|
от: 15.01.2012
Догматикът, известен още като „първи Богородичен”, е песнопение от последованието на вечернята посветено на св. Богородица. Нарича се „Богородичен” или „догматик”, защото в него се прославя Божията Майка за участието й във великата и спасителна тайна на Боговъплъщението, която е и най-важния християнски догмат (истина на вярата).
Догматиците са осем на брой и съответстват на 8-те гласа в богослужението. Редуват се последователно всяка седмица, според владеещия глас. Изпълняват се предимно на възкресната вечерня, т.е в събота вечер, непосредствено след стихирите на „Господи воззвах”. Догматиците могат да се пеят и през останалите дни на седмицата – напр. срещу събота. В този случай се пее догматикът на гласа, който е бил във владение през седмицата. Това правило важи освен в случаите когато съботата съвпада с някой от дванадесетте велики празници, с предпразненство, следпразненство или отдание на тези празници. В останалите дни от седмицата, когато се случат празници на светии и има славословие, полиелей и бдение, догматиците се изпълняват по гласа на „Славата” на съответния светия и не се съобразяват с владеещия глас на седмицата.
Догматиците (т.нар. първи Богородични) за съответния глас се намират в Октоиха. Ето и текстовете на църковно-славянски език със съответния български превод:
Глас 1
Всемирную славу, от человек прозябшую и Владыку рождшую, небесную дверь, воспоим Марию Деву, безплотных песнь и верных удобрение. Сия бо явися небо и храм Божества; Сия, преграждение вражды разрушивши, мир введе и Царствие отверзе: Сию убо имуще веры утверждение, Поборника имамы из Нея рождшагося Господа. Дерзайте убо, дерзайте, людие Божии; ибо Той победит враги, яко Всесилен.
Да възпеем Дева Мария, всемирната слава, от човеците просияла и Владиката родила, небесната врата, на безплътните песен и на вярващите украшение, защото тя стана небе и храм на Божеството; тя разруши преградата на враждата, мира доведе и царството отвори; нея като имаме за опора на вярата, имаме Защитник - родения от нея Господ. Дерзайте, прочее, дерзайте, люде, Божии, защото Той ще победи враговете като всесилен.
Глас 2
Прейде сень законная, благодати пришедши: якоже бо купина не сгораше опаляема, тако Дева родила еси и Девы пребыла еси; вместо столпа огненнаго праведное возсия Солнце; вместо Моисеа Христос, спасение душ наших.
Премина сянката на закона, щом дойде благодатта, защото както горящата къпина не изгаряше, така ти си родила като Дева и пак си останала Дева. Вместо огнения стълб възсия Слънцето на правдата; вместо Моисей - Христос, Който е спасение за душите ни.
Глас 3
Како не дивимся Богомужному рождеству Твоему, Пречестная? Искушения бо мужескаго не приемши, Всенепорочная, родила еси без отца Сына плотию, прежде век от Отца рожденнаго без матере, никакоже претерпевшаго изменения, или смешения, или разделения, но обою существу свойство цело сохраншаго. Тем же, Мати Дево Владычице, Того моли спастися душам православно Богородицу исповедающих Тя.
Как да не се учудваме на твоето богочовешко раждане, Всесвета, защото без да познаваш мъж, Пренепорочна, ти си родила по плът без баща Сина, роден преди вековете без майка от Бога Отца, не претърпял никакво изменение или смешение, или разделяне, но запазил цели свойствата на двете естества. Затова, Майко Дево Владичице, моли Господа да се спасят душите на тия, които православно те признават за Богородица.
Глас 4
Иже Тебе ради Богоотец пророк Давид песненно о Тебе провозгласи величия Тебе Сотворшему: предста Царица одесную Тебе, Тя бо Матерь ходатаицу живота показа, без отца из Тебе вочеловечитися благоволивый Бог, да Свой паки обновит образ истлевший страстьми, и заблуждшее горохищное обрет овча, на рамо восприим, ко Отцу принесет, и Своему хотению, с небесными совокупит силами, и спасет, Богородице, мир, Христос, имеяй велию и богатую милость.
