Покръстването на България

Свети равноапостолни и славянски първоучители
Кирил и Методий
По времето, когато станало отпадането на римската църква, Вселенската Православна Църква се увеличавала с присъединяването към нея на славянските народи , които приемали християнство. Първи просветители на славяните били светите братя Кирил и Методий.
Те се родили в знатно и благочестиво семейство в град Солун. Баща им се казвал Лъв, а майка им Мария. Тя произхождала от солунските славяни.

Методий служил като управител на област, а по – късно отишъл в манастира « Полихрон » в Мала Азия.

Константин достигнал съвършенство в изучаването на науките на своето време и владеел много езици. Заради бистрия му ум и завидни познания го нарекли Философ.
След като завършил учението си в Магнаурската школа, Константин приел монашеско пострижение. Скоро той отишъл в манастира, на планината Олимп при своя брат. Със своята мъдрост и силна вяра, Константин побеждавал в спор за Пресвета Троица еретици и сарацини.
В манастира « Полихрон» Константин и брат му Методий съставили славянската азбука. С помощта на своите ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, те превели на славянски език книгите, без които не може да се извършва Богослужение: Евангелието, Апостола, Псалтира и други избрани служби.

През 862 г. великоморавският княз Ростислав помолил Византия да му изпрати народни учители, знаещи славянски език. Славянските първоучители и техните ученици пристигнали във Великоморавия. Княз Ростислав ги приел сърдечно и им предоставил всички възможности за просветителска дейност. Били създадени училища, в които се подготвяли бъдещите свещеници и учители на моравците.

Това предизвикало злоба в немското духовенство, което извършвало богослужение в моравската църква на латински език. Те се противопоставили на светите братя, като твърдели, че Богослужение може да се извършва само на три езика: еврейски, гръцки и латински. Свети Константин им отговорил: Вие признавате само

Свети Седмочисленици: Св. Св. Кирил и Методий и учениците им –Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд

България станала християнска страна 863 години след идването на Спасителя на света. До това време народа се покланял на идоли, защото били езичници.
Славяните били езичници (идолопоклонници). В своите светилища те поставяли каменни или дървени идоли, пред които се покланяли. Техни идоли били творецът на мълнията- Перун, на плодородието-Дажбог, на подземния свят Волос и на брака- Лада.

Прабългарите също били езичници (идолопоклонници).Те почитали едно върховно божество, което наричали Тангра. За да го омилостивят му принасяли жертви в капищата. Почитали вълка, кучето, заека като тотеми на рода. Съобразявали се с определени дни и часове, в които да започнат военни походи. Извършвали гадания и жертвоприношения.

В живота на нашите предци-езичници имало много суеверие (празна вяра), лъжливи понятия, жестоки обичаи. В изключителни обстоятелства на война, земетресения, природни бедствия те извършвали и човешки жертвоприношения. И досега са се запазили някои от старите езически суеверия: кукери, нестинарство (ходене върху жар с боси крака ), леене на восък, баене, леене на куршум, палене и прескачане на огън, връзване на ръката на червен конец със синьо мънисто, гадаене.
Възникнали са и по-модерни суеверия: кодиране, рейки, медитация, йога, панивритмия(дъновизъм) и др.

По времето, когато светите братя Кирил и Методий създали славянската азбука, владетел на България бил Борис I.
Той наследил баща си -Пресиан в трудни времена на войни, земетресения, гладни години.
В двореца, в столицата Плиска, идвали проповедници на различни религии, които излагали своето учение.

Борис искал държавата му да влезне в семейството на цивилизованите народи, каквито били християнските Рим и Византия, но и да съхрани независимостта на страната.

Първи от българските владетели, които се кръстили били Кубрат, Гордас, Терелиг и синът на Омуртаг - Енравота, който приел св.Кръщение с името Боян, заради което бил убит и станал първият български мъченик.

Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български

† около 833 година; Чества се на 28 март
Житие на св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век. Един от най-великите ханове на България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове.
Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир(831- 836 г.) по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.
Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:
- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.


Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиан (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиан, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

Според едно предание, сестрата на княз Борис, била отведена като пленница в Константинопол. Там тя приела свето Кръщение. След като се върнала в България, тя често беседвала със своя брат и му разяснявала истините на вярата. Борис обикнал Христовата вяра и решил да я приеме, заедно с целия си народ.

Като друга причина за
приемането на християнството се счита картината на «Страшния съд», която нарисувал византийският монах Методий.
Тя направила силно впечатление
на княз Борис и той решил да приеме кръщение от Православна Византия.
През 863 г. в столицата Плиска пристигнал гръцки епископ, който кръстил владетелското семейство и приближените на Борис.

Българският владетел получил титлата “ княз”. При св.Кръщение той приел християнското име Михаил.

През 864 г. започнало масовото покръстване на целия народ.
Православната вяра обединила славяните и прабългарите в едно.
Славянският език станал общ. Името на държавата дали прабългарите- България.

През 870 г. съборът в Константинопол (Цариград) дал разрешение на Българската църква да има свой Архиепископ. За пръв духовен глава на българите бил ръкоположен Йосиф. Византийските свещеници проповядвали на гръцки, който бил неразбираем език за народа. Славяните и прабългарите нямали своя писменост. Княз Борис искал християнството да се разпространява на славянски език. Той молел Бог да му изпрати учители народни. Съвсем скоро молбата му била изпълнена. В България пристигнали изгонените от Великоморавия - Климент, Наум, Ангеларий.

Княз Борис Михаил ги посрещнал с голяма радост като скъпи и дългоочаквани гости. Създал им отлични условия за духовно-просветното дело. Скоро Ангеларий починал. В България се формирали две книжовни средища, едното в столицата Плиска, където останал Св.Наум, заедно с епископ Константин Преславски, а другото книжовно средище под ръководството на Св.Климент, било в Македония (областта Кутмичевица). За 7 години той обучил над 3 500 ученици-бъдещи духовници и учители народни. Гръцките свещеници били заменени от български, които служили на Бога и просвещавали народа на роден славянски език.

Св. Климент Охридски
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Когато след смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч, тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език.


Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали от България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса.
Българската православна църква празнува неговата памет на 25 ноември.

Св. Наум Охридски

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където бил ръкоположен за свещеник.
Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. св. Наум останал в тогавашната столица Плиска и основал голяма книжовна школа. Когато Климент станал епископ, на негово място за учител бил назначен св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години. Преставил се в Господа в дълбока старост през 910 г. след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение .

Свети Ангеларий Славянобългарски


Св. Ангеларий бил славянин. Бил един от учениците на светите братя Кирил и Методий, които първи изучили славянската писменост и азбука. Отличавал се с много духовни знания. Станал един от първите помощници на славянските просветители. След изгонването им от Моравия Ангеларий тръгнал с Климент и Наум към България. Изтощен от непосилни трудове, наскоро след пристигането си той починал в столицата Плиска.

Свети цар Борис Михаил
Изпод грижите на Светата Православна Църква започнали да се отварят училища и да се размножават славянските книги.
След Покръстването през 864 г. започнало строителството на много християнски храмове: Голямата базилика в Плиска, църквата „Свети Ахил“ на остров Преспа, църквите на манастира в Аврадака и църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Несебър, Кръглата църква в Преслав , църквите „Света София“ в Охрид, църквата на манастира „Свети Наум“ на Охридското езеро, църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) в Костур и други.

