|
от: 06.03.2016
Прикачен файл:  Прикачен файл:
В първите глави на своето Евангелие св. Иоан Богослов отделя място на няколко значими събития от началото на обществената проповед на Христос – призоваването на апостолите, чудото в Кана Галилейска и изгонването на търговците от Иерусалимския храм (Иоан. 1:37 – 2:25).
Свидетелството на св. Иоан Кръстител, който посочва Христос като „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света” (Иоан. 1:29) произвежда голямо впечатление у израилтяните и привлича първите последователи на Христос в лицето на самия Иоан Богослов, на ап. Андрей, Симон, Филип и Натанаил. Св. Евангелист от скромност не назовава името си, което е обичайно за него (срв. Иоан.13:23; 18:15), но е факт, че е последвал Христос още от самото начало на Неговата проповед. Счита се, че заради това, че ап. Андрей е назован по име, той получава и прозвището „Първозвани”, т.е. призован пръв по време.
Какво е било първото впечатление на апостолите от Христос, че са Го последвали с такава решимост и доверие? Сякаш само Натанаил проявява известно колебание, но то се изпарява, когато се изправя лице в лице със Самия Христос. От евангелският разказ става ясно, че първоначално Иоан Богослов и Андрей Го следват мълчешком, без думи, което принуждава Христос да се обърне към тях и да ги попита: „Какво търсите?”, т.е. „Защо вървите след Мен?”. Разбира се Христос е знаел причината, поради която те го следвали, но им дава възможност сами да изразят това, което ги вълнува. Вероятно те са копнеели за по-близка беседа с Него, затова Го последват до дома Му, като прекарват там целия ден, а най-вероятно и нощта.
Беседата с Христос трябва да е имала изключително силно въздействие върху тях, защото Андрей бърза да разкаже за това на брата си Симон (бъдещия апостол Петър) и да му покаже Спасителя, а ап. Филип, който е призован лично от Христос, намира Натанаил, за да го извести, че заедно с Андрей и Симон, също жители на Витсаида, са намерили Месия. Ап. Филип е напълно категоричен пред Натанаил, когато казва, че Месия е Иисус, сина на Иосиф, от Назарет, Същият за Когото са писали Моисей в Закона и са говорили пророците (Иоан. 1:45). Подобно на Симон, който е познат от Спасителя и наречен от Него „Петър”(„Кифа” на евр.), и Натанаил попада пред погледа на Христос, за да бъдат разкрити дълбините на душата му и тайните на сърцето му. На ап. Петър Христос предрича велико бъдеще и променя името му. Това най-вероятно е имало за цел да му покаже, че пред него стои Този, Който в старо време променя името на Аврам в Авраам, както и на Сара в Сарра (Бит. 17:5,15). От своя страна ап. Филип не се нуждаел от някакво уверение, а веднага последвал Господа, когато Той му казал: „Върви след Мене” (Иоан. 1:43). По всичко личи, че Филип бил постоянно зает с изследването на Моисеевите книги и в очакване на Христос, затова се удостоил да бъде призован лично от Него, за да Го последва. Вещ в познание на Писанията бил и Натанаил, което се вижда от това, че той привежда с лекота доказателства за Месия от свещените книги. Неговите аргументи не произлизат от неверие, а от предпазливост и ум, за разлика от фарисеите, които питат, за да обосноват неверието си. Като Бог Христос е истински познавач на човешките сърца, затова изрича думи на похвала за Натанаил, наричайки то „истински израилтянин, у когото няма лукавство” (Иоан. 1:47). Тези похвални думи са свидетелство за искреното желание на Богочовека да срещне у Своите Си именно такава вяра – твърда, чиста и без примес на лукавство. Удивен от пророческите думи на Христос, Натанаил почувствал в пълна сила величието на Господ, доколкото е било възможно да го усети, и Го изповядва за Месия без никакво колебание: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев” (Иоан 1:49). И все пак тази изповед на вярата не получава толкова висока оценка от Христос, както изповедта на ап. Петър (Мат. 16:16). По мнението на тълкувателите в този момент Натанаил не се оказал особено прозорлив, в противен случай би изповядал Месия не просто като като Цар на Израил, а като Цар на целия свят – т.е. логично би било първо да Го нарече „Цар”, а след това „Син Божий”. Най-вероятно под „Син Божий” той е имал предвид единствено месианското достойнство на Христос, а не Божествената Му природа. Натанаил все още не е знаел за Божествения произход на Христос, и все пак в смисъла на казаното за Богосиновството Му в псалом 2, той би могъл да знае, че Христос е Същество с висша, божествена природа (вж. Пс. 2:7). Неговата изповед не би могла да се сравни с изповедта на ап. Петър – „Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16), затова Петър е наречен от Христос „блажен” и му поверява Църквата Си, а на Натанаил казва с лек укор, че занапред ще види още много чудеса, които ще му отворят очите, за да види истината. Неслучайно са изречени тук думите на Христос за Ангелите, които „възлизат и слизат над Сина Човечески” (Иоан. 1:52). Тази картина следва да напомни за стълбата, която вижда в съня си патриарх Иаков (Бит. 28:12). Христос разкрива, че Неговите ученици ще виждат това и то „отсега”, т.е. веднага, а не в обозримото бъдеще. Тъй като никъде евангелският разказ не споменава за реално виждане на Ангели от учениците, това ни навежда на мисълта, че тези думи са казани в преносно значение. С тях Христос благоволил да открие, че отсега нататък Неговите ученици ще бъдат свидетели на необикновено близко общение между Бог и хората – общение, в което Ангелите се явяват като служители на Сина Божий. Когато споменава за стълбата на Иаков, Христос има предвид и нещо друго. Той иска да увери Натанаил, че Той не е „Син Божий” в смисъла на висше човешко същество, приближено на Бога, а нещо повече. Той отъждествява Себе Си с Господ, Който се явил на Иаков във Ветил, седящ на върха на стълбата, по която слизали и се изкачвали Ангели. Той имал основание да посочи този пример, защото от казаното в Бит. 31 гл. е ясно, че на патриарх Иаков се явил не Бог, а Ангел Господен, т.е Второто Лице на Св. Троица – Син Божий (Бит. 31:11-13), явяващ се многократно на патриарсите в Стария Завет (вж. Бит.16:7-13, 22:11-18, 31:11-13, 32:24-30; Изх. 3:2-6,14, 23:20; Съд. 2 гл., 13:16-22; Деян. 7:30-38). Христос е наречен Ангел Господен защото е истински пратеник на Отца – и в Стария, и в Новия Завет. С тези думи Христос предсказва, че както в Стария Завет Му служат Ангели, като на Бог, така и в Новия Завет Ангелите ще Му служат като на Месия и като на Син Човечески, което е едно и също (вж. Дан. 7:13:14), с цел устройване на Месианското царство сред хората.
Думите на Христос за Натанаил, че го е видял не другаде, а „под смоковницата”, са казани в смисъл, че Господ го намира стоящ под сянката на Закона, т.е. изследващ дълбочината на Закона, но все още неразбиращ истинския образ на нещата. Въпреки това виждаме, че Христос поглежда милостиво към него, с разбиране към неговата немощ, както постъпва много пъти с апостолите и с искрено вярващите.
Използвана литература:
Лопухин, А. П. Толковая Библия или комментарий на все книги Свещенного Писания Ветхаго Завета и Нового Завета.
Блаж. Теофилакт, Архиеп. Български, Тълкувание на Евангелието, част 2.
|
