|
от: 30.04.2017
Прикачен файл:  Прикачен файл:
Периодът между Великден и Петдесетница е особено тържествен и радостен. Нарича се пасхален, а също така цветен или пентикостарен – по името на богослужебната книга, в която е отразена химнографията на празниците, които се включват в този период - Пасха (Великден) и неговото 40-дневно следпразнество, Възнесение Господне (Спасовден) и неговото следпразненство, както и Петдесетница и неговия следпразненствен период. Всички химни и канони поместени в Пентикостара (Цветния Триод) имат за основа честваните празници и библейските четива, които по сведения от ІV век са предимно от книга Деяния Апостолски и Иоановото Евангелие. Обикновено евангелските събития от неделните четива дават име и на петте недели на цветния период – Томина, неделя на мироносиците, неделя на разслабения, неделя на самарянката, неделя на слепия.
Началото на пасхалния (цветен) период е т.нар. Светла седмица, чиито седем дни се считат за един единствен пасхален ден, в който честваме „живоносното възкресение на Господа и Бога, нашия Спасител Иисус Христос” (вж. Синаксара – Типик, стр.455). Първата неделя – нар. Антипасха (Томина неделя) се възприема като образ на вечния живот, защото в този ден Христос се явява и пребивава сред учениците Си, както се очаква това да бъде и във вечния ден на Божието Царство, където Христос и вярващите ще бъдат едно - в постоянно живо общение с Господа.
Евангелието споменава за 11 явявания на Христос пред вярващите. Тези 11 евангелски откъса представляват 11-те утренни евангелски четива, които се четат по ред във всеки неделен ден в последованието на пасхалната утреня.
Ето кои са те:
• І-во утренно Евангелие – Мат. 28:16-20
• ІІ-ро утренно Евангелие – Марк.16:1-18
• ІІІ-то утренно Евангелие – Марк. 16:9-20
• ІV-то утренно Евангелие – Лук. 24:1-12
• V-то утренно Евангелие – Лук. 24:12-35
• VІ-то утренно Евангелие – Лук. 24:36-53
• VІІ-мо утренно Евангелие – Иоан. 20:1-10
• VІІІ-мо утренно Евангелие – Иоан. 20:11-18
• ІХ-то утренно Евангелие – Иоан. 20:19-31
• Х-то утренно Евангелие – Иоан. 21:1-14
• ХІ-то утренно Евангелие – Иоан. 21:15-25
Тези 11 евангелски четива са тематично свързани и с някои други части от богослужението - най-вече ексапостиларият (т.нар. светилен) и евангелската стихира, която представлява своеобразно тълкувание на евангелския текст. Така например 2-то възкресно Евангелие от Марк.16:1-18 разказва за това как дошлите при гроба жени мироносици били в недоумение как ще отвалят тежкия камък от входа на гробната пещера, за да влязат и помажат тялото на Христос. Като намират камъка отвален, те влизат в пещерата и виждат момък в светли дрехи (Ангел), който им известява, че Христос е възкръснал и им посочва празното място, къде е бил положен. Ангелът им поръчва да отидат при апостолите и при Петър, за да им кажат, че Той е възкръснал и ще Го видят в Галилея. Обзети от „трепет и ужас” (Марк. 16:8), те излизат от гроба, като се боят да споделят случилото се с когото и да е, знайки че никой няма да им повярва.
Ето какво разказват за случилото се при Христовия гроб неделният ексапостиларий към 2-ро възкресно Евангелие и евангелската стихира – „Като видяха отваления камък, мироносиците се зарадваха, виждайки юношата седящ в гроба, а той им рече: Ето, Христос възкръсна, кажете на Петър и на апостолите – отидете на Галилейската планина, там Той ще ви се яви, както беше казал” ( светилен). „Когато жените дойдоха с миро заедно с Мария и недоумяваха как да изпълнят желанието си, камъкът се оказа отвален и небесният момък успокои душевното им смущение. Той каза: възкръсна Иисус Господ! Затова кажете на Неговите проповедници ученици да побързат в Галилея и да Го видят възкръснал от мъртвите като Животодател и Господ” (евангелска стихира). От двата текста е видно, че те са в съзвучие с утренното Евангелие, разказвайки за едно и също събитие с малко по-различни думи.
