|
от: 15.06.2013
 Иконата „Старозаветна Троица” или „Гостоприемство Авраамово”, по-известна като Рубльова Троица, е сред най-разпространените изображения на Света Троица в православния свят.
Автор и история на иконата
Автор на тази икона е преп. Андрей Рубльов (ок.1360 – ок.1427) - известен иконописец от Московската школа, канонизиран от Руската православна църква през 1988 година. Иконата е създадена през 1425 година за иконостаса на Свето-Троицката Сергиева лавра и около век и половина след своето изписване е провъзгласена от Стоглавия събор (1551 г.) в Русия за образец на иконописта и на всички изображения на Пресвета Троица.
Днес тази икона има много копия. Оригиналът се пази и съхранява при специални условия в Третяковската галерия в Москва. Всяка година, в навечерието на празника Петдесетница, тя напуска галерията и се полага за поклонение в близкия храм „Св. Николай”, където престоява до вечерта на празника Св. Дух.
Сюжет и композиция
Иконата на Рубльов има за основен сюжет разказа от Бит. 18:1-16 за Божественото посещение на трима тайнствени пътника (ангели) в дома на патриарх Авраам. Този разказ се счита за предобразно откриване тайната на Св. Троица в Стария Завет: „Авраам среща трима, а се покланя на Единия. Като видял трима, той разбрал тайнството на Троицата, а като се поклонил като че ли на Единия, той изповядал единия Бог в три Лица” – пише блаж. Августин. Така са разбирали този библейски разказ и много св. Отци – св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански и др.
Подобно разбиране на това събитие откриваме и в иконата на преп. Андрей Рубльов. В неговото изображение липсват много от детайлите на библейския разказ – отсъстват Авраам и Сара, блюдата на трапезата са сведени до една единствена чаша и т.н. Детайлите са оставени на заден план, а в центъра на всичко е изображението на Троицата във вид на трима ангели. Рубльов е съумял да използва библейския разказ като отправна точка, от която да ни издигне в съзерцание на непостижимата и надвишаваща човешкия ум тайна на Божието триединство и Божествения живот.
В иконата всичко се съсредоточава до безмълвното общение между тримата ангели. Те са застанали в кръг около трапезата. Обратната перспектива, която заличава представите за близо - далеч, и липсата на активно движение, придават на изображението характер на съзерцание и усещане за вечност. От шатрата на Авраам Рубльов ни пренася във вечността и всичко добива по-друг смисъл. Пред нас е „Предвечния съвет” на Бога: левият ангел изобразява Бог Отец, Който благославя чашата, символизираща Христовата жертва, в която е поставена глава на телец; средният ангел изобразява Сина Божий, приклонил глава в знак на съгласие да извърши тази жертва; а десният ангел изобразява Дух Светий - завършителят на делото на спасението. Цялото изображение ни внушава живо усещане за Божието вездесъщие и вечност. То е своеобразна икона на Божията любов, която не се съсредоточава единствено между трите Лица, а се изявява в света като саможертва - „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16)
|
