Четенето в богослужебното събрание

Четенето на словото Божие заема важно място в християнското богослужение. Няма последование, за което да не е предвидено четиво от Свещеното Писание. Словото Божие е съставна част от диалога между Бог и човека. То ни уверява в Божието присъствие, а всяко четене на св. Евангелие представлява ново явяване на Христос, Който възвестява Своята блага воля на човеците.

Обичаят да се чете Св. Писание в новозаветната Църква е взаимстван от старозаветното богослужение. Подобно на еврейските съботни събрания, на които били четени Законът (Петокнижието) и Пророците - главните канонически книги на Стария Завет, и в християнските богослужебни събрания се прочитали откъси от Евангелието, апостолските послания и от старозаветните свещени книги. Сам ап. Павел препоръчва посланията му да бъдат четени не само в църквите, за които били предназначени, а също и в другите църкви – „След като прочетете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие”(Кол. 4:16).

През първите четири века е съществувала свобода при избирането на четения от Св. Писание и големината на избраните откъслеци. Епископът или предстоятелят посочвал какъв откъслек от Св. Писание да се чете. До към средата на ІІ в. новозаветните четива се четели на принципа „колкото позволява времето” (І Апол. на Юстин). Апостолските постановления предписвали да се четат пет четива – от Закона, Пророците, Посланията, Деянията и Евангелията. До към V в. във Византия и Рим, по време на св. Литургия, се четели три четива – от Стария Завет, Посланията и Евангелията. На места съществувал обичай в богослужебното събрание да се четат и някои от правилата и определенията на църковните събори. Строго се забранявало обаче четенето по време на богослужение на апокрифни и неканонически книги. „Не е позволено да се четат несвещени псалми или неканонични книги, а да се четат само означените в правилото книги на Стария и Новия Завет” (59-то правило на Лаодикийския събор).

До края на ІV в. свещените книги са били написани в непрекъснато писмо (scriptio continua), не били разделени на зачала, и затова четенето на библейския текст е било трудно. Поради това, и на Изток и на Запад се създала служба на четци, наричани на Запад лектори (lektores – от лат. лектори), а в Източната църква - анагности, които трябвало да се справят както с трудностите, така и с техническите изисквания на правилното четене. Лекторите-четци са се стремили да четат удължено, тържествено и мелодично. Св. Иоан Дамаскин и св. Теодор Студит разделили за Източната Църква апостолските и евангелските четива на перикопи - зачала за богослужебна употреба. Деленето на перикопи за пръв път се появило в ІІІ в. и било направено от дякона на Александрийската църква Евталий. Всяко зачало имало цялостна и завършена форма. Отделните евангелия имат различен брой зачала: Евангелието от Матея се разделя на 116 зачала, от Марко на 71, от Лука на 114, и от Иоана на 67. Апостолските послания имат постоянен брой от 355 зачала.

Разпределението на зачалата не съвпада с делението на Св. Писание на глави. То е наредено така, че в продължение на една църковна година да бъдат прочетени във всеки храм четирите евангелия и всички апостолски послания. В богослужебните събрания на Православната църква се четат откъси от всички библейски книги, с изключение на "Песен на песните" и "Откровение на св. Иоан Богослов”.

Характерно за четенето на словото Божие в богослужебните събрания е следването на т.нар. възходящ ред - първо се чете старозаветният текст, после - апостолският, а накрая – откъсът св. Евангелие. Първите две четива могат да се четат от четци, певци, иподякони, и дори от благочестиви миряни (мъже и жени). Светото Евангелие се чете обаче само от свещенослужител - дякон, свещеник или епископ.

Преди да започне четенето, предстоятелят приветства събранието с поздрава "Мир всем" (Мир на всички), а четецът отговаря: "И духови твоему" (И на твоя дух). След това той съобщава, от коя книга ще се чете, напр.: "От Иоанна святаго Евангелия чтение" (Ще се чете от Св.Евангелие на Иоан). Дяконът приканва събранието да внимава: "Вонмем" (Да внимаваме). Четивата се произнасят високо, ясно и на разпев. Четецът трябва да бъде облечен в стихар - богослужебната одежда на четците. Ако четивото е старозаветно, започва се с четенето на самия текст, а при четене от пророческите книги - с „Тъй рече Господ”. Апостолските четива започват с прочитане на прокимен, а текста на посланието обикновено започва с обръщението „Братя”, „Чедо Тимотее” или „Чедо Тите”. Четенето от книга Деяния апостолски, която има повествувателен характер, започва с обръщението „В ония дни”. Последното обръщение се отнася и до онези евангелски зачала, които също имат повествувателен характер.