Посетителят на православен храм обикновено веднага забелязва особените черти и външните разлики между това място за богослужение и храмовете на различните западни християнски традиции. Богатите цветове, характерната иконография и красотата на вътрешното пространство на православния храм рязко контрастират с простотата, която често се среща в много римокатолически и протестантски църкви.
Когато човек влезе във вътрешността на православния храм, това е като да пристъпи в един нов свят на цвят и светлина. Изкуството и архитектурата на храма не само създават особена атмосфера на поклонение, но също така отразяват и въплъщават много от основните прозрения на Православието.
Красота и символи
Православната църква вярва, че Бог е Творецът на небето и земята. Творецът е присъстващ чрез Своите творчески енергии в делата на ръцете Си. Това означава, че материалният свят, който е ценен и добър, е важен начин, чрез който Бог се изявява. Православната църква изповядва това убеждение чрез широкото използване на творението — не само за украса на своите храмове, но и в тайнствата и богослуженията си.
Например, когато на Евхаристията се принасят хлябът и виното — „първите плодове на творението“, — те представляват символично и приношение на цялото творение пред Бога, неговия Творец. Тъй като няма колебание в използването на даровете на творението, вътрешността на православния храм често е много красива. Проектирана да създава особена атмосфера, тя е изпълнена с чувство на радост и благодарност за Божията щедрост.
Православието признава, че красотата е важна част от човешкия живот. Чрез иконографията и храмовите украси красотата на творението става изключително важен начин да се прославя Бог. Божествените дарове на материалния свят биват оформяни от човешките ръце в израз на красота, която прославя Твореца. Както благочестивата жена изляла най-скъпото си миро върху нозете на Господа, така и Православието винаги се стреми да поднесе на Бога онова, което е най-добро и най-красиво.
Свещено пространство
Вътрешността на православния храм е преди всичко пространството, в което се извършва богослужението. Изкуството и архитектурата са създадени така, че да допринасят за цялостното преживяване на поклонението — преживяване, което включва ума, чувствата и сетивата. Евхаристията и останалите тайнства се извършват в Божието присъствие и свидетелстват за Неговото действие. Затова в православната традиция съществува силното усещане, че храмът е Дом Божи и място, където пребъдва Неговата слава.
Поради тази причина всички православни храмове биват благославяни, осветявани и отделяни като свещено пространство. Целият храм свидетелства за Божието присъствие сред Неговия народ. Както гласи едно древно наставление:
„Нека християнинът добре да помисли, когато влиза в храма, че влиза в друго небе. Същото величие на Бога, което е на небето, е и в Неговата църква. Затова християнинът трябва да влиза с благоговение и страх.“
Идеалният православен храм е сравнително малък, за да подчертае и засили усещането за общност по време на богослужение. Обикновено храмът е построен във формата на кръст и е разделен на три части: притвор, наос и олтар.
Притворът (Нартекс)
Това е входната част на храма. В древността тук са стояли оглашените (некръстените) и каещите се по време на част от богослуженията. Днес тук започва службата по Кръщение, а в някои енории — и Венчанието, след което шествието преминава в наоса. Това символично изобразява постепенното влизане в Царството Божие.
В много православни храмове притворът е мястото, където вярващите оставят дарение, вземат свещ, палят я пред икона и отправят лична молитва, преди да се присъединят към богомолците вътре.
Наосът (централната част)
Тук вярващите се събират за богослужение.
Въпреки че много православни храмове в Америка имат пейки, някои запазват древния обичай на открит наос без седалки.
Отдясно на наоса се намира епископският трон, от който архиереят председателства като жива икона на Христос сред народа Си. Дори когато епископът отсъства, тронът напомня, че енорията не е изолирана общност, а част от по-голямата епархия.
Отляво се намира амвонът (певницата/кафедрата), от който се чете Евангелието и се произнася проповедта. Хорът и певците обикновено се намират отстрани на наоса.
