Евангелие по Иоан. Предвечното раждане на Бог Слово

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Св. Иоан Богослов написва своето Евангелие по конкретен повод – възникналата по онова време ерес на евионитите, които учели, че Христос не е съществувал преди раждането Си от св. Дева Мария. Необходимостта да се обори това лъжеучение, както и да се допълнят другите три Евангелия – на Матей, Марк и Лука, с още събития от земния живот на Спасителя, наложило ап. Иоан Богослов да напише четвърто Евангелие.

Докато останалите три Евангелия си приличат в много отношения – например с това, че описват паралелно почти едни и същи събития, главно от последната година на Христовата проповед, Евангелието на св. Иоан Богослов разширява евангелския разказ със събития от цялото Христово проповедническо служение и най-вече с онези Негови речи, които липсват при останалите евангелисти. Една от най-главните особености на Иоановото Евангелие е тази, че разкрива Христос преди всичко като Син Божий, за разлика от останалите евангелисти, които говорят за Него преди всичко като за Син Човешки.

Още в пролога на Своето Евангелие св. Иоан разкрива тайната на предвечното съществуване на Христос като Бог Слово – съвечен и равен във всичко на Бог Отец. Още във времето, когато живее св. Иоан се появат много лъжеучения, които изопачавали истинското учение за Христос като Богочовек. Едни от лъжеучителите Го принизявали към тварните духове – еоните, като отхвърляли действителността на Неговото въплъщение, а други виждали в Него само човек и отхвърляли Божественото Му достойнство. Тези лъжеучение станали причина малоазийските епископи да помолят св. Иоан Богослов да напише ново Евангелие, в което ясно да се разкрие Божественото достойнство на Христос и да се изобличи гностическите заблуждения. В отговор на тази молба св. Иоан се заел да напише Евангелие, което да предаде не само външната история на Христовото благовестническо дело, но и да разкрие духовните тайни на Неговото учение. Речите на Христос, които преобладават в Иоановото Евангелие, са произнесени в Иудея, пред по-образовани хора, на които Христос говорил без притчи и от които могъл да изисква разбиране на духовната страна на Своето учение. Именно в Иудея Христос се оказва заобиколен и от враждебно настроени книжници и фарисеи, които изисквали обяснение за постъпките Му, които според тях нарушавали предписанията на Закона. Св. Иоан Богослов не пропуска да отбележи в Своето Евангелие всяко едно пътуване на Христос до Иудея за по-големите празници, което разкрива факта, че Христовата земна проповед е продължила три и половина години, а не една година, каквато предства добиваме от прочита на другите три Евангелия.

Евангелието на Иоан започва с встъпление, което известява една истина, за която не споменава нито един от останалите евангелисти. Наистина те споменават за Христовото въплъщение, но не казват нищо по-конкретно за предвечното Му битие, а това дава възможност читателите да помислят, че Христос е започнал Своето битие когато се родил от Дева, а не преди вековете от Отца. В своя пролог ев. Иоан ясно възвестява както за предвечното раждане на Христос, така и за въплъщението Му. С думите „И Словото стана плът” (Иоан. 1:14), ев. Иоан разкрива тайната на Боговъплъщението, която се явява основополагаща за християнското учение заедно с тайната на Света Троица.

„В начало беше Словото” (Иоан. 1:1) – с това евангелистът посочва, че Бог Слово е съществувал и преди Въплъщението, бил е в самото начало, когато не е съществувало нищо друго. Встъплението на Иоановото Евангелие твърде много напомня първите стихове на книга Битие, където Моисей говори за сътворението. Както там, така и тук, преди всички и преди всичко е съществувал безначалният Бог. Битието на Словото е също вечно, като раждането Му от Отца е „преди всички векове”(Никео-Цариградски символ на вярата). Понятието „логос” не е чуждо на античната философия, където се употребява най-често със значение на висш разум - разумния принцип, върху който е устроен света. Ев. Иоан също използва понятието „логос”, но в качеството му на лично име. С него той назовава Второто Лице на Света Троица – Син Божий, като с това хвърля светлина върху Неговото отношение към Бог Отец. Така както словото се ражда от ума безстрастно, така и Бог Слово се ражда от Отец безстрастно. Както не може да се каже, че умът бива понякога без словото, така и Отец и Бог не е бил без Сина (Блаж. Теофилакт, архиеп. Български). Словото, когато става дума за Син Божий е лично същество, за разлика от различните Божии слова – пророчески думи, заповеди и повели, за които четем в Писанието (вж. Пс.102:20).

„И Словото беше у Бога” – т.е. Словото съществува съвечно у Бога, в Неговите недра, без да има начало на Своето битие, каквото имат всички останали твари. Ап. Павел потвърждава тази истина в, като казва, че Христос е „Божия сила и Божия премъдрост”(1 Кор. 1:24), „чрез Когото сътвори и вековете”, наричайки Го „сияние на славата и образ на Неговата (т.е. на Отца – ск.м) ипостас”(Евр.1:2-3). Ев. Иоан ясно отличава Отец от Словото, като с това опровергава ереста на Савелий, който учел, че Отец, Син и Дух са едно лице, което понякога се проявявало като Отец, а друг път като Син или Дух.

„И Бог беше Словото” – т.е. Словото е истински Бог, с Когото има едно естество и едно Божество. Тези думи са насочени както срещу ереста на Савелий, която не различава отделните лица в Троицата, така и срещу ереста на Арий, който поставя Сина по-ниско от Отца, като едно от Неговите творения.

„Всичко чрез Него стана” – тук ев. Иоан Богослов разкрива участието на Бог Слово в сътворението, като с това отново потвърждава Неговото Божествено естество. „В начало Ти (Господи) си основал замята, и небесата са дело на Твоите ръце” (Пс. 101:26) – с тези думи според Блаж. Теофилакт св. цар Давид се обръща към Второто Лице на Св. Троица, което потвърждава и ап. Павел (вж. Евр. 1:10-11). Тук Синът е представен като Творец, а не като инструмент при сътворението, както учи еретикът Арий. Всичко сътворено е станало при участието на Сина и без Него нищо не е получило своето битие.

„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” – Словото не само твори, но и запазва живота на сътвореното. Евангелист Иоан нарича Словото „живот”, защото Той дава духовен живот на всички разумни същества, а също и „светлина”, която не е чувствена, а духовна, просвещаваща самата им душа.

„И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” – тук под „светлина” разбираме Словото, което чрез Въплъщението се подчинява на смъртта, и след като удържа победа над нея, освобождава всички, които тя бе погълнала (Блаж. Теофилакт).