Красотата на православното богослужение
(цитатът от пратениците на княз Владимир)
„Не знаехме дали сме на небето или на земята, защото такава слава и красота няма никъде по земята. Не можем да ви я опишем; знаем само, че Бог обитава там сред хората и че тяхното богослужение превъзхожда поклонението на всички други места…“
В края на X век Владимир, княз на Киев, изпратил пратеници в различни християнски центрове, за да проучат техните форми на богослужение. Това са думите, които пратениците изрекли, когато докладвали за присъствието си на Евхаристията в древния храм „Света Софѝя“ в Константинопол. Дълбокото преживяване, което описват руските пратеници, е едно и също преживяване, споделяно от безброй хора през вековете, които за първи път са били свидетели на прекрасната и възвишена Божествена литургия на Православната църква.
Светата Евхаристия (значение и произход)
Светата Евхаристия е най-древното християнско богослужение и най-характерното за Православната църква. Думата „евхаристия“ означава благодарение. В най-широк смисъл тя изразява основното отношение на Църквата към целия живот.
Произходът на Евхаристията води началото си от Тайната вечеря, когато Христос заповядал на учениците Си да принасят хляб и вино за Негов спомен. Евхаристията е сърцето на православното богослужение, защото в нея Църквата се събира да помни и празнува Живота, Смъртта и Възкресението на Христа — и да участва в тайната на спасението.
В Православната църква Евхаристията е известна и като Божествена литургия. Самата дума „литургия“ означава „делото на народа“ — което подчертава общностния характер на този акт. Православният християнин присъства не като отделен човек, дошъл само да чуе проповед, а като член на общността, която изпълнява самата цел на Църквата — поклонението пред Светата Троица.
Затова Евхаристията е истинският център на живота на Църквата и главното средство за духовно израстване — и на отделния вярващ, и на цялата общност. Всички други действия в Църквата водят към това тайнство и получават смисъл от него.
Евхаристията не е текст за изучаване, а преживяване на общение с живия Бог — чрез молитва, песнопение, жестове, материалните дарове, изкуството и архитектурата — всичко се свързва в една хармония. Евхаристията е празник на вярата, който докосва не само ума, но и чувствата и сетивата.
Имена и измерения на Евхаристията
През вековете християните са съзирали много смисли в Евхаристията. Различните названия свидетелстват за богатството на това тайнство — Свето приношение, Свети тайни, Мистична вечеря, Свето причастие.
Православната църква признава всички тези измерения и не позволява едно да бъде преувеличено за сметка на другите. Така тя избягва да свежда Евхаристията до просто възпоменание на Тайната вечеря, извършвано само понякога.
Следвайки Писанието и Преданието, Православната църква вярва, че Христос е истински присъстващ сред народа Си в Евхаристията. Даровете хляб и вино стават за нас Неговото Тяло и Неговата Кръв — преобразени като първи плодове на Новото творение, в което Бог ще бъде „всичко във всички“.
Трите литургии
Днешната форма на Божествената литургия е плод на дълъг исторически процес. Основата ѝ води началото си от Христос и апостолите, към която през вековете са добавяни молитви, песнопения и жестове. До IX век се оформя стабилният облик на литургията.
В Православната църква се използват три литургии:
1. Литургия на св. Йоан Златоуст
Най-често извършваната.
2. Литургия на св. Василий Велики
Извършва се десет пъти годишно.
3. Литургия на св. Яков
Служи се на 23 октомври, деня на светеца.
Макар тези светци да не са написали цялата литургия, вероятно те са автори на много от молитвите.
Освен тях съществува и Литургията на Преждеосвещените дарове — вечерня с раздаване на Св. Причастие, запазено от предната неделя. Тя се служи през делничните дни на Великия пост и в първите три дни на Страстната седмица.
Божествената литургия се служи само веднъж на ден, за да се подчертае единството на общността. Тя е централното богослужение в неделя и големите празници.
Структура на Божествената литургия
Литургията има три основни части:
-
Проскомидия (Служба на подготовката)
-
Литургия на оглашените
-
Литургия на верните
1. Проскомидия — подготовката
Преди литургията свещеникът се моли, облича светите одежди и пристъпва към Протезиса (Проскомидийната трапеза), където приготвя хляба и виното.
Хлябът и виното (където е възможно) се приготвят от вярващи.
Даровете представляват символично цялата Църква, събрана около Христос — Агнеца Божи.
2. Литургия на оглашените
Започва с възгласа:
„Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух…“ Това ни напомня, че литургията е явяване на Божието царство.
Малкият вход
Процесията със Св. Евангелие е централното действие на тази част — знак за присъствието на Христос в словото.
Следват:
-
Апостолско четиво
-
Евангелие
-
Проповед
3. Литургия на верните
В древната Църква само кръстени и чисти от тежък грях вярващи оставали в тази част.
Великият вход
Даровете (хлябът и виното) се пренасят тържествено през храма към Светия престол.
Преди да пристъпим към приношението, сме призовани да се „възлюбим един другиго“, за да изповядаме вярата си чрез Символа.
След това свещеникът призовава Светия Дух над даровете и над народа, за да станат за нас Тяло и Кръв Христови.
Причастието
Свещеникът излиза с възглас:
„Със страх Божий, вяра и любов пристъпете.“
Пристъпването към Светото Причастие е израз на нашето единство — помежду ни и с Бога.
Светите Дарове се приемат от общата чаша с помощта на лъжичка.
Св. Причастие се дава само на кръстени, миропомазани и практикуващи православни християни.
Следва благодарствена молитва и отпуст.
На края верните получават антидор — благословения хляб, останал от просфората.