Курс Православно вероучение

Старозаветни предобрази на кръщението

от: 15.01.2017

Прикачен файл:

Прикачен файл:

„Бащите ни всички под облака бяха
и всички през морето минаха;
всички в Моисея се кръстиха
в облака и в морето”
(1 Кор. 10:1-2)

Празникът Богоявление, известен още като Кръщение Господне и Просвещение, първоначално е обобщавал всички събития, свързани с явяването на Христос в света – Рождеството, поклонението на мъдреците, чудото в Кана Галилейска и нахранването на множеството с пет хляба и две риби. Празникът е известен и като Просвещение, защото според старозаветното пророчество, Христос се явява в света като Светлина, за да просвети народа с истинско богопознание (Ис. 9:1-2; Мат. 4:16).

Старозаветните четива – т.нар. паримии, които се четат на вечернята на празника Богоявление, са 13 на брой. Свързани са както със самото събитие – явяването на Христос при р. Иордан и кръщаването Му от Предтечата, така и с най-важните места в старозаветните библейски книги, които са предобраз на Кръщението. Най-съществено място между всички заема водата, като средство за очистване, освещаване и изцеление.

Първият старозаветен откъс е от Бит. 1:1–13 и е свързан с библейския разказ за първите три дни на сътворението. В него се разказва как Божият Дух оживотворява първичните води, които по заповед на Бог Слово произвеждат живот. Тук имаме аналогия между първичните води и водите на Кръщението, между първото и второто творение. По думите на св. ев. Иоан Богослов, Кръщението е ново раждане, а кръстените в Христа – „нова твар” (2 Кор. 5:17). Видният църковен писател от първите векове Тертулиан (+220 г) пише в своя труд „За кръщението” следното: „първичните води носели живот, така че никой да не се учудва, че кръщелните води са способни да дадат живот”. В контекста на новозаветното събитие, можем да направим паралел между първичните води, над които се носи Дух Божий (Бит. 1:2) и слизането на Духа над водите на р. Иордан по време на кръщението на Господ Иисус Христос.

Вторият библейски откъс представлява избрани стихове от книга Изход - Изх. 14:15–18, 21–23, 27–29, разказ за преминаването на евреите през Червено море. Това събитие отбелязва края на робството в Египет и начало на пътя към свободата и Обещаната земя. Преминаването през Червено море е един от най-често срещаните предобрази на кръщението. За първи път преминаването през Червено море е разтълкувано в светлината на кръщението от ап. Павел в 1 Кор. 10:1-6 – „бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос. Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята. А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи”. Друг виден църковен учител – Климент Александрийски (+215г), в популярното си произведение „Стромати” тълкува облачния стълб, съпровождащ евреите през деня, като предобраз на Светия Дух, а огненият стълб през нощта – като Словото. Така облакът и морето (1 Кор. 10:1) изразяват единството на водата и Духа, което се явява в Кръщението. Това тълкувание се потвърждава и от текста в канона на Богоявление – дело на св. Иоан Дамаскин – ”В древност облакът и морето предизобразиха чудото на божественото кръщение – чрез тях древният подзаконен народ, пътувайки се кръсти, като морето бе образ на водата, а облакът – на Духа. Получавайки в тях съвършенство ние викаме: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”(7-ма песен на канона от утренята на Богоявление).

Третата паримия ни припомня Изх. 15:22-27; 16:1 – чудото с превръщането на горчивата вода в сладка при извора Мера, както и лагеруването на евреите при многоводния и плодороден оазис Елим. Чудното дърво, което използва Моисей е предобраз на животворящия кръст. Затова този откъс се чете и в навечерието на празника Въздвижение на честния Кръст Господен (Кръстовден). В светлината на празника Богоявление този откъс припомня силата Божия, чрез която всяка горчивина и скръб се превръща в сладост.

Четвъртата паримия е взета от книгата на Иисус Навин - Иис. Нав. 3:7-8, 14-17, и напомня събитието в края на 40-годишното странстване на богоизбрания народ – преминаването на река Иордан. Според св. Кирил Йерусалимски предводителят на евреите - Иисус Навин, е предобраз на Христос. Както след преминаването на р. Иордан Иисус Навин разделя Обещаната земя между 12 колена, така и Христос след Своето Кръщение в р. Иордан изпраща 12-те апостоли като вестители на евангелието по целия свят. Преминаването на р. Иордан е също предобраз на кръщението. Самата река Иордан играе много важна роля в Свещеното Писание, на първо място, заради стратегическото си място и значение в георграфско отношение. За евреите тази река означава преди всичко живот и свобода. Живот – защото е единственият сладководен източник на вода в района, и свобода - защото да пресекат тази река, за евреите означавало да влязат в изпълнението на Божието обещание – в земята, където „тече мед и мляко” и където Бог ще обитава между тях. Реката извира от планина Ермон, на границата между Сирия и Ливан, и се влива в Мъртво море, като дължината й до устието е 251 километра. В Библията се описва като река „преливаща от вода” и такава тя е била почти до наши дни. Запазено е свидетелство от края на 19 век, според което водите й били бурни, и оглушителният им тътен се чувал надалеч, но сега р. Иордан е с намален дебит, поради безугледната й експлоатация от няколко съседни държави като източник на вода в региона.

Петата паримия от 4 Царств. 2:6-14 разказва за чудото с прор. Илия, който разделя водите на р. Иордан с кожуха си и е взет жив на небето. Тук освен разделянето на водата, важен образ е и самия пророк Илия – пророческият му дар се предава на Елисей, като силата му преминава от род в род – така и до последния пророк на Стария Завет – Предтечата Иоан. Потвърждение на връзката между Иоан Предтеча и прор. Илия е дал Сам Господ Иисус Христос, който казва на евреите: „всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде” (Мат. 11:13–14).