Няма евангелски текст свързан с Възкресението, в който да не се споменават жените мироносици. Обикновено те биват наричани само „жените” или „някои жени”, като много рядко са назовавани по име. И все пак Евангелието разкрива имената на някои от тях – освен Дева Мария, се споменава, че при Христовия гроб са дошли Мария, майката на Иаков и Иосия (Мат. 27:56), Мария Магдалина, която следвала Христос, след като била изцерена от Него (Лук. 8:2), Саломия – една от дъщерите на Иосиф Обручник и майка на Заведеевите синове - св. ап. Иаков и Иоан Богослов (Мат. 27:56), Иоана – жена на Хуза, домакин Иродов и Сусана (Лук. 8:3), а също и сестрите на Лазар – Марта и Мария. Възкресният тропар на 4 глас „Светлое воскресение” ги нарича „Господни ученички”, приравнявайки ги по този начин с Господните ученици – апостолите, и песенно ги възпява така: „Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: Победена е смъртта , възкръсна Христос Бог и дарява на света велика милост”.
Евангелието и особено църковните химни говорят за тях с голямо уважение, а като разглеждаме извършеното от тях, трябва да кажем, че всички тези похвали към тях са напълно справедливи и заслужени. Заради тяхната любов и привързаност към Него, многократно надвишаваща тази на апостолите, Христос не само ги удостоява само първи да чуят радостната вест за Неговото възкресение, но и ги изпраща при тях като първи вестители и проповедници. От Евангелието виждаме, че верността на апостолите не стигнала дори до Кръста. Единствен ап. Иоан Богослов остава при Своя Учител до самия Му край - останалите апостоли се разбягват, а Петър се отрича от Него трикратно, въпреки обещанието, което е дал, както впрочем това направили и другите апостоли (Мат 26:35). Разпятието на Христос до такава степен ги смутило, че те започнали да се съмняват във всичко, в което преди това вярвали. Затова Лука и Клеопа не скриват своето разочарование от случилото се, като на път за Емаус го споделят с непознатия си Спътник (Христос) – „А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля” (Лука 24:21). Думите им могат да бъдат разбирани и в смисъл - „Надявахме се, но повече няма на какво да се надяваме”. Учениците на Христос показали, че те не са в състояние да следват един Учител, Който е разпнат, повесен на дърво, отхвърлен и презрян, проклет от самия Закон (Гал. 3:13; Второз. 21:23). Заради това тяхно неверие Господ ги смъмрил (Лук. 24:25), а мироносиците заслужили всяка похвала, защото тяхната вярност стигала не до страданието и смъртта, но и продължила след нея. Да си спомним само за вярата на Мария Магдалина, която продължава да нарича разпнатия и погребан Учител „моя Господ”,(Иоан. 20:13) и то без никакво съмнение, като усърдно търсела мъртвото Му тяло и разпитвала за Него и ангелите при гроба Му. За нея Христос бил не е само Господ, но „моя Господ”, което показва дълбочината на нейната лична вяра. Към нея могат да бъдат отнесени думите на Христос казани за жената блудница, помазала нозете Му в дома на Симон Фарисея, че комуто много се прощава, той много обича (Лук. 7:47), и много често погрешно тя бива отъждествявана с тази жена. Но това се дължи на недобро познаване на Писанието. Обикновено когато става дума за нея, евангелистите не я наричат просто Мария, а поясняват, че тя е "Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса"(Лук. 8:2).
Евангелието свидетелства, че Христос е имал много последователи – мнозина Го следвали, когато е вършил чудеса, мнозина са били готови да станат Негови ученици, когато народното възхищение и популярността Му били големи и надхвърлили дори границите на Светата земя, но единствено жените мироносици Го следват страдащ, унизен, охулен и заплют, положен в гроб, с бездиханно тяло – дори тогава, когато Той е изоставен от всички и сякаш всяка надежда е загубена. Тяхната вярност и чувство за дълг ги довежда при гроба, като забравили и за страха от римската стража, и за безсилието да отвалят гробния камък. Стореното от тях е истинско доказателство, че в любовта няма страх (1 Иоан. 4:18), и че тя „на всичко вярва, на всичко се надява” (1 Кор. 13:7).
Някога, днес, както и всякога съществува изкушението да се следва Христос, но без Кръста. Но може ли Христос да се отдели от Кръста? Евангелието ясно посочва, че и възкръснал от мъртвите, Христос си остава „Разпнатия Иисус” с раните от гвоздеите по ръцете Му и следите от копието в ребрата Му (Лука 24:39-40; Йоан 20:27). Те са доказателство за апостолите, че Той не е само дух, а е наистина техният Учител, възкръснал от мъртвите, и че трябва да Го следват по пътя на Кръста.
|
