от: 19.02.2017
Прикачен файл:  Прикачен файл: 
Настъпва времето на пост и покаяние, което не е нищо друго освен завръщане при Бога – по примера на по-малкия син от притчата за Блудния син. Тя много точно рисува същността на отношенията между Бог и човека – отношения не между законодател и изпълнители на закона, нито отношения между господар и наемници или роби, а отношения между Баща и синове. Докато в гореизброените отношения водещи са страхът от наказание, принудата и задължението, то в отношенията между Бог и човека водещото е синовно-бащиното чувство, затова и свързаните с него понятия като покорство, дълг и страх, биват определяни като синовни – синовен страх, синовен дълг, а това им придава съвсем различно съдържание. Покорството ни пред Бога не е робско, защото то не отнема нашата свобода, а напротив, прави ни свободни от страстите и греха (Лимасолски митр. Атанасий).
Притчата за Блудния син много точно успява да илюстрира същността на отношенията между Бог и човека, тъй като синовно-бащинските отношения имат в основата си принципи, които коренно се различават от останалите междучовешки отношения. В тях основата не е поставена върху справедливостта и взаимната изгода, напр. изпълненият дълг носи някаква награда, а неизпълненото задължение - наказание. Дори в това, което Бог изисква от нас Той не оставя всичко на нас, а подкрепя и подпомага по всякакъв начин нашето добро намерение, воля или разположение, като при това Бог зачита нашата свобода и не се намесва против волята ни. Св. отци подвижници имат един принцип – „Дай на Бога своето намерение и ще получиш сила!”, т.е. само поискай да направиш нещо добро и Бог ще ти даде сили да го извършиш на дело. Този принцип се разкрива на много места в Свещеното Писание. В посланието на св.ап. Иаков се казва: „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас” (Иак.4:8), като продължението на този стих е особено важно – „очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни... смирете се пред Господа, и ще ви въздигне”. Бог изисква смирение, недвоедушно сърце – т.е изисква воля, която твърдо да избере доброто, а не да бъде изменчива и непостоянна. Друг важен библейски принцип е, че „невъзможното за човека е възможно за Бога”, т.е. Божията сила може да извърши всичко, но не без наше участие, не без нашата вяра, която не е нищо друго освен желание Бог да действа в нас, защото „всичко е възможно за вярващия”. В притчата за Блудния син (Лук.15:11-32) виждаме, че бащата охотно изпълнява желанието на по-малкия си син и не му отказва нищо. Той не се опитва да го разубеждава, да му дава съвети – бащата вярва на сина си, желае неговото добро и силно се надява на неговото благополучие. Когато синът му се връща, той го вижда отдалеч (Лук.15:20) , което говори, че доста от времето си бащата е прекарал в очакване синът му да се завърне. Бог желае да ни помогне, стига нашата воля да не се противи на Неговото желание. В този смисъл дори и най-малкото наше усилие веднага ще привлече Божията помощ към нас, дори да Го повикаме с най-кратките молитвени думи: „Господи, помилуй”.
„Страшният съд ще бъде съд на любовта” – казва митр. Атанасий Лимасолски, затова и делата на милосърдие ще бъдат решаващи за нас. Той разказва случая за един монах, чиято сестра била блудница и той ден и нощ се молел за нея, като молел и братята си да възнасят молитви за нея. И прозорливите монаси го утешили, като му казали: „Не се страхувай, тя не е далеч от царството Божие! След като дава милостиня, Бог ще я помилва!”. Защото въпреки, че живеела в грях, по-голяма част от спечелените пари тя раздавала като милостиня на бедните.
В днешното литургийно Евангелие – Мат. 25:31-46, четем, че Господ на страшния съд не пита хората дали са постили, дали са се молили, дали са чели духовна литература, дали са ходили на богослужения и бдения, а пита какво са вършили – дали имат дела съответстващи на вярата им. Предвид тези евангелски думи св. отци препоръчват за нас, които живеем в света не поста, молитвата и другите аскетически подвизи, а именно делата на милосърдие един към друг. Защото милосърдието не нищо друго, освен вяра проявена на дело. Делата се оказват най-голямото доказателство за това дали сме истински вярващи и дали в сърцата ни има истинска любов и милосърдие към ближните.
Използвана литература:
Лимасолски митр. Атанасий: Страшният съд ще бъде съд на любовта
Стихири на Неделя Месопустна:
Мисля си за онзи ден и час, когато ще трябва всички, голи и като осъдени да застанем пред неумолимия Съдия; тогава ще затръби голямата тръба и ще се разклатят основите на земята, и мъртвите ще възкръснат от гробовете, и всички ще бъдат като от една възраст, и скритите неща на всички ще се представят пред Тебе като явни; и онези, които никога не са се покаяли, ще заридаят и ще плачат, и ще отидат във външния огън, а сонмът на праведните с радост и веселие ще влезе в небесния чертог.
О, колко страшен ще бъде онзи ден и час, когато Съдията седне на страшния престол! Книгите се разтварят и деянията се изобличават, и тайните на тъмнината се обявяват; ангелите бързо обикалят и събират всички народи. Дойдете и чуйте, царе и властници, роби и свободни, грешници и праведници, богаташи и бедняци: идва Съдията, Който ще съди цялата вселена! И кой ще издържи пред лицето Му, когато ангелите застанат, за да изобличават деянията, намеренията и помислите, стореното нощем или денем? О, какъв ще бъде онзи час! Но преди да дойде краят, душо, побързай и извикай: Боже, отнеси се с милост и ме спаси, защото Ти единствен си добросърдечен!
Пророкът Даниил, станал човек на духовните желания, като прозря Божието могъщество, така извика: Съдът седна и книгите се отвориха. Внимавай, душо моя! Постиш ли? (Тогава) не презирай ближния си. Въздържаш ли се от храна? Не осъждай брата си. За да не бъдеш захвърлена в огъня и да изгориш като восък, но безпрепятствено Христос да те въведе в Своето царство.
Да се очистим предварително, братя, с царицата на добродетелите, защото ето, тя вече настъпва и ни носи богатство от блага, усмирява пламъка на страстите и съгрешилите помирява с Господ; затова нека с радост я посрещнем, като извикаме към Христос Бог: Ти, Който възкръсна от мъртвите, запази от осъждане нас, които славословим Тебе, единствения безгрешен!
Превод от гръцки: Проф. Иван Желев Димитров
|