Обща покайна молитва - изповед

Фрагмент от обща изповед

от Митр. Антоний Сурожски
(произнесена през Рождественския пост, декември 1978 година)

Господи, предстоя сега пред Тебe с цялата моя неправда и облечен с Твоята благодат. Господи, както блудния син, като изгубената овца, потърси, прости и изцели ме! Господи, всеки час съгрешавам пред Тебе... Няма в мен радост от срещата с Тебе, няма усърдие да Те търся.. Боже, колко ми е леко в суетата житейска, в празните мисли. Господи, колко ми е трудно в тишина и поклонение, в молитва и усамотение да предстоя пред Тебе! Боже, прости ми...

Господи, ако Те обичах, бих Те търсил всеки час, скърбял бих за Тебе ден и нощ, радвал бих се на всеки миг усамотение, за да бъда с Тебе, но това не е така, Господи... Ти си ми дал живот, Ти си ме призвал да бъда Твой приятел, Ти си слязъл на земята, ставайки един от нас, родствен с нас по плът, Ти умря на кръста, посрещайки смъртта с тъга в Гетсиманската градина. Господи, и в отговор на всичко това аз не мога да Ти принеса такава благодарност, която да ме накара да изменя живота си, да живея с Теб, за Теб, за Твоето дело на любов. Боже, ако аз Те обичах, щях да Те търся, щях да Ти служа... Прости моите лъжливи слова, когато говоря за моя живот!

Господи, въздигни ме! Моето тяло е пронизано с благодатта на Твоето причащение, целият ми живот е съединен с Тебе чрез Кръщението. Ти изпрати Твоя Свети Дух, запечатвайки ме с дара на Миропомазанието. Боже, Ти си казал на Твоите апостоли, че нищо не може да ни отдели от Твоята любов - дай ми, Боже, да се събудя от греховната смърт, от съня и от тлението! Боже, избави ме от забравата, от малодушието, от неблагодарността и от окаменелото безчувствие!

Боже, съгрешавам пред Тебе ежечасно и в отношението към моя ближен. Не си ли казал Ти, Господи: "Каквото направите на един от тия, малките, Мене сте го сторили"... Боже, Ти вярваш в нас, макар че знаеш всичко за нас, а аз не умея да вярвам в моя брат, сестра, в моите ближни. Виждам само външното, повърхностното. Зная, Боже, че Ти вярваш в тях, но оставам чужд на Твоята вяра, на Твоята несъкрушима надежда в нас, чужд и на Твоята любов. Боже, прости ми! Колко малко обичам, колко малко са тези, към които е открито сърцето ми, и колко е пресметливо то. Как много искам от тези, които са готови да ме обичат, а колко малко давам: от своето – почти нищо, а себе си – въобще! Боже, Ти си поръчал на всеки от нас да принесе слово на утешение, на сила, на радост, слово на истина, на вяра и надежда, и слово на Твоята любов. Но няма у нас такива слова, няма у мен такива думи, а където има думи, в тях няма съдържание – те са пусти, Господи, като мед, която дрънчи... Боже, ежечасно греша против моя ближен – с лъжа, с лицемерие и хладност, с разсеяност и с неприязън, греша с душа и тяло, с всичко, Господи! И Тебе лишавам от това, за което си дал живота Си - погиващия грешник. Загубената овца не търся, а когато тя идва, я отхвърлям, съдя и осъждам...

Боже, Ти очакваш от мен, и от всички нас, да се отнасяме към тялото, ума, сърцето, волята си и към цялото си естество благоговейно, защото Ти ни сътвори и изкупи, защото тялото ни се освещава във водите на Кръщението, в Хляба и Виното на Причащението, в Твоите Тяло и Кръв... Боже, съгреших против моето тяло с небрежност и страстност. Съгреших против ума с помрачение, увлечение и разсеяност. Съгреших против сърцето си, като го помрачавах и не го очиствах. Боже, невъзможно ми е да видя славата Ти през неговото помрачение. То не се отзовава на Твоето слово, не трепери от Твоето присъствие, не оживява, Боже, когато Ти се докосваш до него, а е мъртво, каменно и хладно... Боже, аз живея само на повърхността на моята душа, боя се от дълбините, боя се да остана в усамотение, боя се от тишината, боя се от тъмнината и дълбината, а Ти, Господи, ме очакваш в дълбината... Боже, погубвам в себе си човека, който Ти създе за вечен живот – прости и помилуй!

Ние, Църквата Христова, обществото, събрано тук в Твое име, Господи, нима не сме грешни пред Тебе? Нима в нашата среда хората могат да чуват истината, да виждат правдата, да срещнат любов, състрадание, милосърдие и кротост, въздържание, дълготърпение, милост и вяра?... Боже, Тебе съдят по нас - прости ни! Заради нас се хули Твоето име... Прости ни, Господи, прости Твоята Църква, забравила словото на живота и престанала да живее... Боже, духни с Твоя Свети Дух, разтърси нашите дълбини, обнови ни, Господи, с Твоята сила, ако е нужно - с Твоя страх, ако е възможно - с Твоята любов...

Господи Иисусе Христе, Боже наш, по молитвите на Богородица обнови ни и ни прости, очисти ни и изцели. Дай ни немощ, която да приеме Бога, и Твоята сила ни дай, вместо нашата лъжлива сила, и направи ни нови, Господи! Сподоби ни да се причастим с Твоите Тайни не за съд и осъждане! Дай ни така да се съединим с пречистото Ти Тяло и Кръв, че с тяло и с душа, и с дух да бъдем едно с Тебе, приобщавайки се с Твоята вечност и приемайки временната земна Твоя съдба... Боже, подобно на апостолите Иаков и Иоан, Ти и на нас казваш: Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Дай ни, Боже, подобно на тях, да Ти отговорим: Готови сме, Господи, да бъдем причастни с Твоя Кръст, да изпием Твоята Чаша, и да се потопим в ужаса, през който си преминал, за спасение на нашата душа и за спасението на ближния!... Боже, приеми ни, каещите се, и ни спаси!

Пресвета Богородице, възнеси Твоята всесилна и свята молитва към Твоя Син и наш Бог, за да се спасят чрез Тебе нашите души! Владичице, Ти си повярвала на Бога, и в Тебе се изпълни всичко обещано от Него, умоли Го да ни обнови по нашата мяра, да бъде Неговата воля в нас, та нелъжовно, от дълбините на нашия живот и душа да бъдем способни да извикаме към нашия небесен Отец с Неговата молитва, бидейки истински Негови синове и дъщери.
Амин.

Източник: http://www.pravmir.ru