Курс Православно вероучение

Отношението на Христос към греха и грешниците

от: 10.04.2016

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Още преди идването на Месия пророците са предсказали по-главните събития от живота Му, както и някои черти на характера Му. „Старозаветният евангелист” прор. Исая образно описва Христос така: „няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците; пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина”(Ис. 42:2-3). Сам Христос застава пред всички в храма и прочита текста от свитъка на пророка, в който се говори за Него: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година” (Лук. 4:18-19; Ис. 61:1-2).

Евангелистите ни привеждат редица примери, в които се разкрива богатството от милост и човеколюбие, което Христос проявява към грешните и страдащи люде. Той общува с тях, без да гледа на произхода и начина им на живот, а главната Му цел е грижата за спасението на техните души. Това става повод книжниците и фарисеите да Го упрекнат, че „яде и пие с митари и грешници” (Мат. 9:11). На тази реплика Христос отговоря с думи от Писанието: „Идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва”. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Мат. 9:13), като припомня думите на прор. Осия 6:6 – „Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения”. Христос идва да изпълни волята на Отца, която е не да съди света, а да го спаси, като призове грешниците към покаяние и ги приведе към Отца, за да бъдат „едно стадо и един Пастир”(Иоан 10:16). Това е волята на Отца, а книжниците и фарисеите, не само не милеят за ближните си и спасението им, но се явяват и техни строги съдници, много преди окончателния Божи съд. Главната причина книжниците и фарисеите да мразят Христос и да замислят убийство Му е тази, че сърцата им стоят далеч от Закона, и че нямат истинско богопознание и богопочитание. Те Го мразят затова, че върши волята Божи, като така разобличават сами себе си: „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха са имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина” (Иоан. 15:24-25).

Христос не веднъж ги изобличава книжниците и фарисеите заради тяхната външната праведност, прикриваща вътрешна нечистота, като ги сравнява с варосани гробници, а неприкритата им злоба - със злия нрав на ехидната (библейско название на отровна африканска змия, станала нарицателно за зъл и коварен човек): „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота; тъй и вие се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие... Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за геената?” (Мат. 23:27-28, 33). Докато Христос проявява милост към грешниците, книжниците и фарисеите, възстават срещу Божествената милост и прощение, като изискват спазването на Закона с цялата му строгост, дори до назакание на грешника със смърт. Водени от завист и омраза към Христос, те търсят начин да Го обвинят в нарушение на Мойсеевия закон или на римския закон, като по този начин Го злепоставят пред народа или пред римската власт.

Евангелист Иоан Богослов разказва за едно събитие, случило се между трета Пасха и Пасхата на Христовите страдания, по време на празника Шатри. Докато Христос е в храма и поучава, книжниците и фарисеите довеждат до него една жена, уловена в прелюбодейство. Престъплението не подлежи на съмнение, защото има свидетели, доведена е и извършителката, като целта е да принудят Христос да потвърди най-тежкото наказание, предвиждано от Моисеевия закон – смърт, чрез убиване с камъни. Ако Христос определи друго, ще наруши Мойсеевия закон, а ако поиска смъртно наказание, ще наруши римските закони, които не позволяват на иудеите да наказват със смърт. Очевидната им цел била да поставят Христос в капан и да Го изобличат. Без съмнение Той е разбрал коварството им, но постъпва като Бог и като Спасител на всички човеци - неги изобличава явно и вместо да огласи скритите им грехове, както постъпили те с жената-прелюбодейка, Той се обръща към тях и им казва: „който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея” (Иоан. 8:7), след което започнал да пише по земята с пръст думи, които за тяхната съвест се оказали изобличителни. Христос успява да достигне до сърцата на всички – и на жертвата, уловена в прелюбодеяние, която усетила Божествената любов и милост, обещава да не греши вече, както и до сърцата на нейните обвинители, които се разотиват изобличени и засрамени. Наистина те не се покайват, но гордостта им е сломена, а коварството – съкрушено пред лицето на Божествената правда. Думите на Христос: „Жено, де са твоите обивинители? Никой ли те не осъди?” (Иоан. 8:10) звучат като присъда над всички самозвани съдници. Той също не произнася присъда над нея – от една страна това е смирението Му пред Отца като на Син Човечески, а от друга - послушание пред волята Му, която е да спасява, а не да погуби.

Този пример ясно ни показва, че човешката справедливост е една, а Божествената – съвсем друга. Човект съди винаги с двойна мярка – една към самия себе си, а друга – към всички останали. Божествената справедливост винаги се предшества от Божествената любов, затова и в много случаи изглежда нелогична, според нашите човешки разбирания. Това най-ясно се илюстрира в притчата за милостивия цар и немилостивия слуга (Мат. 18:23-35). Бог прощава на човека без каквито и да е предпоставки, защото любовта е истинската Му същност и всичките Му дела са предшествани от нея. Това най-пълно се разкрива в Христовото изкупително дело, където Христос показа на дело, че пръв ни е възлюбил и се е пожертвал за нас, още докато бяхме и продължаваме да бъдем грешни, и много преди ние на свой ред да Го възлюбим (Рим. 5:8).

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com