Климент, първият от учениците на славянските първоучители Кирил и Методий, когото княз Борис I изпраща в местността Кутмичевица да организира и да ръководи просветното и образователното дело в тази област, основава манастир. Със средствата и по волята на княз Борис I и на неговия син цар Симеон в 905 г. Св.Наум също построява манастир. По това време е основан манастир под връх Руен-Руенският манастир. През втората половина на 10 век е основан и Рилският манастир. Възникват и някои от софийските манастири, като Куриловския "Св. Иван Рилски", Германския "Св. Иван Рилски", Пернишкия "Св. Пантелеймон". Още с възникването си, българските манастири наред с богослужебната дейност станали културно-просветни и книжовни средища. Именно в манастирите започнали работа създателите на славянската писменост и книжнина в България. В княжеския манастир "Св. Пантелеймон" край Преслав Борис I изпратил своите най-близки помощници в управлението на държавата, членове на княжеския двор - брата си, известния в историята на българската книжнина Черноризец Докс, и племенника си Тудор Доксов, за да направляват и сами да участвуват в разгърналата се книжовна дейност. Тук биват настанени и дошлите по-късно в България през Цариград по-млади ученици на Кирил и Методий, а заедно с тях и Симеон-третият син на Борис, който, след като завършил Магнаурската школа в Цариград, се замонашил. Още при царуването на Борис и особено при Симеон (893-927) манастирът в Патлейна развивал широка книжовна дейност. Тук под ръководството на Наум и Климент се създала Преславската книжовна школа - първата старобългарска книжовна школа в Североизточна България. Сам княз Борис I в 889 г., когато достигнал преклонна възраст и преценил, че държавните работи са тръгнали по избрания от него път, се оттеглил в манастира "Св. Пантелеймон" да ръководи отблизо създаването на славянската книжнина, считайки това дело за особено важно. С името на Преславската книжовна школа е свързана дейността на редица най-видни писатели, книжовници, просветители - Климент, Наум, Черноризец Докс, Тудор Доксов, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър. В кипящата книжовна дейност на манастира се включил и Симеон, бъдещият цар на България. Създала се жива книжовна традиция, която се пренесла и в другите манастири, и въпреки повратностите в историята на българския народ единадесет века се завещава от поколение на поколение, от манастир на манастир по българските земи. В родината ни била поставена основата на славянобългарската книжовност. С топлия си прием, България спасила славянската просвета. България станала огнище на славянската писменост и духовен вожд на славянския свят. Това е един от най-големите приноси на православната ни култура към славянските народи и Европа.
С приемането на Св.Православие княз Борис Михаил Покръстител поставил своя народ на пътя на спасението към Царството Небесно. Той е първият български владетел провъзгласен от църквата за светец. Христовата светлина озарила славяните и прабългарите и ги превърнала в един народ с една вяра, един език, една писменост и една култура.


През 889 г. след като управлявал България 40 години, старият княз предал властта си на първородния си син Владимир- Расате, приел монашество, и се оттеглил в манастира «Св. Пантелеймон», който бил недалеч от Преслав, сред красивата местност Патлейна на брега на р. Тича. Той искал да види как приемникът му ще продължи започнатото дело. Скоро до княз Борис стигнали тревожни вести. Новият княз водел разгулен живот. Искал да тласне България отново в мрака на езичеството. Заобиколен от боляри, които били тайни езичници, той заповядал да се разрушават храмовете, да се преследват и избиват християните. Владимир –Расате влизал демонстративно на кон в Божия храм. Князът- монах бил изправен отново пред голямо изпитание. Той действал и този път решително. През есента на 893 г. напуснал манастира като отново препасал военен пояс и тръгнал срещу недостойния си син, заобиколен от верни боляри.

Езичникът Владимир-Расате бил отстранен от престола и наказан жестоко, но справедливо. Понеже бил духовно сляп за Божествената вяра, той загубил и физическото си зрение - бил ослепен.
На Преславския събор, проведен през 893 г. за цар на България бил избран третият Борисов син –Симеон. Столицата била преместена в град Велики Преслав. За пръв епископ на България бил избран Климент Охридски. Славянобългарският език бил обявен за официален. Гръцките свещеници били сменени от български духовници

Цар Симеон Велики



Цар Симеон застанал на престола, когато бил на 27 г. По време на неговото управление, България станала най- могъщата славянска държава и изключително средище на книжовност и култура. Симеон съчетавал забележителните качества на даровит пълководец и на покровител на духовния живот в страната. Той бил ревностен продължител на започнатото бащино дело. « Великият между царете Симеон» управлявал 34 г. Управлението му е наречено «Златният век» на България.

