Понятията дух и душа в светлината на християнството

Прикачен файл:

Прикачен файл:

По книгата на Архиеп. Лука Войно-Ясенецки „Дух, душа и тяло”


Понятията дух и душа са от ключово значение в разбирането на християнския светоглед и поради това изискват детайлно изясняване.

Материализмът като противоположен светоглед на християнството, не признава духа като реалност и свежда всички прояви на психиката към процесите, протичащи в главния мозък, най-вече в кортикалното вещество на неговите полукълба, т.е всички психически прояви у човека той счита за функция на мозъка. Физиологията е изяснява зависимостта, която съществува между психичните процеси и нормалните или патологични (болестни) функции на нервната система и главния мозък, а също и от функциите на органите с вътрешна секреция и сложната хормонална система, която оказва мощно въздействие върху мозъка и нервите. Т.е. физиологията доказва, че всичко, което става в организма, има огромно влияние върху психиката. Това откритие би трябвало да потвърди материалистичната концепция за психиката като функция на тялото. Още И. П. Павлов и неговата школа доказват, че централната нервна система господства над всички соматични (телесни) процеси, определя и насочва дейността на всички органи, растежа и жизненото им състояние, както и силно въздейства върху протичането на физиологичните процеси.

В наше време тезите на материализма, в техният най-груб вид, са силно разклатени, защото не са в състояние да обяснят редица явления от духовната сфера, някои от които описани в Свещеното Писание, а други случващи се в реалния живот и представляващи неразделна част от битието на човека. Тези явления свидетелстват, че духът на човека може да съществува и да се проявява отделно от душата и тялото. При цялата си необяснимост те свидетелстват, че връзката на духа с тялото не е безусловна и че духът може да съществува и да се проявява и извън тялото. Проявите на духа свидетелстват за възможности за възприемане от по-висш характер, извън сферата на петте ни сетива. При все, че животът на духа е свързан неразделно с нервно-психическата дейност на тялото, в него се запечатват всичките ни мисли, волеви действия, т.е. всичко, което става в нашето съзнание и това е нещо съвсем различно от онези следи и отпечатъци в нервните клетки, с които физиолози и психолози обясняват паметта. Наивно е да се мисли, че мозъкът е в състояние да съхрани завинаги и най-дребните събития в живота ни с всичките им детайли, чувствен оттенък и нравствена оценка. Множество примери свидетелстват, че преди смъртта или при реална опасност от смърт, в съзнанието на човека преминава за секунди като на филм целият му изминал живот и то до най-малки детайли, включително и с нравствена оценка на случващото се. В редица описани такива примери е удивителна свръхестествената бързина на потока на спомените, а най-вече тяхната изключителна пълнота и яснота. Това не би могло да се обясни с естествените процеси, протичащи в мозъка на човека, защото за тях е необходимо достатъчно време, поради материалния начин на протичане на процесите в клетките. По тази причина съвсем естествено стигаме до извода, че тези процеси съвсем не протичат в мозъка, а имат трансцендентен произход и същност.

Пример за висшите прояви на духа в най-чист вид наблюдаваме в делата извършени от Христос. Евангелието свидетелства как Той е излекувал кръвоточивата жена - само с едно докосване до дрехата Му, тя получава изцеление от дългогодишната си болест (Мат.9:20-22). На въпроса Му: Кой се допря до Мене?, учениците отговарят, че народът Го обкръжава отвсякъде и те няма как да знаят това. Сам Христос обаче им открива, че нищо не остава скрито от Него, и че от Него (от Неговия дух) е излязлата сила, която е изцерила кръвоточивата жена. Това е едно доказателство за явление, което излиза извън рамките на чисто физиологичните явления.

Какво представлява душата и какво наричаме дух?
Душата в най-простият й вид – при животните, представлява комплекс от органически и чувствени възприятия, мисли и чувства, както и следи от спомени, обединени от самосъзнанието. При по-усъвършенстваните видове расте и тяхната духовност, като към диханието им на живот се прибавя и начатък на ум, воля и чувства.

У човека душата е много по-висша, защото духът, който участва в нейната дейност е несравним с духа на животните. Духът у човека има способността да придобива даровете на Св. Дух, които св. прор. Исаия описва така – „дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие” (Ис.11:1-3). Духовността при хората също има различна степен. Ап. Павел отличава човеци „духовни” и човеци „душевни” (1 Кор. 2:14-15). Ап. Иуда се изказва за последните така – „Те са човеци душевни – и нямат дух” (Иуд. 1:16). Примитивната душа на животните е смъртна, както са смъртни и онези елементи на самосъзнание у човека, които излизат от материалната същност на тялото (органическите и чувствените възприятия). Безсмъртни при човека са само онези елементи на самосъзнание, които са свързани с живота на духа. На животните не са присъщи висшите прояви на духа, присъщи за човека – религиозното и нравственото чувство. Св. Лука Войно-Ясенецки открива в Свещ. Писание податки в потвърждение на това, че и духът на животните, доколкото той има начало в Духа Божий, е обречен на безсмъртие. В потвърждение на това той посочва думите на св. ап. Павел, който споменава, че животните очакват прославянето на синовете човешки, когато и самите те ще бъдат освободени от робството на тлението(Рим. 8:20-21).

Човек опознава най-дълбоката същност на своето същество не с ума, а с духа си. Чрез него възприемаме и действието на Божията благодат върху нас. Премъдрият Соломон в Притчи казва за човешкият дух следното: „Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето” (Притч. 20:27). Свещ. Писание свидетелства многократно, че духът е висшето проявление на нашата природа. „А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!” (Гал.4:6), и също - „Вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа” (Еф.2:22).

За Духа, Който иде от Бога, за духа на този свят и духа на антихриста се говори на много места в Свещ. Писание. Всичко това е свидетелство, че за човешкия дух се води велика битка, както и че този дух е лесно податлив на много и различни влияния.Човешкият дух е дихание на Духа Божий и поради това е безсмъртен и толкова ценен. Той общува с трансцендентния, с вечния свят, живее в него и принадлежи към него. И все пак човек е двусъставно същество – между тялото и духа съществува непрекъснато взаимодействие. Духът принадлежи към вечността, но поради свързаността си с него и тялото ще бъде причастно – или на блаженството или на страданието. Този вечен живот ще бъде възможен едва, когато съществуват необходимите условия за живот и се яви „ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр.3:13). Т.е. вечният живот няма да бъде само форма на съществуване на духа, а начин на съществуване на цялостния човек, на неговата духовна и телесна същност, в тяхното неразривно единство. Блажена вечност очаква и по-низшите твари, макар за тях блаженството да се отнася едиствено до наслада от заобикалящата ги природа и от общуването с човека, който няма да ги мъчи и изтребва. Техният дух, който е твърде примитивен няма да може да се развива и усъвършенства до безкрайност като този на човека.