Свидетелството на св. Иоан Кръстител за Христос пред иудеите

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Явяването на св. Иоан Кръстител – проповедта му за приближаващото се царство Божие и водното кръщение привлича всеобщо внимание. Според Иоановото Евангелие иудеите изпращат при него свещеници и левити, за да разберат дали той не е очакваният Месия (Иоан. 1:19). Отговорът на техния въпрос е категоричен: „Не съм аз Христос” (Иоан.1:20),т.е. „Не съм аз Онзи, Когото всички очаквате. Не съм аз Месия”. Иудеите изпращат при него не обикновени преници, а свещеници и левити, служители при храма, които добре познават Писанията и които не биха могли лесно да бъдат заблудени. Те имат високо мнение за Предтеча, тъй като е син на свещеник, а също и защото води ангелски, почти безплътен живот и го считат за достоверен свидетел, който може да потвърди пред тях истината относно личността на Месия. Според Блаж.Теофилакт Иоан прозира известно лукавство в техния въпрос – те търсели предлог за неверие в Христос. Оказва се, че този, когото те считат за достоверен свидетел, не присвоява за себе си Неговата чест, но ясно изповядва: „Не съм аз Христос”. Така свидетелството на Иоан се обръща срещу самите тях – той изповядва за Христос Онзи, Когото те считат за беден син на беден баща-дърводелец, произхождащ от бедно и незначително място – Назарет, от което не очакват нищо добро.

Според древно предание иудеите очакват идването на Илия, затова питат дали той не е този Илия, когото се очаква да дойде, или пък онзи Пророк, за който говори Мойсей (Второз.18:15). Иоан не отрича, че е пророк и посочва точно думите в Писанието, които се отнасят за него – „Аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен” (Иоан. 1:23; Ис. 40:3). Когато говори за Христос Иоан Го нарича Господ, а себе си посочва като слуга, който подготвя пътя Му. Блажени Теофилакт тълкува неговото свидетелство така: „Аз съм слуга и подготвям вашите сърца за Господа. И така, вие, лукави и хитри, изправете ги и ги изравнете така, че пред вас да има път за Господа Христа”. За разлика от другите пророци, чиито пророчества се отнасят до едно далечно и неопределено време, и чийто думи не са толкова въздействащи, думите на Иоан са изречени с власт, защото ясно възвестяват за настъпващото царство Божие. В пророчествата Иоан е наречен „глас”, защото гласът предшества словото – дихание, което чрез езика се формира в слово, затова първо се явява Иоан, а след него Христос.

Иоановото кръщение предшества по време Христовото кръщение – то е сянка, образ на другото и в него няма силата на Духа (Мат.3:11). Иудеите не разбират това и продължават да питат: „Защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?” (Иоан. 1:25). От думите на пратениците разбираме, че те считат Христос и Пророка за две различни лица. След като не успяват да принудят Иоан да обяви себе си за Христос, те започват строго да го порицават. Величието на Иоан се проявява в неговото смирение. Той им отговаря кротко, но правдиво – без суровост, въпреки високомерието им, като без да търси своята слава, той свидетелства за славата на Христос. Думите му разкриват истината без остатък – иудеите само мислят, че знаят Писанията, защото Месия стои посред тях, а те не са в сътояние да Го познаят – „Посред вас стои Един, Когото вие не познавате” (Иоан. 1:26). Думите на Предтеча сочат мисията на Христос – да бъде Посредник и Примирител между Бог и човеците, но те не разбират това. Покайното кръщение на Иоан не е съвършено, а подготвително за духовното кръщение, което ще извърши Христос.

В стих 28 се споменава, че Иоан кръщава във „Витавара (Витания), отвъд Иордан”, т.е. той проповядва смело пред множество народ. Именно сред това множество народ, който се стича за да чуе гласът на Иоан, пристъпва и Сам Христос, а Иоан Го посочва на народа: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света” (Иоан.1:29). Тези думи са отправени към онези, които очакват Агнеца, предобразно възвестен от Моисей и Исаия (Изх. 12 глава; Ис. 53:7-8). Не случайно се казва „взима”, а не „взе”, „греха”, а не „греховете”. Христос всеки ден взима върху Си нашите грехове, едни – чрез кръщението, други – чрез покаяние. Старозаветните жертви се повтаряли ежедневно без да могат да заличат греховете на народа, а Агнецът Христос взима върху Си греха на целия свят и го заличава. Като казва „греха”, а не „греховете” ев. Иоан Богослов има предвид всички грехове, но най-вече грехът на непослушанието, чрез който човекът стана роб на страстите. Христос заличава непослушанието с послушание до смърт, като лекува противоположното с противоположно (Блаж. Теофилакт).

Като посочва Христос, Предтеча отново напомня за Неговото безначално битие - „след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене” (Иоан. 1:30), т.е. за Него говорих на фарисеите, дошли при мене – „Този е, за Когото свидетелствах”. Иоан не казал за Христос „беше създаден преди мене”, а „съществуваше”, с което изобличава ересите на Арий, според който Христос е първо сред творенията, и на Павел Самосатски, който твърди, че Христос е получил начало на битието Си при раждането Си от Мария. Св. Иоан Кръстител нарича Христос „Мъж” неслучайно – по това време Той е бил 30 годишен, а също и в смисъл, че той е Мъж на всяка душа, Онзи Младоженец на Църквата, за който говори и ап. Павел – „сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа” (2 Кор. 11:2). Предтеча сякаш казва: „Аз съм само приятел на Младоженеца и посредник, а Мъжът иде след мене; аз привличам душите към вяра в Христа, а Той е Мъжът, Който ще се съедини с тях” (Блаж. Теофилакт).

По произход св. Иоан Предтеча се явява близък родственик на Иисус Христос – неговата майка Елисавета е братовчедка на св. Дева Мария. За да отхвърли обаче всяко съмнение за пристрастие, Предтеча казва „Аз Го не познавах” и признава, че кръщението с вода освен да предизвика покаяние има за цел и да събере народа, за да може Христос да бъде посочен на всички – „за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода” (Иоан. 1:31). В тълкуванието на този пасаж от Иоановото Евангелие Блажени Теофилакт не пропуска да отхвърли лъжливите твърдения за някакви чудеса, които Христос уж извършвал в детството Си. За съжаление много християни лекомислено приемат подобни апокрифни разкази за мними чудеса, които Христос уж извършил много преди кръщението Си в р. Иордан, и за които не е писано в Евангелията. Ако тези чудеса биха били истински, то славата Му на чудотворец би се разнесла по онези земи много преди Иоан Кръстител да заговори за Него. Думите на Предтеча обаче свидетелстват, че до този момент Христос е бил напълно непознат както за света, така също и за него самия: „Аз не Го познавах, но Отец ми Го откри при кръщението”. Самият Иоан Кръстител получава твърдо уверение в богосиновството на Христос и това, че Той е очакваният Месия едва когато вижда Духът по чувствен начин – във вид на гълъб, да слиза над Него при кръщението Му.

Използвана литература:
Блажени Теофилакт, Архиепископ Български – „Тълкувание на Евангелието. Част 2”, изд. „Св.вмчк Георги Зограф”, Св.Гора, 2003.