Брошури

БРОШУРА № 4 - Свето Тайнство Венчание

от: 11.06.2013

Тайнството Венчание
( В помощ на тези, които искат да се венчаят)

Защо е необходимо Венчанието?
Бракът като съюз на мъж и жена е установен от Бога още в рая. Виждайки, че не е добре за човека да бъде сам, Бог му сътворил помощник, нему подобен (Битие 2:18). След като създал първата човешка двойка - Адам и Ева, Господ ги благословил и казал: „Плодете се и множете се, пълнете земята“ (Бит.1:28). Като тайнство бракът е установен в Новия Завет. Показвайки високото достойнство на установения от Бога брачен съюз, Спасителят почел със Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска и там извършил първото Си чудо (Иоан 2:11). В разговор с фарисеите Господ Иисус Христос привел думите, с които Бог установил брачния съюз в рая, и прибавил: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6).
Защо Венчанието е тайнство?

Бракът е тайнство, в което чрез благословение от свещеника младоженците получават свише божествена благодат, която освещава техния брачен съюз. Тя им съдейства да постигнат главните целите на християнския брак: взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание. Апостол Павел нарича брака „тайна велика”, като го сравнява със съюза между Христос и Църквата: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата“ (Ефес. 5:31–32).
Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Подобно на другите тайнства той се състои от видима и невидима страна. Най-важните видими действия са: възлагането венци върху главите на младоженците и трикратното тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещеника с произнасяне на тайноизвършителните думи: „Господи, Боже наш, славою и честию венчай я“ („Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай”). Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз с благодатта Божия, за да стане той съвършен по подобие на духовния съюз на Христа с Църквата, и да изпълни своите висши цели.

Какво се изисква от желаещите да се венчаят?

За да се венчаят в Православната църква, от младоженците се изисква да бъдат източно-православни християни (т.е да са кръстени) и да нямат сключен брак с друго лице.
За да пристъпят към тайнството Брак, младоженците трябва да извършат съответстващата на него подготовка. Тя не се отнася само до подготовка на изискваните документи, избор на храм, на кумове, облекло и място за сватбеното веселие, а преди всичко до придобиване съответната нагласа на самите младоженци, които ще пристъпят към него, за да се съединят за цял живот. В тази връзка е добре преди Венчавката бъдещите съпрузи да се обърнат към свещеник, който да ги насочи и подготви за това тайнство, и при желание от тяхна страна да ги изповяда и причасти. Тайнствата Изповед и Причастие ще помогнат младоженците да започнат съвместния си живот необременени от лични грехове и съединени с Бога.

Кои са по-важните моменти от тайнството Брак?

Чинопоследованието на тайнството Брак се състои от две части: Обручение и Венчание. Обручението се извършва в притвора на храма, където свещеникът благославя взаимното им съгласие и обещание да встъпят в брачен съюз и запазят вярност един към друг до края на живота си. В този вълнуващ момент те държат в ръцете си запалени свещи, съединени една с друга, като напомняне за единението им в брака и решимостта им да следват в живота си светлината на Христовите заповеди. Свещеникът произнася трикратно думите: „Обручава се Божият раб (името) за Божията рабиня (името) в името на Отца и Сина и Светия Дух“ като полага на десните им ръце халки - символ на безкрайната обич помежду им. Венчанието се извършва в централната част на храма. При пеенето на „Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе“, обручените пристъпват водени от свещеника и застават пред украсена маса, върху която са положени светото Евангелие, светият Кръст, венците им, чаша с червено вино, хляб и бонбони. Свещеникът прочита молитви, в които измолва от Бога дълъг и мирен живот за младоженците, взаимна любов, дълговечно потомство и славни венци за тях в Божието Царство. Тези молитви, както и другите четива трябва да се слушат с особено внимание не само от младоженците, но и от останалите гости, защото те са специално подбрани и съдържат благословение както за младата двойка и за родителите им, така и за бъдещите им чада.
Ето, че настъпва и най-главният момент от тайнството Брак –свещеникът благославя венците на младоженците и при трикратното произнасяне на тайноизвършителните думи: „Венчава се Божият раб (името) с Божията рабиня (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа“, ги полага върху главите им. След това кумът разменя венците кръстообразно три пъти, а певците пеят „Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай“. Следва прочитането на две четива - от посланието на ап. Павел до Ефесяните, където се говори за длъжностите на християнските съпрузи (Еф.5:20-33) и от Евангелието на Иоан, където се споменава за първото чудо, което Христос извършил на сватбата в Кана Галилейска, претворявайки водата във вино (Иоан 2:1–11). Четивата са подбрани като свидетелство, че бракът е нещо свято и угодно на Бога, те напомнят също и, че Божията благодат е тази, която го усъвършенства и прави да бъде извор на непрекъсната радост и благословение за човека. Накрая младоженците, обикалят масата, върху която са поставени св. Кръст и Евангелието, в израз на духовната им радост, като с това изобразяват кръг – символа на неразкъсваемостта на техния съюз и неговото дълголетие. Това са и първите им стъпки като ново семейство, които те правят подкрепяни от своите кумове. След това свещеникът снема венците от главите им, произнасяйки благословение над младоженеца с думите: „Възвеличи се, младоженецо, като Авраам, бъди благословен като Исаак и умножи се като Иаков, ходейки в мир и изпълнявайки в правда Божиите заповеди!”, а над младоженката с думите: „ И ти, невясто, възвеличи се като Сарра, развесели се като Ревека и умножи се като Рахил, радвайки се на своя мъж и пазейки наредбите на закона, защото Бог тъй е благоволил”.
На излизане от храма, по обичай, кумовете хвърлят над главите на младоженците жито, бонбони и монети, за да се множи челядта им и да е пълен с благодат новият им дом.

Кой може да бъде кум и какви са неговите задължения

Към избора на кумове трябва да се пристъпва отговорно и обмислено.Това произтича от изискването на Църквата към тях - да бъдат наставници в християнския живот на младото семейството и по-късно кръстници на техните деца. Затова кумовете трябва да бъдат православни християни, да са венчани, да имат безукорен живот и да се ползват с доверието и уважението на младоженците. Важно е да се знае, че църковните правила забраняват встъпването в брак между кумове и кумци до втора степен. Родителите на младоженците, както и свещеникът, който извършва тайнството, не могат да бъдат кумове.

Какви са отговорностите на християнските съпрузи?

Обществото нарича семейството своя „най-малка клетка”, а Църквата го оприличава на малка „ домашна църква “, в която трябва да цари ред и хармония. Затова е нужно да се спазват Божествените наредби, според които на мъжа се полага известно първенство по сила и чест, а на жената – мястото на помощник, който да го подкрепя и му се покорява с любов. Отношенията между мъжа и жената според наставленията на ап. Павел следва да напомнят тези между Христос и Неговата Църква.
Отговорностите на мъжа не са малки. Той е глава на жената и стълб на семейството - това, което е Христос за Църквата. Мъжът трябва да проявява към жена си саможертвена любов, да я пази и закриля - „Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф.5:25). В брака мъжът и жената образуват едно цяло, една плът, затова и грижата на мъжа към жената трябва да бъде като за своя плът: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – Църквата“ (Еф.5:28–29). В този смисъл мъжът християнин трябва да знае, че е отговорен за жената, за материалното и духовното благоденствие на семейството. Той трябва да е наясно, че семейният живот изисква от него да надмогва личните си интереси и желания, да не прави нищо, което е в ущърб на жената и семейството. Мъжът трябва да бъде пример за живот на своята съпруга и на своите деца, да е справедлив, търпелив, да умее да прощава и пази мира в семейството.
Отговорностите на жената не са по-малки. Тя също има задължения към мъжа, и по подобие на Църквата към Христос, тя трябва да му бъде вярна и да му се покорява с любов. Приоритет на жената са домът и семейството. Тя трябва да знае, че нейната сила се крие в кротостта, добросърдечието, търпението и милосърдието, които са нейното истинско украшение, а не прекомерната суетна грижа за външността. В брака мъжът и жената стават „една плът“ (Бит. 2:24, Марк 10:8), като под „една плът“ следва да се разбира не едно материално тяло, а своеобразна единна духовна същност, в която никой не живее сам за себе си, а отдаден на другия. Затова всеки от тях трябва да приеме родителите на другия като свои родители, както и родителите трябва да обикнат своя зет или снаха като свое дете. Родителите могат да живеят и далеч от новото семейство, но винаги трябва да се чувстват почитани и уважавани. Незачитането им причинява мъка и дава лош пример на децата, от които младите съпрузи ще очакват уважение и грижа в старините си. Петата Божия заповед изисква: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята”. Божественият ред е неизменен и нарушаването му лишава семейството от Божието благословение.
Какви са задълженията на съпрузите като родители?
В Тайнството Брак се полага началото на ново християнско семейство, в което ще се раждат и възпитават деца. Децата са дар от Бога, а родителството – висока отговорност. Животът на децата не започва от деня на раждането им, а от момента на тяхното зачатие и родителите трябва добре да знаят това. Вие, майки, носете с достойнство своето майчино бреме, като знаете, че поведението и духовно ви разположение през време на бременността до голяма степен ще се пренесе и върху бъдещото дете. Старайте се да водите богоугоден живот, изповядвайте се и се причастявайте често по време на бременността, записвайте името си за споменаване на Св.Литургия за здраве, спасение и леко раждане. Родители, не извършвайте аборт, който е жестоко детеубийство и грубо нарушаване на шестата Божия заповед, която е категорична: „Не убивай!“. Последиците от един аборт за жената най-често са безплодие и депресия, а за семейството – лишаване от радостта на родителството за цял живот. Родителите са призвани да създават децата си не само физически, но да ги родят духовно. Затова родителите трябва да знаят, че са длъжни възможно най-скоро след раждането да кръстят детето си, да го причастяват често и изобщо да се стараят то да израстне не само като достоен човек, но и като християнин. Най-напред от родителите си детето чува за Бога и научава първите молитви.
Могат ли да се венчаят съпрузи, дълго време съжителствали в граждански брак?
Да, желателно е, за да се освети техният съюз и да получи Божието благословение. Подготовката за тайнството е като при младоженците. В тайнството Изповед те ще получат прошка чрез свещеника от Бога за това, че са живели в брачни отношения невенчани.
Кога Православната църква не позволява брак?
При следните случаи: кръвно родство по права линия от всички степени, кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително, по двоеродие (сватовство) до трета степен, и от четвърта само в случаите двама братя да вземат две сестри или брат и сестра да вземат брат и сестра. Не е разрешено и кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници (по своето кръщение първа и втора степен). Бракът е едно от тайнствата, които свързваме с много радост и веселие. Съществуват обаче някои забрани, които ограничават времето за неговото извършване. Това са дните на усилен пост, както и дните, в които се честват големи Господски празници, при което се дава предимство на духовната радост от празника за сметка на брака. Добре е да се знаят тези ограничения, за да не започва брачния живот на новото семейство с нарушаване на Божиите заповеди и установленията на Църквата. Забранява се извършване на тайнството Венчание през Великия пост – от Сирни заговезни до вторник на светлата седмица, през Богородичните пости (1–14 август), през коледните пости – от Коледни заговезни до Въведение Богородично (14– 21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление (6 януари); срещу дванадесетте Господски и Богородични празници и срещу 29 август (отсичане главата на св. Иоан Кръстител) и на 14 септември (Въздвижение на Светия Кръст – Кръстовден).
Препоръчителна литература:
•„Тайнството на увенчаната любов ” от издателство „ Витезда ”;
•„Християнските съпрузи помежду си ” от издателство „ Витезда ”;
•„ Вяра, Надежда, Любов” автор архимандрит Серафим Алексиев;
•„Християнските отношения в дома „ от издателство Тавор;
•„Жената и децата” от издателство Тавор;
•www.ebooks.ucoz.com,
•www.bulgariamonasteries.com

ВНИМАНИЕ!!!
В брошурата се съдържат текстове от Светото Писание!
Моля, не я изхвърляйте като непотребна! Предложете я на тези, които имат нужда от нея! С това е изпълните на дело Христовата заповед за любов и грижа към ближния!
Благодарим Ви!

Прикачен файл:

Прикачен файл:

 
гр. Пловдив, ул. Архимандрит Евлогий 1, тел.: 032 692307 e-mail: verouchenie@sveta-troica-plovdiv.com