Олтарът (Светилището)
Тази част е най-свещената и е запазена за духовенството и техните помощници. Олтарът съдържа Светата Трапеза и е отделен от наоса чрез иконостаса. Това разделение ни напомня, че Божието царство още не е напълно открито и че често сами се отделяме от Бога чрез греха.
Но по време на Божествената литургия, когато имаме достъп до Светите Дарове, сме напомнени, че чрез Христос небето и земята са съединени, и чрез Него имаме достъп до Отца.
Важно е да се отбележи, че не всички богослужения се извършват в олтара. Много служби се отслужват в центъра на наоса, сред народа. Така Православието подчертава, че богослужението на Църквата се извършва от всички и за всички.
Светият престол
Светият Престол, или Светата Трапеза, е сърцето и централната точка на православния храм. Тук евхаристийните дарове — хлябът и виното — се принасят на Бога Отца, както Христос ни е заповядал да правим. Престолът, който обикновено е квадратен по форма, стои отделен от стената и често е покрит с специални покривки.
Върху Светия Престол се намира дарохранителницата, в която се съхраняват Преждеосвещените Дарове за болни и умиращи. До нея винаги има свещи.
Когато не се служи Божествена литургия, върху Светия Престол почива Евангелието.
Зад Светия Престол е издигнат голям кръст, често с изобразена върху него фигурата на разпнатия Христос.
Иконостасът
Иконостасът е стената с икони, която отделя светилището (олтара) от наоса (централната част на храма). Произходът на този отличителен елемент е древният обичай да се поставят икони върху ниска преграда пред олтара. С течение на времето иконите се издигнали върху цяла стена — така се появил иконостасът.
Днес иконостасът може да бъде много изящен и да закрива почти цялото светилище, или да бъде по-прост и по-отворен.
Иконостасът има три входа, които се използват по време на богослужение:
-
Дяконски двери — отляво и отдясно
-
Царски двери — в центъра
Когато не се служи, завеса или врата обикновено закрива олтара.
От дясната страна на иконостаса винаги са иконите на Христос и Св. Йоан Кръстител.
От лявата страна — иконата на Богородица и покровителят на храма или празникът, на който е посветен.
В зависимост от традицията и наличното пространство могат да бъдат добавени и други икони.
Иконите
Иконата е свещен образ и отличителната форма на християнското изкуство в Православната църква. На практика иконата може да бъде дървена живопис, платно, мозайка или фреска. Иконите изобразяват Христос, Богородица (Божията Майка), светците и ангелите. Те могат също да представят събития от Свещеното Писание или от историята на Църквата — като Рождество Христово, Възкресение, Преображение и други.
Иконите заемат изключително важно място в православното богословие и богослужение.
Иконата не е просто украса, вдъхновение или поучително изображение. Най-важното е, че тя свидетелства за реалното присъствие на изобразения. Иконата е като прозорец, който свързва небето и земята.
Когато се молим, ние го правим като част от цялата Църква — живи и починали. Ние никога не губим общение с онези, които са с Господа в слава. Тази вяра се изразява всеки път, когато човек се поклони пред икона или постави свещ пред нея.
Много православни храмове имат икони не само на иконостаса, но и по стените, таваните и арките.
В апсидата над светилището почти винаги има голяма икона на Богородица с Богомладенеца. Православната църква вярва, че Мария е най-близкият на Бога човек. Тази икона напомня за нейната ключова роля във Въплъщението на Сина Божи.
Същевременно тя е и образ на Църквата — напомня ни за нашето призвание да раждаме Христос в нашия живот.
Високо над храма, в купола или тавана, се намира иконата на Христос Вседържител (Пантократор). Тя изобразява възцарения Христос, Господаря на небето и земята.
Когато човек гледа отгоре надолу от тази икона, изглежда сякаш целият свят и самият храм произтичат от Него. А когато погледне нагоре, усеща, че всичко води към Христос.
Той е „Алфа и Омега“, началото и краят.
Това е посланието на Православието.