Особености на великопостното богослужение

І. Първа седмица на Великия пост

Празникът Пасха (Възкресение Христово, Великден) е наречен „празник на празниците и тържества на тържествата”. Той е обграден от два периода – покаен и тържествен. Покайният период се нарича още великопостен и обхваща: три подготвителни седмици, св. Четиридесетница и Страстната седмица.
Покайният предпасхален период се нарича още постен триод, по името на богослужебната книга, в която са поместени службите от това време. Думата „триод” идва от характерните за великопостното богослужение трипесенни канони. „Триод” означава „трипеснец”, от гр. „триодион” - от „три”- три и „оди”- песен). Трипеснеците са предшествани от тристишие, в което се казва: „Творче на горните и долните, от ангелите трисветата песен, а от човеците трипеснец приеми”. Тези думи са израз на стремежа на човека славословието му към Бога да бъде в съзвучие с принасяната от ангелите хвалебна песен.
През първите три подготвителни седмици и съответстващите им четири неделни дни долавяме първия великопостен полъх. В неделята на Митаря и фарисея ние за първи път чуваме след Псалом 50, вълнуващото душата песнопение „Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче” („Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю”) и другите свързани с него покайни песнопения. В неделята на Блудния син се изпълнява Псалом 136 - „На реках Вавилонских” („При реките Вавилонски”), което изразява скръбта ни от това, че сме се отдалечили от бащиния дом като блудни синове. През този период за първи път (в сряда и петък на Сиропустната седмица) се чете в храма и молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико живота моего” („Господи и Владико на моя живот”), която се съпровожда с три земни поклона. По този начин в богослужението постепенно навлиза и трайно се установява покайният дух, за да го усетим в цялата му сила на вечернята в Неделя Всеопрощение.
Вечернята на Неделя Всеопрощение ни въвежда в св. Четиридесетница. Тя има изцяло покаен характер и прави усещането ни за Великия Пост е съвсем реално. Върху душите на вярващите особено силно въздействат както четивата и песнопенията от богослужението, така и някои промени в обстановката на храма - траурният цвят на храмовата завеса и одеждите на свещенослужителите, приглушеното осветление от светлината на свещите. Всичко взето заедно допринася за по-голямото вглъбяване в съдържанието на четивата и песнопенията, а те имат изключително покаен характер. Ще споменем само по-важните от тях – „Не отврати лица Твоего” („Не отвръщай лицето Си”) и „Возсия благодат Твоя, Господи” („Възсия Твоята благодат, Господи”).