Извадка от списание „Духовен път“ – издание на Пловдивска Света Митрополия.
Историята на храма „ Св . Троица“ започва преди повече от сто години в махалата, намираща се тогава извън Пловдив и наричана от обитателите И „Ухото“. Именно тук се настаняват и първите преселници през далечната 1903 г. когато след неуспеха на Илинденско – Преображенското въстание към България тръгват върволици от бежанци, част от които намират спасение в Пловдив. Новите заселници се установяват на празните кърища, превърнати отчасти в оризища, които се намирали в района на жп гарата а и тухлената фабрика на Павел Калпакчиев. Така се поставя начало на изграждането на нов квартал, който преселниците започват да наричат „Кючук Париж“. Бежанци продължават да се заселват и през следващите десетилетия, като след Балканската война убежище тук намират и бегълци от Одринска и Беломорска Тракия. След откъсването на територии в резултат на Ньойския мирен договор тук идват и преселници от Западните покрайнини . Поселението започва да се разширява и изгражда наново, когато в резултат на Чирпанското земетресение през 1928 г. почти една трета от Пловдив е разрушен.
ПОТРЕБНОСТ ОТ ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ
Със заселването на първите бежанци се появила и нуждата от училище и църква и предвид факта, че се намирало в отдалечената част на град а , населението само поело инициативата за намиране на изход от това положение . Първоначално било построено малко едноетажно каменно училище, като една от класните стаи била превърна та в параклисче, носещо името „Света Троица“. Така от 1907 до 1923 г. двама свещеници – Петър Цачев, а по-късно, Дамян Каров – извършвали вечерно и утринно богослужение, което поставило началото на духовния живот в квартала. Призоваването за служба ставало с клепало, а впоследствие била закупена и камбана от намиращата се в Пловдив известна камбанолеярна „Велеганов“, която била поставена на конструкция от четири железа, наподобяваща наблюдателница.
Именно свещеник Дамян Каров още с встъпването си в енорийско служение през 1914 г. с помощта на църковните настоятели прави постъпки пред кметството да се определи място и скица за построяване на бъдещата църква. Така през 1922 г. работата на параклисчето приключва и се преминава към първия етап от строителството на храма. По това време строителният комитет и настоятелството се намират под председателството на свещеник Мина Минков, който изключително умел о организира дейността около строежа на храма. В набирането на помощи активно се включват не само енориашите, но се сформират и комисии за набиране на средства от тютюневите фирми, банките и големите търговски къщи в града. На 7 юни 1924 г. , на храмовия празник, в присъствието на обществени лица и представител на Пловдивската митрополия тържествено е положен основният камък.
Архитектурният стил на храма е еднокорабна базилика, а главен майстор на строежа е Михаил Кралев от Радомирско. Керемидите и тухлите за зидарията се взимат с голямо намаление от тухларната на Павел Калпакчиев, а от околните села се събира дървен материал. Работата не спира и до края на лятото на 1925 г църквата е почти завършена. На 25ти Октомври църквата „Света Троица“ е осветена от Пловдивския митрополит Максим .
РАЗШИРЯВАНЕ НА ХРАМА
През пролетта на 1928 г. почти цялата Тракийска низина е сполетяна от унищожителното по силата си Чирпанско земетресение. В резултат на продължилите няколко дена трусове Чирпан е сринат до основи, а в Пловдив оцелява само Старият град, където повечето къщи са дървени. Пострадала е и църквата „Света Троица“. При планирането на възстановителните дейности се решава, че зданието ще бъде удължено, тъй като вече не можело да побира енориашите по време на богослуженията . При разширението се предвижда и издигането на притвор от южната страна, необходим за продажбата на свещи , както и npокарването на електрическа инсталация.
Открива се и нова енория. До края на 1930 г. в квартала вече има четири енории с общо 3223 домакинствa. След кончината на основоположника на храма прот. Мина Минков председател на църковното настоятелство става свещеник Петко Папукчие в, който на 16 февруари 1931 г. qснов ав а братството при храма и през следващите няколко години продължава не само разширяването на църквата , но и развива активна социална и просветна дейност в квартала. Тъй като повечето енориаши са били тютюноработници и през зимата не са имали работа, църковното настоятелство раздава помощи за рождественските празници, премахват се таксите за требите, отделят се и средства за книжнина и за просвета на младите. За кратко време братството се превръща във важен духовно – просветен и благотворителен център за енорията.
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТООВНА ВОЙНА И СЛЕД ТОВА
През 1939 г. председател на храма става свещеник Никола Дойков, основател на детско християнско дружество „Свети Георги“ и юнушенско християнско дружество „Св. Климент Охридски“. През 1942 г. по негова инициатива и въпреки многото трудности е завършен дневният детски дом , в който през следващите почти девет години са отгледани стотици деца .
В края на 60 – те години интериора на храма частично е обновен . Така за двата резбовани проскинитария се придобиват две икони, изписани от Николай Шелехов, руски йеромонах и иконописец, творил няколко години в Рилския манастир и чиито иконописно наследство и ръководство за православна иконопис са ценен източник на знания и досега . Иконите на Света Троица и на светите трима светители – св. Василий Велики, св . Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст – и до днес се пазят в храма.
През 1970 г. започва изографисването на храма, възложено на двама известни художници – Карл Йорданов и Господин Георгиев, а в средата на седемдесетте години е издигната нова камбанария. Започва и разкрасяването на църковния двор: засаждат се кипариси, цветя , поставят се пейки, полага се традиция за грижа по двора, която продължава и днес.
ЦЪРКВАТА ДНЕС
През последните повече от тридесет години председател на храма е ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, който възстановява братството към храма след 1993 г., спомага за откриването на неделно училище и с постоянство и всеотдайност успява отново да въздигне енорията. Историята на църквата „Света Троица“ се преплита с неуморната дейност на свещениците, които са служили в нея от далечната 1907 г . до днес, и всеки един от тях е спомогнал с усилията си за развитието на църковно-обществената дейност и духовното развитие в превърналия се в най-големия жилищен район на Пловдив – район „Южен“.