Православната църква през всички векове е запазила непрекъсната приемственост на вярата и любовта с апостолската общност, основана от Христос и поддържана от Светия Дух. Православието вярва, че е съхранило и преподавало историческата християнска вяра, свободна от грешка и изкривяване, от времето на апостолите. То вярва също, че в тялото на неговото учение няма нищо противно на истината или нещо, което да пречи на истинското общение с Бога. Духът на древност и непреходност, който често характеризира Източното християнство, е израз на неговото желание да остане вярно на автентичната християнска вяра.
Православието учи, че Християнската вяра и Църквата са неразделни. Невъзможно е човек да познае Христос, да участва в живота на Светата Троица или да бъде смятан за християнин извън Църквата. В Църквата християнската вяра се проповядва и съхранява. Чрез Църквата човек бива възпитан и укрепван във вярата.
Откровение
Бог е източникът на вярата в Православната църква. Тя вярва, че Бог се е открил на нас най-вече чрез откровението на Иисус Христос, когото познаваме като Син Божи. Това откровение на Бога, Неговата любов и Неговата воля постоянно става живо и съвременно в живота на Църквата чрез силата на Светия Дух.
Православната вяра не започва от религиозни разсъждения на човека, нито от така наречените „доказателства“ за съществуването на Бога, нито от човешко търсене на Божественото. Произходът ѝ е в Самооткриването на Бога. Всеки ден в църковната сутрешна молитва Църквата утвърждава това с думите: „Бог е Господ и ни се яви.“ Макар вътрешното битие на Бога да остава непостижимо и недостъпно, Бог се е разкрил на човека, а Църквата Го е познала като Отец, Син и Свети Дух. Учението за Светата Троица, което е централно за Православието, не е плод на благочестиво философстване, а на опита от срещата с Бога. То утвърждава, че има един Бог, в когото съществуват три Лица. Тоест, когато срещаме Отца, Сина или Светия Дух, ние действително общуваме с Бога. Макар Светата Троица да е тайна, непостижима напълно, Православието вярва, че можем истински да участваме в живота на Троицата чрез Църквата – особено чрез Евхаристията, тайнствата и богослужението.
Въплъщението на Иисус Христос
Заедно с учението за Светата Троица, догматът за Въплъщението има централно място в православното учение. Според Православната вяра, Иисус е много повече от благочестив човек или велик морален учител. Той е „Син Божи, станал Син Човешки“. Учението за Въплъщението е израз на опита на Църквата с Христос. В Него божеството се съединява с човешката природа, без да се унищожава нито едната, нито другата. Иисус Христос е истински Бог, споделящ една природа с Отца и Духа; и истински човек, споделящ с нас всичко човешко. Църквата вярва, че като единствен Бог–Човек Той е възстановил човечеството в общението с Бога.
Като открива Светата Троица, като учи смисъла на истинския човешки живот и като побеждава силите на греха и смъртта чрез Своето Възкресение, Христос е върховното изявление на любовта на Бога Отца към човека – и присъства във всяко време и място чрез Светия Дух в живота на Църквата. Великите отци на Църквата обобщават служението на Христос в дръзката формула:
„Бог стана човек, за да стане човекът бог по благодат.“
Писанието
Православната църква дълбоко почита Светото Писание. Това се вижда от факта, че на всяко богослужение се чете част от Библията. Църквата, която се счита за пазител и тълкувател на Писанието, вярва, че библейските книги са ценен свидетел на Божието откровение.
Старият Завет — 49 книги от различни жанрове — съдържа Божието откровение към древния Израил и е подготовка за идването на Христос. Той се чете в светлината на Христовото откровение.
Новият Завет е съсредоточен върху личността и делото на Иисус Христос и изливането на Светия Дух в ранната Църква. Четирите евангелия разказват за живота и учението на Христос, съсредоточени върху Неговата смърт и Възкресение. Двадесет и една послания и Деяния Апостолски разглеждат християнския живот и развитието на ранната Църква.
Книгата Откровение е символичен текст, насочен към Христовото второ пришествие.
Новият Завет е особено важен в Православието, защото свидетелства писмено за съвършеното откровение на Бога в Иисус Христос.
Предание
Макар Библията да е ценен писмен запис на Божието откровение, тя не съдържа цялото откровение. Тя е част от съкровищницата на вярата, която се нарича Предание.
Предание означава „това, което е предадено“ от поколение на поколение.
Освен Писанието, православната вяра е:
-
празнувана в Евхаристията,
-
учена от светите отци,
-
прославена чрез светците,
-
изразена в молитвите, химните и иконите,
-
защитена от Седемте вселенски събора,
-
въплътена в Символа на вярата,
-
проявена в служението към света,
-
и чрез Светия Дух се живее във всяка православна енория.
Църквата като цяло е пазител на автентичната християнска вяра и свидетел на това откровение.
Събори и Символ на вярата
Православието избягва да ограничава Божието откровение само до една форма и също така избягва прекомерно систематизиране на вярата. То утвърждава, че християнската вяра изразява тайнственото общение между Бога и човека. Бог стана човек не за да установи нова философия или морален кодекс, а за да дари на човека нов живот в Светата Троица. Тази реалност, явена в Църквата, не може напълно да бъде уловена чрез формули и определения.
Само когато основните истини на вярата били сериозно застрашени от ложни учения, Църквата определяла догматически дадена истина. Затова решенията на Седемте вселенски събора са дълбоко почитани. Те не създавали нови учения, а утвърждавали това, което Църквата винаги е вярвала.
Символът на вярата, съставен в Никея (325 г.) и Константинопол (381 г.), е авторитетният израз на православните вероучителни истини. Той е „символ“, тоест свидетелство за реалност, по-голяма от самия текст. Символът на вярата е основата на християнското обучение и се чете при Кръщение и на всяка Литургия.
СИМВОЛ НА ВЯРАТА (Православен)
Вярвам в един Бог, Отец Вседържител,
Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос,
Сина Божи, Единородния,
Който е роден от Отца преди всички векове.
Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен,
роден, несътворен, единосъщен с Отца,
чрез Когото всичко е станало.
Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата
и се въплъти от Духа Светаго и Мария Дева, и стана човек.
И бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и пострада, и бе погребан.
И възкръсна в третия ден, според Писанията.
И се възнесе на небесата и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви,
и Царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животворящия,
Който от Отца изхожда,
Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина,
Който е говорил чрез пророците.
В една, света, съборна и апостолска Църква.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
Очаквам възкресението на мъртвите
и живота в бъдещия век. Амин.