По времето на цар Симеон Велики, България достигнала върха на своята духовна и политическа мощ. През 918 г на църковно-народен събор в столицата Преслав официално била провъзгласена българската автокефалия, а духовният й водач получил титлата «Патриарх».
Цар Симеон Велики бил наречен « Симеон книголюбецът » « понеже сбра всички Божи книги и с тях своите палати сам изпълни»
Симеон създал още книжовни средища, най-впечатляващото от които било във Велики Преслав. В него, под ръководството на владетеля, работели стотици преписвачи, преводачи, художници и писатели.
Българските просветители Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър създавали оригинални богословски текстове и съчинения по история, анатомия, зоология.

Йоан Екзарх написал първата енциклопедична книга « Шестоднев ».
Епископ Константин Преславски съставил творбата « Учително евангелие », в която бил поместен първият исторически труд на старобългарски език « Историкии ».
Черноризец Храбър написал съчинението си « За Буквите», в което отстоява правото на българите да имат своя писменост.
Цар Симеон заповядал да се преведе от гръцки « Именникът на българските ханове», участвал и в съставянето на няколко сборника, в два от които били поместени творбите на Св.Василий Велики и Св.Йоан Златоуст.
На български език били преведени и богослужебните книги.
В своя « Златен век », България се превърнала в духовен, книжовен и културен център.

Много от творбите на книжовниците били пренесени в Русия и Сърбия, след като приели християнството и азбуката. Основополагащ е приносът на България за създаването и развитието на книжовността в тези славянски страни. След приемането на православието, през 988 г. Руската Църква получила част от богослужебните книги от България.

Свети благоверен цар Петър


Свети цар Петър ар Симеон Велики бил наследен от втория си син - Петър. Той бил високообразован. Вярата му била силна. По нрав бил кротък и миролюбив. Предпочитал в ръката си да държи перото, а не меча. Пишел нравоучителни поучения. По негово време България официално била призната за царство, а владетеля й за « цар ». Българската църква станала патриаршия. За първи патриарх бил избран духовният водач на Дръстър (Силистра). Цар Петър щедро обдарявал манастирите. Вечерно време той захвърлял царските одежди и облечен в обикновено расо, коленичил пред светите икони и се молел за народа си.

По времето на неговото царуване в България се появила ереста на богомилите-богомилство. Те не признавали Православната църква, отричали тайнствата, смятали свещенослужителите за излишни.
В този труден момент на изпитание цар Петър решил да отиде в дебрите на Рила планина, за да поиска съвет и благословение от Св.Иван Рилски Чудотворец. Когато царските пратеници намерили отшелника, той ги посрещнал с бащинска обич. Те му предали дарове и писмо от царя. Той задържал плодовете, а златото върнал.

Съветите на Св.Иван към цар Петър били да чете светото Евангелие, да украсява душата си с милостиви и добри дела, да не се увлича от разкош и веселие и грижите си за царството да възлага на Бога.

Обещал също ден и нощ да се моли за царя и целия народ. Като знак, че приема и че ще изпълни дадените му съвети, цар Петър запалил огън. Като отговор запалил огън и светецът. Благочестивият цар Петър се върнал в столицата Преслав утешен от мъдрите съвети на преподобния и радостен, че той ще се моли на Бог за България.

