзи, Който „ще спаси народа Си от греховете му” (Мат. 1:21). Всеки иудеин, когато ставало дума за Иисус Христос, задавал въпроса: от кого произлиза Той? Ев. Матей започва родословието на Христос от Авраам не случайно. Авраам е първият, на когото Бог дава обещание, че от неговия род ще произлезе Месия и в него „ще бъдат благословени всички земни племена” (Бит. 12:2-3). Авраам е родоначалникът на богоизбрания еврейски народ, а самият той е наречен „баща на много народи” (Бит. 17:4-5), баща на всички вярващи (Рим. 4:16), т.е не само по плът, но и на всички, които подражават на неговата изключителна вяра (Рим. 4:12).
От Авраам до Давид ев. Матей изброява 14 рода, като упоменава не само мъжете, но в някои случаи и жените, от които са се родили известни членове от родословието. Някои от тях са дори езичнички – Раав и Рут, за да стане ясно, че не само наследниците по плът, но и обърналите се чрез вяра и покаяние имат участие в родословието на Месия. В родословието се споменават дори и някои грешници – блудницата Раав, Тамар, Вирсавия), които са доказателство, че не само праведниците, но и грешниците имат дял в потомството на Христос.
Цар Давид има особено място в това родословие. Той се отличавал със силна вяра и преданост на Божията воля (вж. 1 Царств. гл. 16 – 3 Царств. гл. 2 и книга Псалтир), а също с великодушие, щедрост, безкористност, справедливост. Изкушенията и грехопаденията формирали в него смирение и упование в Бога. И все пак, чертата, която най-много отличава св.прор. и цар Давид е неговата подчертана ревност за Божията слава, която го движела през целия му живот. Изключително място в неговата поезия е отредено на Месия, Когото той възпява като велик Цар, пред Когото ще се поклонят всички земни царе и Комуто ще служат всички народи. Заради голямата любов и преданост на цар Давид, Бог му разкрил, че Месия ще произлезе от неговия род, ще седне на неговия престол и ще царува вовеки (2 Царств. 7:12-19).
След Давид ев. Матей изброява още 14 рода до Вавилонското преселение, а след него още 14 рода до Христос. Съществена подробност в това родословие е, че то следва родословието на Иосиф, осиновителят на Христос, който имал пряк произход от Давидовия род, което има за цел да потвърди законните Му права над Давидовия престол. Въпреки това ев. Матей ясно посочва, че Иосиф не е имал участие в Христовото раждане – „Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос” (Мат. 1:16).
|
