Беседата на Христос с Никодим

Прикачен файл:

Прикачен файл:

След кръщението на Христос и явяването Му като Месия в цяла Палестина се разнесла мълвата за появата на нов Пророк и Чудотворец: „И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери”(Мат. 4:23-24) – свидетелства ев. Матей. Славата на Христос се разнесла навред в Палестина, като „подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан” (Мат.4:25). Извършваните от Христос чудеса били необикновени и Го съпътствали постоянно, което предизвиквало недоумение: „народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля” (Мат. 9:35), същото пише и ев. Марк - „и извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят” (Марк.7:37). Народът гледал на чудотворството като на явен белег на Неговото богопратеничество. Това предсказвали и пророците, затова въпросът на учениците на Иоан Кръстител „Ти ли си Оня, Който има да дойде?” (Лук. 7:20) получава отговор от Писанието: „слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; и блажен е оня, който не се съблазни поради Мене” (Лук. 7:22-23). Евангелието свидетелства, че Христос непрекъснато бил сред народа – проповядвал пред събралото се множество, а с някои и насаме. За една такава лична бесеседа на Христос с фарисеина Никодим ни разказва евангелист Иоан в трета глава от своето Евангелие.

Разговорът на Никодим с Христос се състоял през нощта, тайно от всички. Най-вероятно той не искал за него да узнаят фарисеите и иудейските началници, за да не бъде отлъчен от Синедриона и синагогата (Иоан. 12:42) или предпазливо избягвал да прояви явен интерес към Христовата личност преди да се докаже със сигурност, че Той е истинският Месия. Изкушението да определим Никодим като страхливец е голямо, но нека си припомним, че впоследствие той се застъпва за Него пред Синедриона, когато искат да Го арестуват, като издига глас с уместния въпрос: „осъжда ли нашият Закон човека, ако първом не го чуят и узнаят какво върши?” (Иоан. 7:51). Никодим е и този, който според Евангелието донася около 100 литра смес от смирна и алое, за да бъде обвито и помазано Христовото тяло след свалянето от Кръста според иудейския погребален обичай.

Според тълкувателите в нощното посещение на Никодим има символичен смисъл – човекът е в тъмнина пред Бога, търси Го в нощта на своето съмнение и духовно неведение, и не намира покой, докато не си изясни тайната на Неговата личност. Най-приемливо е да предположим, че Никодим е търсел време и място за задълбочен разговор с Христос, пречка за който е била постоянната човешката тълпа около него и неизменното присъствие на учениците Му.

Разговорът на Никодим с Христос наистина се оказва задушевен и полезен за него, като предизвиква коренна промяна във възгледите и представите му за Месия и Неговото Царство. Никодим е представител на фарисеите, които имали особени очаквания за Месия, считайки себе си за привилегировани членове на Царството Му. Неслучайно той започва разговора с Христос в множествено число, изразявайки разбиранията на мнозинството от народа, а също и на известна част от иудейските законоучители – „Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог” (Иоан. 3:2). Освен Никодим Евангелието споменава имената на Иосиф Ариматейски и рави Гамалиил (Иоан. 19:38; Деан. 5:34-39; 22:3), които докрай остават тайни Христови ученици, поради враждебното отношение на Синедриона към Него. И все пак, въпреки почитта си към Христос, Никодим не е имал представа кой в действителност е Той. Нарича Го уважително „рави”, т.е. „учителю”, но така всъщност Го приравнява по ранг със самия себе си. Вижда се, че в разговора Никодим участва от позицията на човек, който добре познава Закона. И все пак той пак не може да разбере това, което му говори Христос, затова още в началото на разговора чува укорителните думи: „ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?”(Иоан.3:10).

Подобно на други лични беседи, така и тук Христос проявява Своето божествено всезнание, като не отговаря на конкретно зададения въпрос, а дава отговор на друг, незаден още въпрос, с което разкрива, че познава добре дори тайните мисли на човека. Тава ясно се вижда и в разговора с Никодим – Христос отговаря на незададения въпрос: „Как може да влезе човек в Царството Божие?” По-нататък той пита пак същото, но този път открито - „Как може да бъде това?” (Иоан. 3:9), за което получава упрек от Христос. Като иудейски учител и добър познавач на Закона, той би трябвало да разбира добре тайните на Божието Царство. За да обясни същността на духовното раждане, Христос напомня за Иоановото кръщение, което е подготовка за влизане в Божието Царство. Колкото до самото новорождение, то е дело на Духа, Който действа по закони, надвишаващи човешкия ум и не може да бъде напълно разбрано от човека.

В завършителните думи на Христос от беседата Му с Никодим се съдържа същината на цялото Евангелие - в отношениенто Си към хората Бог действа движен от любов, като тази любов се простира не само до някои Негови избраници, а е дар за целия свят. Божията любов се изразява в това, че Той отдава за света най-скъпото, което има – Своя Единороден Син. В отговор се изисква от човека не да заслужи, а да приеме този дар, защото спасението се придобива с вяра в Христос и Неговата жертва, принесена за изкупление на човешкия род.