Св.Иван Рилски Чудотворец
Всебългарският светец преподобни Иван Рилски се родил около 876 г.в с.Скрино. Чистият юноша искал напълно да се посвети на служение на Бога. Той отишъл в Руенския манастир, където приел монашество. Научил се на четмо и писмо, придобил знания от свещените и богослужебни книги и се отдаличил в Рила планина. Там започнал да живее отшелнически живот и да се моли Богу за българския народ. Хранил се корени и треви. Водил чист и свят живот. Дълго време живял в хралупата на стар дъб. Понасял с търпение суровите рилски зими. Дивите животни: зайчета, сърнички, козлета, мечки, глигани не се страхували от него и не му пакостяли. Много хора започнали да идват при него за съвет и молитвена помощ. Някои от тях искали да станат монаси. Така се основал Рилският манастир, който съществува над 1000 години и досега посреща поклонници. Заради извършените чудеса през живота и след смъртта си е наречен Чудотворец. Той съставил своето “ Завещание”.



Св.Иван Рилски Чудотворец
Чудотворните му мощи били пренесени в Търново от българският цар Асен I, а през 1469 г.монасите от Рилския манастир пренесли мощите му в Рилския манастир, където почиват досега. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ, обичан и почитан от него.
? Отиди на поклоническо пътуване с родителите си или с класа до Рилския манастир.
? Прочети “Заветът на свети Иван Рилски ” и книгата “Цветя от Рила” автор Монахиня Валентина Друмева ? Какво е ерес? Защо богомилството е ерес? Как повлияло то на България?
? Всяко отклонение от единния съборен дух на Христовата Църква, нововъведение, неправомислие, произволно мнение и разпореждане се нарича ерес. Всяка ерес, оказва пагубно влияние върху човешката душа, защото целта й е да отклони човека от спасителния път на светото Православие. Като резултат на това в страната се получават вътрешни размирици, които водят неминуемо до отслабване на държавата.

Света равноапостолна княгиня Олга
†10 век

Света равноапостолна Олга управлява Киевска Рус от 945 до 969 година. Тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.
Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица. Олга е проводница и на старобългарската култура и просвета сред източните славяни. За произхода, за мястото на раждане на Олга Киевска, и за образованието ѝ, има изказани твърде много предположения. Едно от тях е, че тя е от град Псков и има варяжки/скандинавски/ произход.

Омъжена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Поради еднаквостта на имената им се изказват предположения за някаква роднинска връзка между двамата, но сведенията за това са недостатъчни. Сериозните изследователи изтъкват, че град Псков не е съществувал, когато тя се е родила и омъжила, а тя самата го е основала и му е дала името на българската столица.Според друга версия княгиня Олга е българка, българска княгиня от първопрестолния град Плиска, дъщеря на цар Симеон Велики или негова сестрина/братова дъщеря.
В "Летописец руских царей" се казва :
"Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд."
"Родословец на руските князе" пък ни казва :
"Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."
Според други тълкувания Олга е рожба на Ана - най-малката княз Борисова дъщеря, сестрата на цар Симеон I, или на детронирания му брат Владимир-Расате, т.е Симеон Велики е вуйчо или чичо на Олга.

Една от най-интересните версии според други руски източници, е че Олга е дъщеря на княз Владимир Расате, първородният син на княз Борис I и пръв престолонаследник. За разлика от баща си, Елена, което е родното българско християнско име на княгиня Олга е силно и искрено отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си княз Борис I и чичо си Симеон. Така че след детронирането на баща ѝ, поради опита му за възстановяване на езичеството в България, Елена е оставена жива. При възкачването на цар Симеон I на трона по-късно е изпратена в манастир. Скоро след това в двореца в Плиска идва пратеничество от Киевска Рус с цел да намерят за княз Игор жена с царска кръв. Делегацията се води от Олег, предводителя на варяжката армия, дясната ръка на княза и втория най-овластен човек в Киевска Рус. Преди да дойде в българската столица, Олег попитал императорския двор в Константинопол за същото, но там делегацията им е ударила на камък.

Олег не е имал много други възможности за намирането на царска дъщеря от престижен царски двор за жена на своя княз, освен от България една от трите най-силни по онова време държави в Европа.

