Елементи от богослужебното последование на утренята

1. КАНОНИ


Канонът представлява сложна химнографска форма, посветена на определен светец или църковен празник. Той е важна част от утренята, а също и от повечерието, полунощницата и някои вечерни.

Как са съставени каноните
Канон означава „правило, норма”. Това ясно показва, че при съставянето му се спазват определени правила и изисквания. Каноните, които се използват днес се състоят от девет песни (по-точно песните са осем, защото втората е с покаен характер и се изпълнява само в дните на Великия Пост). Броят е точно определен, според числото на деветте библейски песни, които се явяват постоянни за всеки един канон. Осем от библейските песни имат за произход Стария Завет, а деветата е от Новия Завет.

Кои са тези девет библейски песни? - І-ва е песента на Моисей от Изх.15:1-19; ІІ-ра е песента на Моисей от Втор.32:1-43; ІІІ-та е молитвата на Анна, майката на прор. Самуил от 1 Царств.2:1-10; ІV-та е молитвата на прор. Авакуум от Авак.3:1-19; V-та е химнът на прор. Исаия от Ис. 26:9-20; VІ-та е молитвата на прор. Иона от Иона 2:3-10; VІІ-ма е молитвата на тримата отроци от Дан.3:52-56; VІІІ-ма е химнът на тримата отроци от Дан-3:57-80, а ІХ-та песен е образувана от химна на св. Богородица от Лук.1:46-55 и химна на прор. Захария от Лук. 1:68-76.

Всяка песен на канона се състои от ирмос, тропари и катавасии. Ирмосът (озн. на гр. „връзка”) свързва библейските песни с тропарите, от които е изграден канона. Катавасиите (от гр. „слизане”) стоят в края на всяка песен от канона, като най-често представляват повторение на ирмосите. Изпълнението им е било свързано с по-голяма тържественост, като певците слизали от клиросите в центъра на храма. Каноните притежават още и акростих - техническа украса на канона, образуван от съчетаването на началните букви на ирмосите или тропарите. Изразът, който съставя акростиха е свързан повече с празнуваното събитие, отколкото с личността на автора. По-разширено развитие той е придибил през византийската епоха.. Всеки канон се пее на един и същ глас, но всяка негова песен се пее различно, като ирмосът, който стои в началото на всяка песен, представлява образец за нейния ритъм и мелодия.

Каноните се появяват сравнително късно – след VІІ век, а формирането им завършва към ІХ век. Появата им се свързва с борбите на Църквата против иконоборческата ерес. След Тържеството на Православието през 843 година употребата на канони се утвърдила в Църквата. Най-голям принос в развитието и написването на каноните са имали св. Андрей Критски (Велик покаен канон), Иосиф Песнописец, Иоан Дамаскин, Козма Маюмски, Теодор Студит и др.

Как се употребяват каноните

Каноните се разделят на три тройки, които обхващат съответно – І-ва, (ІІ-ра) и ІІІ-та песен, които се отделят от останалите с малка ектения и тропари, следват ІV-та, V-та и VІ-та песен, които се отделят от последната тройка с малка ектения, кондак, икос и синаксар, а накрая следват VІІ-ма, VІІІ-ма и ІХ-та песни на канона.
Броят на каноните в богослужението е различен. След ХІ век той се е превърнал в мерило за значимостта на празника. Правилото е при всяко богослужение да се четат най-много три канона. Кои канони и в какъв ред да се четат се указва в Типика. В зависимост от това какъв ден е и какъв празник се чества, могат да се вземат канони от Минея и от Октоиха.

Всеки канон има свой припев – изречение, което се повтаря след всеки тропар. Възкресните канони, които се четат на възкресната утреня имат за свой припев изречението: „Слава, Господи, святому воскресению Твоему!” („Слава, Господи, на светото Твое възкресение!”). В края на всяка песен някои канони съдържат богородичен тропар. Преди него се чете възглас: „Пресвятая Богородице, спаси нас!” („Пресвета Богородице, спаси ни!”). Каноните от Минея имат припеви съобразно празнуемия светия, например: „Святий мучениче (името), моли Бога о нас!” или „Преподобная мати (името на светицата), моли Бога о нас!”

Ред на четене на каноните в неделен ден
В реда на възкресната утреня канонът се чете непосредствено след възкресния прокимен. В случаите, когато в неделен ден се чества някой Богородичен празник, напр. Сретение Господне, каноните се четат след евангелския чин. В този случай утренята е възкресно-празнична. Когато в неделен ден се случи Господски празник, тогава възкресният характер на богослужението отстъпва, като изцяло владее Господският празник. В този случай утренята е празнична. Църковното календарче отбелязва това с краткото указание: „Всичко на празника” (вж. напр. написаното за Цветница и Петдесетница, които са Господски празници и се честват винаги в неделя).

Последователност в четенето на каноните
Каноните се четат в последователността посочена в Типика. Най-напред се чете възкресния канон, а след това каноните написани в Минея (един или два, според случая). При четенето им се спазват следните правила:

- Най-напред се чете І-ва песен от всички канони, които е положено да се прочетат, а след това се чете ІІІ-та песен. Правилото е пред последните два стиха на канона от Минея (втория, ако е положено да се прочетат два) да се поставя съответно „Слава” и „Нине”. Четенето на последния тропар се завършва с окончание, което е знак за свещеника да произнесе ектенията.

- След това има малка ектения и се четат кондак и икос на светията от Минея (намират се между VІ-та и VІІ-ма песен от канона). Чете се и всичко писано между ІІІ-та и ІV-та песен (без кръстобогородичния). Продължава се четенето последователно на ІV-та, V-та и VІ-та песни от каноните по посочения начин, като последният тропар отново е с окончание.

- След втората тройка песни също има малка ектения. След нея се четат възкресния кондак и икоса от Октоиха. Чете се и т. нар. синаксар - текст, който представя накратко чествания празник. Синаксарът започва с упоменаване на деня, а в някои случаи и на месеца, в който се извършва дадената служба. Обикновено започва с думите: „Месяца тогожде в (датата) ден памет празднуем (името на светията или светиите, чествани в този ден, така както са изброени в Минея)... того (тех) молитвами, Христе Боже, помилуй и спаси нас. Амин”. Когато е първо число от даден месец, синаксарът започва с упоменаване на месеца, напр. „Месяца февруария в первий ден памят празднуем...”. Синаксарът за неделния ден е поместен в Типика сред указанията за службата на даден светия, когато тя се случи в неделен ден. Пълният текст на синаксара за определен светия или празник можем да открием в Минея, след кондака и икоса на канона.

- След синаксара се прочитат последователно VІІ-ма, VІІІ-ма и ІХ-та песен от каноните, без да се завършва с окончание.

След прочитането на каноните в реда на възкресната утреня следва изпяването на катавасиите. В случаите, когато служи архиерей, след прочитането на канона се извършва чинопоследованието за посрещане на архиерей в храма. Катавасиите се изпяват от него, след като вече е застанал на архиерейския трон в средата на храма.