Възкресна утреня

Всекидневният богослужебен кръг на Православната Църква се състои от три части, в отговор на библейския призив: „Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми” (Пс.54:18). Всяка от тези три части се състои от три богослужебни последования. Така се образуват девет служби, които напомнят за деветте ангелски чина, които денем и нощем славословят Бога. Още в Стария Завет били определени часове, в които да се възнасят молитви към Бога. По подобие на старозаветното богослужение и Христовата Църква определила такива времена за славословие на Бога, за измолване прошка за греховете ни и за благодарност към Бога. Деветте богослужебни последования, които съставят дневния богослужебен кръг са следните: вечерня, повечерие, полунощница, утреня, първи, трети, шести час, св. Литургия, девети час. Освен всекидневния богослужебен кръг Църквата има и седмичен такъв. Негов център се явява неделният ден, посветен на Христовото възкресение.

Утренята е едно от най-древните последования от богослужението на Църквата. Времето на нейното извършване съвпада с времето, в което се принасяла утринната жертва в Иерусалимския храм. За разлика от полунощницата, която следва да се извършва в дълбока нощ, утренята се отслужва на разсъмване.



Ето кои са по-главните части на съвременната възкресна утреня:

Начални молитви – Утренята започва с възглас на свещеника: ”Благословен Бог наш сега и винаги и во веки веков”, „Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе” и молитвите „Царю Небесни” и „Трисвятое”.

Три тропара – „Спаси Господи”, „Възнесъл си се на кръста” и Богородичен.

Шестопсалмие – Наречено е така, защото се състои от шест избрани псалми, разделени на две тройки със славословие между тях. В началото на Шестопсалмието се прочита три пъти ангелското славословие ”Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14) и два пъти псаломския стих „Господи отвори устните ми и устата ми ще възвестят хвала на Тебе” (Пс.50:17). Псалмите включени в това последование са подбрани заради стиховете в тях, свързани с темата за настъпването на деня, събуждането на човека и нуждата му от Божията подкрепа през деня. Избраните псалми, които съставят Шестопсалмието са – 3, 37, 62, 87, 102, и 142 псалом. Те са своеобразна беседа на човешката душа с Бога, затова следва да ги изслушваме с голямо внимание, застанали прави, така сякаш се намираме пред Божия съд. По време на четенето им се изгасват светлините в храма. Докато се чете Шестопсалмието, свещеникът прочита, отначало в олтара - пред св.престол, а после и пред Царските двери, т. нар. светилнични молитви. Те се отнасят до всяка една част от утренята, но се четат заедно в началото на последованието. Свещеникът символично изобразява Христос като Ходатай за нас пред Божието Лице, а четецът на шестопсалмието – ангелът, който благовестил на пастирите в рождественската нощ за пришествието на Бога в плът.

Велика ектения - съставена е от 12 молитвени възгласа, отнасящи се до най-главните потребности на човека и Църквата като цяло.

„Бог Господ” – с това песнопение се поставя началото на възкресните химни, с които се прославя Христовото възкресение. Представлява стихове 27а и 26а от Пс. 117 с припеви от същия псалом. По време на пеенето на тези стихове се запалват и светлините в храма. Това песнопение възпява двете явявания на Христос – в плът и в слава.

Възкресни тропари – Това са песнопенията, които възпяват Христовото възкресение. Те са 8 на брой - различни за 8-те гласа, по които са построени православните песнопения. Тези гласове имат различно звучене – мажорно и минорно, като не отговарят напълно на познатите ни тоналности в съвременната музика. Гласовете, по които се изпълняват възкресните песнопения се сменят в събота вечер на възкресната вечерня и са във владение до следващата съботна утреня. Възкресният тропар се изпява два пъти, като след възгласа „Слава на Отца и Сина....” се изпява съответстващият му богородичен възкресен тропар. Възкресният тропар възпява възкръсналия Христос като Победител над смърта и Освободител на човешкия род, а богородичният тропар възпява Неговата Майка и участието й в тайната на нашето спасение.

Седални – така се наричат песнопенията, по време на които може да се седи. Това е така, защото те се изпълняват между отделните стихословия на катизмите от Псалтира, които се четат днес само по манастирите. В неделен ден седалните са два – наричат се „седални след първо стихословие” и „седални след второ стихословие”. Седалните са тематично свързани с Христовото възкресение.

Между тях има малка ектения.

„Благословен еси, Господи” – т. нар. евлогитарии (от гр. „благословени”). Непосредствено след вторите седални се пеят шест възкресни тропара с припев „Благословен еси, Господи, научи мя отправданием Твоим” (Пс.118:12), които припомнят събитията съпътстващи Христовото възкресение и най-вече идването на жените-мироносици в ранна утрин при Христовия гроб, за да помажат тялото на Спасителя с благовония. Тези шест песнопения са: „Ангелский собор”, „Почто мира”, „Зело рано”, „Мироносици жени”, „Поклонимся Отцу” и „ Жизнодавца рождшу”, а накрая завършват с „Алилуиа”.

Ипакои – означава „тропар, който се слуша с голямо внимание”. В древност това е било песнопение, чийто край като припев се е пеел от народа. За разлика от седалните песнопения ипакои изслушваме с голямо благоговение и прави. Днес ипакои е кратък текст, който се чете тържествено от четеца в прослава на Христовото възкресение.

Степенни – песнопения, които се пеят на владеещия глас. Най-известните степенни, които се пеят на празник са „От юности моея”.

Прокимен – това е възглас, който обикновено предшества прочитането на св. Евангелие. Прокимените са обикновено два – първият, който се мени в зависимост от неделята и празника, и другият – постоянен, който е „Всякое дихание да хвалит Господа”.

Възкресен канон – чете се според владеещия глас. Между отделните стихове на канона има един и същ припев: „Слава, Господи, святому воскресению Твоему”. Канонът се състои от девет песни (втората песен, която има покаен характер, се чете само в дните на св. Четиридесетница). Четат се последователно първа и трета песен, след която има ектения, после четвърта, пета и шеста, след които се прочитат кондак (кратка песен за възхвала на празника), икос (пространна възхвална песен) и синаксар (кратък исторически преглед на честваното събитие), а накрая седма, осма и девета песен. Последната песен на канона е посветена на св. Богородица.

Катавасии – озн. буквално „ снизхождане” или „съединяване”. Името им възникнало от факта, че при изпълнението им певците са слизали от певницата в средата на храма и са пеели заедно. Днес практиката е друга - в знак на по-голяма тържественост, особено когато певците са повече, катавасиите се пеят антифонно (т.е срещуположно от два хора, като само последната песен се изпява общо). Катавасиите се състоят от девет песни и са тематично свързани с честван празник, като се сменят много пъти през годината. Обикновено в неделните дни се пеят катавасиите на най-близкия по време празник, като по този начин подготвят вярващите за честваното събитие или се пеят заради неговото следпразненство.

Утринно възкресно евангелие (Евангелски чин) - чете се текст от избраните 11 възкресни евангелия по реда им, отбелязан в църковното календарче (напр. „ утр.ев. 5 ”). Св. Евангелие се чете от свещеника в олтара, от дясната страна на св. престол, като дяконът стои със запалена свещ срещу него. В този случай св. престол символизира гроба Господен, а свещеникът и дяконът – двамата ангели, единият отдясно, а другият отляво, където е стояло Иисусовото тяло (вж. Мат. 16:5-6). След прочитане на избрания текст от св. Евангелие, свещеникът излиза от св.олтар и изнася св. Евангелие за поклонение. С това той изобразява излизането от гроба и като ангел показва Христос, за Когото е проповядвал. Евангелският чин завършва с молитвата „Воскресение Христово видевше”, Псалом 50 и Слава и нине с възкресни песнопения, а свещеникът прочита литийна молитва.

Химнът на св. Богородица – след възгласа „Богородицу и Матер света” се пее химнът на св. Богородица, с припев „ Честнейшую херувим”, по гласа на катавасиите. През това време свещеникът кади храма и богомолците.

Ексапостиларий (на слав. светилен) – на гр. означава буквално „изпратен”. Славянското наименование на това песнопение показва, че то има за цел да просветли нашия ум, за да можем достойно да възхвалим Бога. Възкресните светилни са тематично свързани с четеното утринно възкресно евангелие.

Хвалитни стихири – предшестват се от песнопението „Всяко дихание да хвали Бога” , и съответните стихчета, които се пеят пред всяка стихира. Стиховете от псалми 148,149 и 150 са се пеели и в старозаветното богослужение. Тук обаче те придобиват новозаветно значение и прославят новите чудеса на Бога. Те са кулминационната част на утринното възкресно богослужение и завършват със „Слава”, на която се пее:

Евангелска стихира – стихирите са 11 – по броя на утринните възкресни евангелия и представляват коментар на прочетеното в тях. В музикално отношение те следват 8-те гласа, като последните три евангелски стихири ползват съответно 5-ти, 6-ти и 8-ми глас. Утринните евангелски стихири са творение на император Лъв Мъдри.

„Преблагословена еси, Богородице Дево” – пее се на „И нине” в прослава на св. Богородица заради участието й в делото на нашето спасение.

Велико славословие – е тържествено и постранно песнопение, което започва със славословието „Слава Тебе показавшему нам свет” и завършва с „Трисвятое”.

„Днес спасение миру бист” – това е отпустителен (завършителен) тропар, който се пее в края на утренята непосредствено преди началото на св. Божествена Литургия.