Богослужебните книги на Православната Църква

Богослужението е неразделно свързано с богослужебните книги, които съдържат реда на службите, текстовете на четивата, на молитвите и песнопенията, които съставят различните богослужебни последования.Още от най-ранни времена се е поставило началото на вписване на импровизираните молитви и песнопения върху свитъци. По-късно, когато богослужебният чин получил по-стабилна форма се оформили и отделни сборници, които носили названия в зависимост от вида на песнопенията, четивата и молитвите – напр. Апостоли, Евангелия, ирмологии, катавасийници, молитвослови и т.н. Окончателния си вид тези сборници получили в по-ново време, когато се поставило началото и на книгопечатането.
Типик – нарича се още Църковен устав. Това е книга, в която е изложен редът и начинът на извършване на църковните служби. В първите векове не е имало твърдо установен и единен устав за извършване на църковните служби. По онова време всяка поместна църква, всеки град, дори всеки храм и манастир имали свои обичаи и начин на изъвършване на богослужението. Най-древният писмен църковен устав е този на св. Сава Освещени (439 – 532 г.), наричан Иерусалимски. Съвременният типик има дълга и сложна история, която води началото си от източното монашество. Иерусалимският типик получил широко разпространение във Византия, България, Сърбия, Румъния и Русия, благодарение на исихастите св. Гр. Синаит, св. Гр. Палама, както и на техни ученици и последователи. Център на разпространение на този типик станала Света Гора.
Евангелието – е богослужебна книга, която съдържа евангелските четива. В първите векове предстоятелят на избирал четива от Свещ. Писание и сам е определял размера им. По-късно евангелията били разделени на перикопи (откъси). Те съдържали четивата от Пасха до началото на Великия Пост, за тайнствата, обредите, а също и единадесетте утренни възкресни евангелия.
Апостол – съдържа апостолските четива за цялата църковна година и следва разпределението на евангелските четива, с изключение на утринните евангелия и на вечернята на Второ възкресение (когато не се полага четене на Апостол).
Паримийник – съдържа четива взети от Стария Завет и Съборните послания на апостолите. Книгата е наречена така по гръцкото заглавие на книга „Притчи Соломонови” ( на гр. „Паримиес Соломонис”), тъй като това и най-употребяваната книга в този сборник.
Псалтир – Съдържа 150 псалома, разделени на 20 катизми, всяка разделена на три статии (слави). Единствено Пс. 118 съставлява цяла катизма – 17-та.
Служебник – съдържа указанията и молитвите за свещеника и дякона от службите на денонощния кръг и св. Литургия, а също молитви за разни случаи, песнопения и месецослов.
Требник – Съдържа последованието на пет от тайнствата (без Евхаристия и Свещенство), както и обредите, които може да извършва сам свещеникът.
Велик требник – съдържа всички тайнства и обреди на Църквата. Той е книга, по която служи архиереят.
Архиерейски чиновник – съдържа трите литургии – на св. И. Златоуст, на св. В. Велики и Преждеосвещената литургия, а също – чина на хиротесиите (постригване за четец), хиротониите(посвещаване в дяконски, презвитерски и епископски сан), а също и чина за освещаване на антиминс.
Минеите (Месецослови) - Съдържат изменяемите четива и песнопения за неподвижните празници на 12-те месеца от годината. Минеите са 12 на брой. Съдържат вечернята, утренята, царските часове на Рождество Христово и Богоявление, като и Богородичните тропари. Има и т.нар. Общ миней, който съдържа общи служби за отделни категории светии, които нямат своя служба.
Октоих (Осмогласник) – съдържа изменяемите четива и песнопения от службите на седмичния кръг. Те са дадени за осемте последователни гласа. От тук идва и наименованието на тази книга. Октоихът се употребява от Неделята на всички светии, когато встъпва глас 8, след което гласовете се редуват, сменяйки се всеки неделен ден (от събота вечер). Преданието приписва тази книга на св. Иоан Дамаскин, но точността изисква да кажем, че повечето песнопения и канони са дело и на други химнографи. Така например стиховните стихири са дело на Павел Аморейски(ХІІ в), троичните канони са дело на Митрофан Смирненски (ІХ в.), утренните възкресни слави са дело на имп. Лъв Мъдри (Х в.), единадесетте възкресни ексапостиларии – на имп. Константин VІІ Порфирородни (Х в), степенните антифони са написани от св. Теодор Студит, седмичните канони – на Иосиф Химнограф. Много от тропарите са написани преди епохата на св. Иоан Дамаскин. Вероятно името му се свързва с Октоиха, затова защото той е съставил възкресни канони, стихири и тропари, които са станали ядро, около което са се групирали по-късно останалите части на Октоиха.
Триод – съдържа изменяемите четива и песнопения на подвижния предпасхален период на църковната година – от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота. Нарича се триод, понеже повечето от нейните канони са съставени от три песни (трипеснец – на гр. триодион). Ние я наричаме с древното й име – постен триод.
Пентикостар – съдържа изменяемите четива и песнопения на подвижния следпасхален период – от Великден до Неделя на всички светии. Нарича се така, защото обхваща петдесетдневния период (на гр. пентакост) - от Възкресение до Петдесетница, а по-късно била прибавена и седмицата след нея. Ние я наричаме с древното й название – цветен триод.