Шестата паримия – 4 Царств. 5:9-14, има за своя основна тема очистващата сила на водите. Тя разказва за изцеляването на сириеца Нееман, чудо, което се споменава и в Новия Завет (Лук. 4:27) и което е предобраз на кръщението, което очиства всяка греховна сквернота. Божията милост над Нееман може да се разглежда и като предобраз на влизането на езичниците в Църквата Христова.

Седмата паримия – Ис.1:16-20, е призивът на прор. Исаия за очистване на народа и обръщането му към добри дела. Тук се призовава не към физическо, а към духовно очистване, чрез което се умиват греховете и човек влиза в общение с Бога чрез Неговата Църква. Този призив се изпълнява буквално при Кръщението Господне и предизобразява тайнството Кръщение, чрез което се влиза в Църквата. Думите на прор. Исаия са вплетени в девета песен от канона на Богоявление, където се казва така: „Умийте се и се очистете – говори Исая – махнете лукавството пред Господа; жадуващи, идете при живата вода, защото Христос поръсва с водата на обновлението тия, които пристъпват към Него с вяра и кръщава с Духа за неостаряващ живот.” (из Канон на утренята на Богоявление).

Осмата паримия – от Бит. 32:1-10, ни напомня за срещата на патриарх Иаков с Ангелите Божии при Маханаим. В тежък за него момент Бог Му се явява на помощ чрез ангелското опълчение. Последните стихове на този старозаветен откъс ни отвеждат към река Иордан – отправната точка в неговия нов живот на странник, който бяга от отмъщението на своя брат, като единствената негова надежда е в Божията милост. Патриарх Иаков преминава р. Иордан с една тояга, а се връща с цял керван и като баща на многолюдно семейство.

Деветата паримия е откъс, който ни напомня разказа за намирането на Моисей от фараоновата дъщеря - Изх. 2:5-10. Предобраз тук представлява спасяването от неминуемата смърт във водата, който младенецът Моисей получил, спасение, което получава и всеки християнин в купела на кръщението, когато започва своя нов, духовен, вечен живот.

Десетата паримия ни показва Божията благодат, проявена в личбата с росата върху Гедеоновото руно – Съд. 6:36-40. Откъсът ни напомня за личбата, чрез която Бог уверил Гедеон – най-малкият от синовете на Иоас, че на него е отредено да спаси народа си от гнета на мадиамците. Самият Гедеон поискал личба от Господа – „ако има роса само върху руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моята ръка ще спасиш Израиля, както говори” (Съд. 6:37). Бог дал тази личба, но Гедеон поискал още едно уверение от Него – този път руното да е сухо, а цялата земя около него – мокра. Тук капките роса изобразяват Божията милост, а сухата земя е Палестина, защото благодатта Божия се явява чрез вода (в случая роса). При кръщението благодатта на Св. Дух като роса оживява душите, увяхнали от зноя на страстите. Росата е често използвана в Стария Завет метафора за Божиите благословения, които вдъхват бодрост и обновяват човешките сили (срв. Пс. 109:3; Пс.132:3 и др).

Единадесетата паримия припомня извършеното чудо от св. прор. Илия в противоборство с Вааловите жреци на планината Кармил – 3 Царств. 18:30-39. По молитвите на пророка, от небето слиза огън и изгаря водата и жертвата върху жертвеника. Според тълкуванието на св. Григорий Нисийски, огънят – това е животворящият и изгарящ Дух. Съчетанието от вода и огън само показало Господнята слава.

Дванадесетата паримия отново ни връща към чудесата извършени от прор. Елисей – 4 Царств. 2:19-22, а именно превръщането на лошата вода в добра. Това събитие е аналогия със случващото се на Богоявление, когато осветената в този ден вода става целителна за душите и телата, така както и благословената от прор. Елисей вода става здрава.

Тринадесетата паримия е откъс от Ис. 49:8-15, която възвестява Божието милосърдие и идващото спасение. Тук пророкът говори за водата и за всички жадни, които ще бъдат заведени при водните извори.

Освен старозаветните четива, които се четат на вечернята, много старозаветни четива и псалми се четат и в навечерието на празника, когато се отслужват т.нар. Царски часове. Всички тези четива представляват старозаветни уроци, които са посветени главно на водата и нейната очистителна и обновяваща функция. В Ис. 55:1 направо се говори за месианските времена (т.е за времето, когато ще се открие Царството на Месия), когато всички, които жадуват, ще бъдат призовани към водите.

Старозаветните пророчески думи възвестяват, че Сам Бог е изворът на спасението (Ис. 12:3-6) – „Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила ... и Той ми биде за спасение. Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението, и ще кажете в него ден: славете Господа, призовавайте името Му; разгласяйте между народите делата Му; напомняйте, че името Му е велико”.

Молитвите, които се четат на Великия Богоявленски водосвет също ползват познатите ни вече текстове от Стария Завет, които потвърждават очистващата и обновяваща роля на водата: „Ти си нашият Бог, Който чрез вода и Дух обнови овехтялото от греха естество. Ти си нашията Бог, Който чрез вода потопи при Ной греха. Ти си нашият Бог, Който чрез морето освободи от фараоновото робство посредством Моисей рода еврейски. Ти си нашият Бог, Който разцепи камък в пустинята и потекоха води и потоци се наводниха, а жадуващия Си народ насити. Ти си нашият Бог, Който чрез вода и огън посредством Илия отвърна Израил от заблуждението Ваалово.”

Използвани материали:
Д-р Стефка Кънчева „Старозаветни четива в царските часове и вечернята за Богоявление – антология „вода”

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com