от: 16.06.2013
Богородичните икони са многобройни и носят различни имена, но те се обединяват около няколко основни иконографски типа, имащи свои характерни особености.
Св. Богородица Одигитрия (т.е. Пътеводителка) е най-разпространеният иконографски тип. Към него спадат и едни от най-известните чудотворни икони – Иверска, Иерусалимска, Троеручица.
В този тип икона св. Богородица е изобразена тържествуваща, за разлика от други икони, където тя е скърбяща, плачеща или страдаща. Тя държи Младенеца в ръце, а лицата им, изцяло обърнати към нас излъчват свята строгост и спокойствие. Най-често св. Богородица държи Младенеца в лявата си ръка, а дясната е издигната към гърдите й. Божественият Младенец, Който носи в пълнота Божествената природа, излъчва премъдрост и святост. Той благославя с дясната Си ръка, а в лявата носи свитък – символ на Божественото слово.
Цветовете, с които се изобразяват св. Богородица и Младенеца, също имат своя смволика. Дрехата на св. Богородица се изобразява в различните нюанси на червения цвят. Червеното символизира човешката природа, а тя е дала плът и кръв на Спасителя. Той от своя страна е възвърнал първоначалния божествен блясък и благолепие на нашето естество, затова в дрехата на Божията Майка са втъкани и множество златисти нишки. Под червената връхна дреха едва е загатнат края на синя дреха (синият цвят е символ на Божествената природа), която изразява това, че тя, очистена от Светия Дух, е вместила в утробата си Бога. В редки случаи св. Богородица се изобразява облечена с тъмносиня връхна дреха – обикновено, когато е изобразявана без Младенеца или в цял ръст.
Друг характерен елемент от образа на св. Богородица са трите златисти, кръстообразни звезди, изписани на челото и раменете й. Те символизират красотата и нетленния блясък на девството й - съхранено преди, по време и след раждането на Спасителя. Тези звезди започнали да изобразяват в отговор на ересите, отхвърлящи приснодевството на Божията майка.
|