Като основен опонент на Византия, изборът е бил един вид и отговор на отказа на ромеите. В крайна сметка цар Симеон I дава княгиня Елена за жена на княз Игор може би и с идеята за сродяване на двата двора с цел осигуряване на северната граница срещу все по-нарастващата мощ на младата Руска държава. Тържественото завръщане на делегацията в Киев в руските източници е посочено като пристигането на "Олгову невесту", т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена е станала популярна сред руснаците "Олгову" - "Олгу" - Олга.

Вследствие на тези си усилия кръщава и своя син Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра. Той за съжаление на майка си не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Това довежда по-късно до основание за претенциите му към престола на България. Не успява по една или друга причина с това си начинание, макар и да е много близо до целта.

Тук следват още много интересни факти от последвалия ѝ живот в Русия и връзката ѝ с родината ѝ България.
Забележително е посещението на великата княгиня в Константинопол през 947 г. Тя разговаря с византийския император Константин Багрянородни. Придружава я българският монах Григорий, книжовник и приближен на цар Симеон. Тя се среща и с патриарха, с цел подготовката на покръстването на Русия. Завръща се с още по – висок престиж пред руския народ, който дълбоко я обича и почита.
Олга се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след нейното възцаряване и макар и да постига известни успехи среща силна съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са узряли за това.

Вследствие на тези си усилия кръщава и своя син Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра. Той за съжаление на майка си не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Това довежда по-късно до основание за претенциите му към престола на България. Не успява по една или друга причина с това си начинание, макар и да е много близо до целта.

От това се възползва византийския император Йоан I Цимисхи, който отблъсква руския княз от земите на България, за да ги запази за себе си.

Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име - Владимир. Очевидно като езичник не се е срамувал от дядо си Расате. Княз Владимир I, под влиянието на баба си Олга, от която получава възпитанието си, докато баща му води безкрайните си войни далеч от дома, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Независимо че е християнин (явно неприел все още всички канони на църквата) той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите му обаче била българска княгиня, внучка на Симеон Велики (Милолика - Анна), вероятно дъщеря на цар Борис II, син на свети благоверни цар Петър, православна християнка.
Житието на бъдещия княз-покръстител разказва, че тази българка с благороднически произход имала също толкова важно значение за разпространението на православието в Киевска Русия, каквото има и нейният съпруг. Владимировото житие разказва, че българската му съпруга дошла в Киев със своя личен свещеник Михаил, който бил духовният й наставник. Името на този свещеник съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит. Според житието на Св. княз Владимир при покръстването на Русия свещеник Михаил бил изпратен в Константинопол (център на източноправославната йерархия), за да бъде ръкоположен за епископ. По-достоверни обаче са данните от Йоакимовската летопис, според която Владимир се обърнал към Константинополския император и патриарха, да му изпратят “митрополит Михаил, мъж изключително учен и богобоязлив, същински българин, с четирима епископи и много йереи, дякони и псалтове от славяните (българите)... По съвет на Владимир митрополитът постави епископите в градовете: Ростов, Новгород, Владимир, Белгород.” Така първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. Вероятно този велик българин, светителствал в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. Митрополит Михаил оглавява руската църква само четири години след покръстването, но оставил много духовни плодове след себе си. Починал през 995 г.. Княз Владимир го погребал с чест. След 11 години тялото му се оказало нетленно, а това след смъртта е най-сигурният Божи знак за святост. Мощите му били пренесени в Киево- Печерската лавра, където се и досега. Така се осъществява първото южнославянско влияние в руската култура, което е по-правилно да се нарича българско...Борис и брат му Глеб, които при кръщението си били наречени Роман и Давид, родени от същата тази българка, са християни.