Пророк Давид, който чрез тебе стана богоотец, с песен за тебе предизвести към Този, Който те възвеличи: „Царица застана отдясно на Тебе”. Защото Бог, Който благоволи да се въплъти без баща от тебе, те показа майка и покровителка на живота, за да обнови Своя образ, изтлял от страстите и като намери заблудената овца в гората (на греховете), взе я на рамене и я доведе при Отца, и по своя воля присъедини към небесните сили, и спаси, Богородице, света Христос, Който има голяма и богата милост.
Глас 5
В Чермнем мори неискусобрачныя Невесты образ написася иногда. Тамо Моисей - разделитель воды: зде же Гавриил - служитель чудесе. Тогда глубину шествова немокренно Израиль; ныне же Христа роди безсeменно Дева. Море по прошествии Израилеве пребысть непроходно; Непорочная по рождестве Еммануилеве пребысть нетленна. Сый и прежде сый, явлейся яко человек, Боже, помилуй нас.
В Червено море нявга се изписа образът на безбрачната Невеста. Там Моисей - разделител на водата, а тук Гавриил - служител на чудото. Тогава Израил мина през бездната без да се измокри, сега Дева без мъж роди Христос. Морето, след минаването на Израил остана непроходимо, Непорочната, подир раждането на Емануил остана дева. Вечни и предвечни, явил се като човек, Боже, помилуй ни.
Глас 6
Кто Тебе не ублажит, Пресвятая Дево? Кто ли не воспоет Твоего пречистаго Рождества? Безлетно бо от Отца возсиявый Сын Единородный, Тойже от Тебе Чистыя пройде, неизреченно воплощься, естеством Бог сый и естеством быв Человек нас ради, не во двою лицу разделяемый, но во двою естеству неслитно познаваемый. Того моли, Чистая, Всеблаженная, помиловатися душам нашим.
Кой не ще те облажи, Пресвята Дево? Кой не ще възпее твоето пречисто раждане? Защото предвечно от Отца възсиялият Син Единороден, Който неизказано се въплъти, Същият се яви от тебе Чистата, бидейки Бог по естество, и по естество станал Човек, заради нас, не в две лица разделяем, но в две естества неслято познаваем. Него моли, Чиста, Всеблажена, да помилва душите ни.
Глас 7
Мати убо позналася еси паче естества, Богородице, пребыла же еси Дева паче слова и разума, и чудесе рождества Твоего сказати язык не может, преславну бо сущу зачатию, Чистая, непостижен есть образ рождения; идеже бо хощет Бог, побеждается естества чин. Темже Тя вси Матерь Божию ведуще, молим Ти ся прилежно, моли спастися душам нашим.
Ние те познаваме като свръхестествена Майка, Богородице! Останала си Дева над словото и разума. Езикът не може да изкаже чудото на Твоето раждане, защото, ако зачатието беше преславно, Чиста, то и раждането беше непостижимо, защото, където иска Бог, побеждава природния закон. Затова, като те знаем за Майка Божия, молим ти се усърдно: моли се да се спасят душите ни!
Глас 8
Царь Небесный за человеколюбие на земли явися, с человеки поживе: от Девы бо чистыя плоть приемый и из Нея прошедый с восприятием; един есть Сын, сугуб естеством, но не Ипостасию. Темже совершенна Того Бога и совершенна Человека воистинну проповедающе, исповедуем Христа Бога нашего: Егоже моли, Мати безневестная, помиловатися душам нашим.
Небесният Цар от човеколюбие се яви на земята и живя с човеците; един е Синът, двоен по естество, но не и по Лице, приел плът от чистата Дева и явил се чрез нея с присъединяване. Затова, проповядвайки Този наистина съвършен Бог и съвършен Човек, изповядваме Христос нашия Бог; Него моли, Майко безбрачна, да бъдат помилвани душите ни.
Преводът на богослужебните текстове е взет от сборника „Обширен възкресник” (западен и невмен нотопис), автор: протопсалт Методий Григоров, Сливен, 2004 г.
Автор на превода: Сливенски митрополит Никодим
|
