За Свето Венчание

Тайнството брак е благословение за ония, които встъпват в съпружески живот. В тайнството брак се дава Божията благодат, която съединява и освещава мъжа и жената, чийто съпружески съюз има за висок образец съюза между Христа и Църквата (Ефес. 5:32). В брака се създава ново християнско семейство. В семейството се раждат и възпитават в християнски дух деца. Семейството на истинските християнски съпрузи трябва да образува нещо като малка църква и школа за духовен живот.

Братя и сестри, препоръчително е да се приготвят следните неща в денят на Вашата Венчавка.

1. Акт за граждански брак
2. Пита (погача)
3. Червено вино
4. Кръщелно свидетелство на кума, които е задължително да бъде православен християнин.
5. Халки
6. Брачна чаша за вино
7. Два броя големи църковни свещи, свързани с панделка.

 

---

СВЕТО ТАЙНСТВО НА БРАКА – ПОСЛЕДОВАНИЕ

„Мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение” (Бит. 5:2)

„Тайнството това е велико” (Еф. 5:31)

Бракът е едно от най-дълбоките тайнства на човешкото съществуване. Двама души, които се обичат истински, се съединяват не просто в съюз, а в едно ново цяло — в общ живот, в духовно единство, благословено от Бога. Тази любов, утвърдена пред Божието лице, не е само човешко чувство, а път към Божията благодат и вечността.

Обручението

„Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си” (Песен на песните 8:6)

Обручението, идващо от старославянската дума обруч (пръстен, гривна), е първата стъпка към тайнството на брака. То се извършва обикновено в притвора на храма, където младоженците си разменят пръстени – знак на обещание и вярност. Пръстенът е древен символ на завет, на непрекъснатост и доверие. С този обряд двамата свидетелстват, че поверяват себе си един на друг – своя живот, чест и дом, като обещават вярност и любов пред Бога.

Венчанието

„И сътвори Бог човека по Свой образ… мъж и жена ги сътвори.” (Бит. 1:27)

Бракът е установен още в рая. След като създал човека като мъж и жена, Господ ги благословил и им дал да живеят в съвършено единство. Свети Йоан Златоуст казва: „Любовта създава от две същества едно.” Целта на брака е не просто земна близост, а участие в Божия завет – да отразява вечната връзка между Христос и Църквата. Свети апостол Павел нарича брака „велико тайнство”, защото чрез него човек се въздига от земното към небесното, от временното към вечното.

Тайнството брак не се ограничава само до самия ден на венчанието – то продължава през целия живот. Всяка проява на обич, взаимна помощ и вярност между съпрузите е част от това свещено действие.

Полагане на венците

„Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай.”

Венците, които се полагат върху главите на младоженците, символизират победата на любовта, радостта на празника и призива към духовно царстване в „домашната църква“. Семейството е малка икона на Църквата – място, където любовта се превръща в подвиг и благословение. Короните напомнят, че истинската победа е в търпението и вярността: „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен.”

Евангелското четиво

„На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска…” (Йоан 2:1–11)

По време на венчанието се чете откъсът за сватбата в Кана, където Христос превръща водата във вино – първото Му чудо. То свидетелства за Неговото невидимо присъствие и за благословението на брака. Както водата се превръща във вино, така и обикновеният човешки живот може да стане празник на любовта, когато Христос е в центъра му.

Общата чаша

„Чашата на спасението приемам и името Господне призовавам.”

Младоженците отпиват вино от една обща чаша – знак на общ живот, обща радост и споделена отговорност. В древността това е било част от самата Евхаристия, когато новобрачните се причастявали заедно. Днес чашата напомня, че съвместният живот е съучастие в Божията благодат.

Шествието около аналоя

Свещеникът, носейки кръста, обикаля три пъти с младоженците около аналоя, върху който лежи Евангелието. Това шествие изобразява началото на техния общ път, чийто център е Христос и Неговото слово. То е и символ на вечното единство, защото кръгът няма начало и край.

Свалянето на венците

След молитви за Божие благословение свещеникът снема венците и призовава Господ да приеме този съюз в Своето Царство. Така Църквата благославя новия дом и новия живот на младоженците, които вече са едно в тайнството на любовта.

Домашната църква

Съпрузите, обединени в Христа, получават благодатта да живеят като „една плът“, като малка църква, в която всяко тяхно действие е свидетелство за Божията любов. Християнският брак не е просто договор, а осветен живот, в който любовта се превръща в служение.

---

Химн на любовта (1 Кор. 13:1–13)

Да говоря всички човешки и ангелски езици — ако любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчество и всяко знание, и такава вяра, че планини да преместям — ако любов нямам, нищо не съм.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не търси своето, не мисли зло.

Всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада…

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

---

Не се позволява църковен брак в следните дни: