Постите в православната църква

Постът е узаконен в Рая. Такава първа заповед получил Адам: ”А от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него” (Бит.2:17). Това: ”да не ядеш” е установяване на поста и въздържанието. Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото, сега не бихме имали нужда от този пост, защото не здравите имат нужда от лекар, а болните. Ние сме повредени от греха – нека се изцерим чрез покаяние,а покаянието без пост е непълно. Заповядано е да не се предаваме на суета и да се съкрушаваме духом, а пред Бога ще се оправдаем чрез поста. Понеже не сме постили,затова сме изгонени от Рая. Нека постим,за да се върнем там.

Постът не бива да те ограничава само в едно въздържане от ядене на блажна храна. Той не е диета, защото истинският - духовният пост, е отдалечаване от злини и грехове.
Пост означава пълно въздържание от приемане на храна или само от някои видове храна и вода и други течности за определено време, наложено или самоналожено по религиозно-нравствени съображения. Постът е следствие от вътрешна потребност от покаяние, от съзнание за вина поради извършен грях. Практикуван е и като израз на дълбока скръб, по време на бедствия, преди началото на трудно лично или обществено дело, в някои случаи е прилаган като средство за лечение при тежки заболявания. Постът е проява на християнско благочестие, необходимо условие за борба с изкушенията, за преодоляване на човешкия стремеж към греха и израз на покаяние. Той, заедно с молитвата, е могъщо средство за борба с дявола. Същевременно постът е гаранция за добро душевно и физическо здраве.

Постът има две страни - външна, състояща се във въздържание от приемане на определени храни, и вътрешна - духовна. Зачитането само на външната му страна не допринася за достигане целите на поста, като го превръща във външна показност и лицемерие. Духовният пост обхваща цялостното състояние на човека и се състои от въздържание от блажна храна, молитви, стремеж към целомъдрие, добри дела. Това е истинският пост, който води към спасение!

Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Опрости делата на длъжника си. Не пости в караници и съдене - въздържайки се от вино, не се въздържаш от произнасяне на обиди; не ядеш месо, а изяждаш брата си; постиш цял ден, а ходиш по съдилища.

Постът препраща молитвите ни към небето. Той е духовно възрастване за семейството, майка на здравето, възпитател на младостта, украшение за старите, добър спътник за пътуващите, надежден съжител на обществото. Постът ражда пророците, дава крепост на силните, умъдрява законодателите. Постът е добър страж за душата, надежден спътник за тялото, оръжие за доблестните люде, училище за подвижниците. Той отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, ражда целомъдрие в душите. Във война той извършва подвизи, във време на мир учи на безмълвие, усъвършенства свещеника, а пресищането е начало на всички злини. Затова постът е оръжие за борба против пристъпите на дявола, а „този род не може да излезе, освен с молитва и пост” (Марк 9:29).

Колко много са благата на поста!
Откъдето е източникът на греха,оттам е и бичът на наказанието.
Днес мнозина водят войни в домовете си: един с жена си, друг го обсажда синът му, един търпи неприятности от брат си, друг - от роднини. Всеки се мъчи, сражава се, причинява войни и бива поразяван от войни. Но никой не се замисля дали щяха да израстат в дома му тръни и бурени, ако сам не беше посял грехове, дали ако сам не беше възпламенил греховни искри, домът му щеше да пламне. Божественото Писание свидетелства, че злата жена е бич за греховете ни. То казва,че „зла жена се дава на грешен мъж”(Сир.26:3-9). Нападенията от децата също са наказание за греховете. Книга Съдии свидетелства, че и братя воюват срещу братя заради грехове. Когато брат ти те напада, недей да сплетничиш срещу него, а по-добре се вгледай в себе си, за да изследваш добре заради какви грехове брат ти се е превърнал в твой враг.

Но какво да говорим за домашните раздори, щом и собственото ни тяло, което ни е най-близко и скъпо, враждува против нас, когато съгрешаваме, като ни отмъщава с болести и страдания. Робуващото тяло наказва властващата душа, когато тя съгрешава не защото то иска, а защото така му е заповядано. За това свидетелства Христос, Който казва на изцеления разслабен: ”ето,ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14) И така, като знаем, че домашнште раздори с роднини и повечето от заболяванията се дължат на греховете, нека изтребваме източника на злото -греха, с пост и покаяние.

Постът е въздържание от блажна храна при умерена употреба на постна. Сам Господ Иисус Христос се подготвил за общественото си служение и за изкупителния Си подвиг чрез 40-дневен пост (Мат.4:2). Телесният пост е въздържание от блажни храни, но това е само едната страна на поста. За да е пълен постът, трябва да се пости и духовно. Духовният пост е придружен от усилена духовна борба и включва въздържание от всяко зло. Въздържание на езика: да не злословиш, обиждаш, клеветиш и празнословиш. Въздържание на ушите: да не слушаш срамни думи и песни, да отбягваш празната мълва и клюкарстване. Въздържание на очите: не гледай към съблазнителни образи, телесна голота, плътска красота. Въздържание от раздразнителност: владей гнева си, пази спокойствие. Въздържание от слава: не желай известност и похвала, не търси слава. Въздържание в помисъл: отбягвай възбудителни и измамни мисли. Въздържание от храна: не се лакоми за обилни и скъпи гозби,не яж безразборно. Въздържание в пиене: бягай от гуляи, не пий без мярка. Въздържание в пожеланията: бягай от сластолюбие и чувствени възбуди, нямай връзки преди брака/блудство/,а в брака спазвай вярност.
Когато християнинът пости ,трябва да се откаже от всякакви светски забавления и удоволствия, от посещения на места, където може да съгреши с мисли, думи или поглед.
Трябва да се посвети по-голямата част от деня в мисъл за Бога и молитва.


Постите в Православната църква

Еднодневни пости

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата:
всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания
всеки петък - за спомен на страданията и кръстната Му смърт
срещу Богоявление (5 януари)- за достойно приготвяне за този велик празник (пази се строг пост, т.е. растителна храна без олио, а ако е събота и неделя - пост с олио (елей) и вино.
на Кръстовден (14 септември) - за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа; строг пост (растителна храна без олио), ако не е събота или неделя.
В деня на Отсичане главата на Св.Йоан Кръстител Предтеча (29 август) - строг пост, ако не е събота или неделя.

Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на св. Литургия, след което вярващите могат да си вземат нафора.

Многодневни пости

Многодневните пости в Православната църква са четири:
Велик пост или Света Четиридесетница;
Петров пост - от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни);
Богородичен пост - от 1 август до 14 август включително;
Рождественски пост -четиридесетдневният пост от 15 ноември до 24 декември включително.

1) Велик пост или Света Четиридесетница.
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Господ Иисус Христос (Мат.4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си, и така да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропустнаи на мляко, млечни продукти, яйца и риба, като постът продължава така:

Първа седмица от понеделник до петък - строг пост
в събота (Тодоровден)- растителна храна с олио и вино
Втора седмица сряда и петък - строг пост
събота и неделя - олио и вино
на Благовещение - разрешават се риба, олио и вино
Трета седмица (Кръстопоклонна)- както втората
Четвърта седмица - както втората
Пета седмица - както втората
Шеста седмица - както втората
Връбница - яде се риба, олио и вино

Страстна седмица от понеделник до сряда - строг пост
Велики Четвъртък - олио и вино
Велики (Разпети) петък - не се яде нищо и не се пие и вода
(единствено на болни и немощни се разрешава хляб и вода)

*Във всички неделни и празнични дни, в които се извършва Св. Литургия, включително и в дните сряда и петък, когато се извършва св. Преждеосвещена Литургия, хритияни, които са постили и са очистили съвестта си с изповед пред свещеник, могат да пристъпят към Св. Причастие.

2) Петров пост - подготвя ни за празника на свв. апостоли Петър и Павел
Петровият пост започва от понеделник след Неделя на Всички светии и продължава до Петровден, който е винаги на 29 юни. Ако празникът се случи в сряда или петък, този ден също е пост, но се разрешава риба, вино и елей.

Петровия пост е доста облекчен - не се ядат яйца, млечни продукти и месо, но в дните, освен в тсряда и петък, се разрешава риба.

3) Богородичен пост
Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот, и особено преди Успението си, прекарвала времето в пост и молитва.

Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 август до 14 август включително. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Молебен канон на Пресвета Богородица.

4) Рождественски (Коледен пост)
След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост в чест на Раждането на Спасителя,за да могат християните с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. В дните на поста преди Рождество Христово се чества паметта на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

От 15 - 22 ноември - растителна храна с олио
21 ноември (Въведение Богородично)- разрешава се риба и вино
От 23 - 29 ноември - разрешава се риба (без сряда и петък)
От 30 ноември - 6 декември - разрешава се риба(без сряда и петък)
От 7 декември - 13 декември - разрешава се риба(без сряда и петък)
От 14 декември- 19 декември - разрешава се риба(без сряда и петък)
От 20 декември-24 декември - само растителна храна с олио

Предпразненство на Рождество Христово - от Игнажден до Бъдни вечер.
На Рождество Христово се блажи.Не се пости,дори ако празникът се случи в сряда или петък.

*Във всички неделни и празнични дни, в които се извършва св. Литургия, християните, които са постили и са се изповядали пред духовник, могат да пристъпят към Св. Причастие.