Убити са по-късно от братята си езичници, родени от другите жени на Владимир при дворцов преврат, целящ връщането на езичеството в Русия. Така те стават първите руски светци-мъченици, умрели за православната християнска вяра. Княгиня Олга, като спомен за родната си Плиска, основава град със същото име, който е първия християнски град в Русия, според някои източници. Руснаците го наричали тогава Плисков (от Плиска - Плисков, както се образуват фамилните имена в славянските езици), което с годините преминало в днешния Псков. Град пълен и до ден днешен с изключително много църкви.
След смъртта си Олга е провъзгласена за светица и се почита изключително много в Русия до ден днешен, заради огромните ѝ заслуги във формирането и духовното съзряване на нацията и държавата. Всичко това полага началото на древните, силни духовни и държавнически връзки на Русия и България и дава едно от обясненията за това как двете държави през различните си исторически пероиоди на своето развитие са се влияели силно една от друга и са се стремяли една към друга. Тук може би се коренят и част от причините след приемането на християнството от България, Русия да приеме и писмеността си пак от нея.

Преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски са тримата велики български подвижниции – отшелници, последователи на Св.Иван Рилски, оказали изключително влияние върху благочестието на нашия народ и особено върху българското монашество.

Св.Преподобни Гавриил Лесновски
† 11 век-12 век; Чества се на 15 януари

Живял през XI- XII в. Роден е в с.Осиче, днешна Македония. Произлизал от богати родители българи и получил добро образование. С наследството си построил манастир с църква на името на Архангел Михаил в Лесновската планина. Преподобният отец събрал монаси, поставил им игумен, а самият той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, като се подвизавал така 30 години. После той се завърнал в своя манастир и починал на 15 януари. Тридесет години след смъртта на преподобни Гавриил, един руски монах на име Йосиф, по внушение на светеца се отправил към мястото, където преподобният се подвизавал, намерил гроба му, открил нетленните му мощи, положил ги в ковчег и ги предоставил за молитвено поклонение на вярващите. Много години светите мощи на преподобния Гавриил почивали в Лесновския манастир и вършели множество чудеса. През XIII в.цар от Асеновата династия ги принесъл в Търново и ги положил в църквата “ Св.Апостоли”. След османското нашествие в България следите на светите мощи на преподобния Гавриил Лесновски се губят. Основания от него Лесновски манастир станал важно книжовно средище.

Св.Преподобни Прохор Пшински

†1067 година; Чества се на 15 януари




По произход бил българин. Родил се от благочестиви родители в областта Овче поле в северна Македония. Той бил подарен от Бога на бездетните родители, заради техните молитви и заедно с майчиното мляко той приел и нейното високо благочестие. Когато възмъжал, родителите му настоявали да го оженят. Но той чул веднъж в храма думите на Спасителя: « Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене », оставил всичко и тайно се уединил в пустинната планина над река Пчиня. В една пещера, в която извирала вода, той преживял 32 години. Веднъж уплашена сърна прибягнала при него, подгонена от ловец. Преподобният без да го познава го нарекъл по име и му предсказал, че скоро ще стане византийски император. В онова време България се намирала под византийско робство. И действително, подир някое време този човек се възцарил под името Роман Диоген. Удивен от изпълнението на това предсказание, той открил нетленните мощи на вече починалия Прохор Пшински и на мястото на неговото подвижничество построил голям храм на името на светеца. Там били положени неговите свети мощи и се събрало монашеско братство. Този манастир съществува и досега.

Св.Преподобни Йоаким Осоговски

† 16 август 1105 година




Живял през XI в. Поселил се в една пещера в Осоговската планина, която се намирала близо до днешния град Кюстендил. Там живял в строг пост и молитва до края на живота си. Веднъж ловци дошли при него. Преподобният ги благословил и делата им тръгнали добре. Когато те отново посетили светия подвижник, го намерили починал и го погребали в пещерата. След 50 години, Преподобният Йоаким се явил на един монах наречен Теофан и му заповядал да извади от земята нетленните му мощи. Монахът построил манастир с църква на името на светеца. В него и досега стоят светите мощи. Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин имота на своя манастир от грабеж. Наставлявал като истински игумен манастирските братя. Славата му се разнесла по цялата българска земя.Стигнала и до царския дворец в Търновград. Цар Калоян с голяма дружина боляри изминал дълъг път и дошъл да се поклони на светеца и да изпроси молитвената му закрила за българския народ.

Прикачен файл:

Прикачен файл: