Изображенията в православния храм

Християнският храм е свято място, посветено на Бога и предназначено за молитва и богослужение. Свещеното Писание го нарича Божие обиталище (3 Царств. 8:30), „дом Господен”(3 Царств. 9:10) и „дом за молитва”(Ис. 56:7; Мат. 21:13). Християнинът може да се моли навсякъде, но най-подходящо място за това е храмът, където всичко - архитектура, вътрешна наредба и изображения, насочва към молитва.

Измежду всички принадлежности на християнския храм най-силно въздействие върху вярващите оказват свещените изображения – стенописи и икони. Храмът неслучайно е наречен „небе на земята” – вътрешният му облик изобразява небесната Църква (Божият престол, ангелите, св. Богородица и светиите, които непрестанно славословят Бога и се молят за нас). Това създава реално усещане за присъствието на духовния свят: „като стоим в храма, имаме чувството, че сме на небето”(откъс от църковна песен).

Свещените изображения присъстват в местата за молитва на християните още от древност. В катакомбите са открити много изображения, носещи дълбок християнски смисъл. Едни от тях представят сцени от Свещеното Писание, а други по символичен начин изобразяват учението на Църквата. Много от тези символи и до днес се изобразяват в християнските храмове – напр. агнецът, рибата, лозата, добрият пастир, тайнствено изобразяващи Христос. Други изображения, напр. на птици, кълвящи грозде, имат за цел да покажат, че християните се хранят със св. Тялото и Кръвта Христови, като Лозата е Христос. Образът на Орфей, свирещ на лира и заобиколен от диви животни, също е символично изображение на Христос, Който привлича човеците с Божественото Си слово.

Един от най-често изобразяваните символи още от раннохристиянско време е св. Кръст. Той се изобразява навсякъде – върху стените, тавана, по свещените предмети и одеждите на свещенослужителите, но никога върху пода, за да не бъде тъпкан (73–то правило на VІ Вселенски събор). Кръстът всякога се е считал за отличителен знак на християните - знак за Христовата победа над греха, дявола и смъртта. Кръстът е знак на нашето спасение, „пазител на вселената, украшение на Църквата” (откъс от църковна песен), затова се поставя винаги на най-високото място в храма– над иконостаса и над купола.

Изображенията в християнския храм са подредени по особен начин, съобразен със символиката на отделните му части. Куполът символизира небето, затова там се изобразяват най-често Христос Вседържител с Евангелие в ръка и благославящ или Света Троица, заобиколена от ангелските сили. По-надолу в купола се изобразяват пророците, предсказали идването на Спасителя, а в четирите края към основата му – четиримата евангелисти. В издигнатата част над св. олтар се изписва св. Богородица „Ширшая небес”(По-широка от небесата), разкриваща догмата за Боговъплъщението. В самия св. олтар (най-святото място в храма), където се извършва св. Евхаристия, се изобразяват сцени свързани със св. Литургия – Христос, Който причастява апостолите или Богомладенецът Христос легнал върху св. дискос. Много често там се изобразяват св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст и св. Григорий Двоеслов, т.нар. велики литургисти (авторите на трите чина св. Литургия, извършвани днес в Православната Църква – Златоустова, Василиева и Преждеосвещена).

Иконостасът, който се издига между св. олтар и средната част на храма, представлява не толкова преграда, която отделя св. олтар, колкото изображение на духовното небе, към което ни насочват образите на Христос, св. Богородица и светиите. Иконостасът се състои от няколко реда по-големи и по-малки икони: първи ред – на т.нар. царски икони, които са най-големи по размер и изобразяват (от дясно) Господ Иисус Христос и св.Иоан Кръстител, (от ляво) св. Богородица и храмовата икона, а след тях някои особено почитани светци - най-често св. прор. Илия, св. архидякон Стефан, св. Николай, св. Димитър, св. Георги, св. Петка и др.; втори ред съставят иконите на 12-те велики Господски и Богородични празници, на трети ред са иконите на св. дванадесет апостоли, в центъра на които стои иконата, наречена Деисис (Христос на трон като Велик Архиерей, а отляво и отдясно на него – св. Богородица и св. Иоан Кръстител като ходатаи за целия свят), четвърти ред представляват иконите на старозаветните пророци, сред които стои иконата на св. Богородица с Младенеца, а на петия ред са подредени иконите на праотците (отляво) и на светителите(отдясно), като най-високо в средата се поставя винаги св. Кръст - победният знак на Църквата.

В средната част на храма, т. нар. кораб (Църквата е сравнявана с кораб, плуващ през житейското море, в който се спасяват вярващите и достигат желаното пристанище), се изобразяват сцени от земния живот и спасителното дело на Господ Иисус Христос, образи на светци – мъченици, преподобни (монаси), иерарси (епископи), а също и сцени от 7-те вселенски събора. На западната стена най-често се изписва сцената на Страшния съд, който явява края на земната история и началото на бъдещия век.

В притвора на храма, символизиращ човечеството, което още не се е присъединило към Църквата, обикновено се изписват някои исторически сцени, а също и ктиторите на храма.